Уретритът представлява възпаление на уретрата. Причините за уретрита могат да бъдат инфекциозни и неинфекциозни. Най-честата причина за уретрит са полово предаваните инфекции.
Уретритът може да бъде:
- Гонококов уретрит – причинява се от Neisseria gonorrhoeae.
- Негонококов уретрит – причинява се от редица микроорганизми с изключение на Neisseria gonorrhoeae. Може да се дължи и на неинфекциозни причини.
- Персистиращ или рецидивиращ уретрит – представлява около 10%-20% от лекуваните за негонококов уретрит случаи.
Какви са причините за негонококов (неспецифичен) уретрит?
- Най-честите причинители на негонококов уретрит са Chlamydia trachomatis и Mycoplasma genitalium. Chlamydia trachomatis и Mycoplasma genitalium най-често се установяват при млади пациенти с негонококов уретрит и пациенти с изтичане на секрет от уретрата и/или дизурия.
- В до 10% от случаите може да се установи коинфекция с два микроорганизма.
- В 30%-80% от случаите с негонококов уретрит не се открива нито Chlamydia trachomatis, нито Mycoplasma genitalium.
- По-често не се установява причинител за негонококовия уретрит в напреднала възраст, при липса на изтичане на секрет от уретрата или без клинични симптоми.
- Trichomonas vaginalis се установява при по-възрастните мъже и невинаги причинява оплаквания.
- Ureaplasma urealiticum може да бъде причина за остър негонококов уретрит при мъжете в 5%-10% от случаите.
- Други редки причинители на негонококовия уретрит са херпес симплекс вирус, аденовируси, вирус на Epstein Barr, кандида и други.
- Когато не се установят причини за негонококовия уретрит, той се определя като идиопатичен. Не са ясни причините за появата му и диагнозата се поставя след като не се установят никакви други причини.
- Не са напълно изяснени причините за персистиращия или рецидивен уретрит. Предполага се участието на Mycoplasma genitalium (20-40% от случаите), Ureaplasma urealyticum (тетрациклин резистентна) и Trichomonas vaginalis като причинители на рецидивния уретрит.
Какви са симптомите на уретрита?
- Може да бъде без оплаквания в 90%-95% при гонорея и в 50% при хламидиален уретрит.
- Изтичане на секрет от уретрата. Секретът може да е примесен с кръв и по-изразен сутрин. Може да не бъде забелязан от пациента и да се установи само с преглед.
- Дикомфорт и сърбеж в уретрата, парене и болка при уриниране.
- Други симптоми, специфични за причинителя на инфекцията.
- Общи симптоми, като отпадналост, повишаване на температурата, кожни лезии, конюнктивит, артрит и други.
Прегледът може да бъде нормален или да установи кръв в урината и/или увеличение на лимфните възли в слабините.
Как се поставя диагнозата уретрит?
При съмнение за уретрит трябва веднага да се потърси консултация с уролог. Извършват се физикален преглед и се взима материал за изследване от урина, уретрата, а в някои случаи от ректума и от задната част на устата (фаринкса). В зависимост от физикалния преглед и оплакванията може да се вземе за изследване кръв и да се извърши биопсия за хистологично изследване.
Диагнозата уретрит се потвърждава с положителен резултат от:
- Изследване на първа урина за NAAT тест за наличие на хламидия при мъжете. Това изследване не толкова точно, но е по-малко инвазивно от взимането на материал от предната част на уретрата. Материалът от урина трябва да се вземе 2 часа след последното уриниране.
- При възможност може да се направи NAAT тест от първа урина и за гонорея. Ако такъв тест не е наличен, може да се изследва намазка от уретрата или да се вземе материал от предната част на уретрата. Пробите трябва да се изпратят максимално бързо в лабораторията за провеждане на изследванията.
- NAAT тестът е подходящ за изследване на безсимптомните мъже за уретрална инфекция с Neisseria gonorrhoeae.
- Взимане на материал от фаринкса и ректума е необходимо в определени случаи.
- Обикновено изследване на урина с тест лента е необходимо за изключване на пикочна инфекция.
- При установен уретрит трябва да се направят също изследвания за СПИН, хепатит В и сифилис.
Как се лекува уретритът при мъжа?
Лечението на негонококовия уретрит се извършва с антибиотици. Обикновено се използват доксициклин, азитромицин или офлоксацин.
Лечението на гонококовия уретрит при доказан причинител е с цефтриаксон и азитромицин. Възможни са и други антибиотични комбинации.
Емпиричната терапия е възможна, като уретритът трябва да се лекува колкото е възможно по-рано. Лечението се назначава, като се предполага, че е налице хламидиална инфекция. Използва се доксициклин или азитромицин.
Трябва ли да има проследяване след назначаване на лечението?
Контролните прегледи се извършват през 2 седмици. Това е необходимо, за да се проследи развитието на инфекцията, ефективността на лечението и да се потвърди придържането на пациента към лечението и поддържащите мерки.
Във всички случаи трябва да се извърши потвърдителен NAAT тест 7 дни след приключване на лечението или повторна посявка 3 дни след приключване на лечението.
Извършването на потвърдителен тест при хламидиалния уретрит е препоръчително. При позитивен тест може да се предполага реинфекция или непридържане към антибиотичната терапия.
Какво трябва да се направи при неефективно лечение?
Ако оплакванията продължават или рецидивират след провеждане на адекватно лечение, трябва да се направи консултация със специалист, насочен към лечението на полово предавани инфекции.
Възможни причини за оплакванията са:
- Неадекватно лечение или непридържане към предписаната терапия
- Реинфектиране
- Предварително поставена грешна диагноза
- Наличие на идиопатичен уретрит
Усложнения на уретрита?
- Епидидимит и/или орхит
- Простатит
- Дисеминиране на гонореята
- Реактивен артрит
- Тазово възпаление при жените. (хламидията, причиняваща уретрит при мъжа, може да причини тазово възпаление при жената)
Какво се случва, ако уретритът не се лекува?
Ако негонококовият уретрит, хламидията и гонореята не се лекуват, в редки случаи може да се стигне до самоизлекуване. Рискът обаче от заразяване и разпространение на инфекцията, както и от усложнения е висок.