Полово предавани инфекции (ППИ) – обща информация

Полово предаваните болести (наричани още полово предавани инфекции, венерически болести) са причинени от предавани по полов път и интимни контакти различни организми.

Тъй като много от ППИ не предизвикват оплаквания или оплакванията са леки, е възможно човек да има инфекция и да инфектира по полов път други хора без той самият да знае за това. Поради тази причина провеждането на периодични изследвания за тези инфекции е важно, за да може да се постави ранна диагноза и да се започне подходящо лечение. Извършването на изследвания за ППИ се препоръчва като част от рутинното здравно скриниране и проследяване при полово активните тинейджъри, възрастните в активна възраст и рисковите за ППИ по-възрастни хора.

Нелекуваните ППИ имат значителни усложнения в дългосрочен план. Те могат да доведат до стерилитет и при двата пола. При жените тези заболявания могат да доведат до възпалително заболяване на таза, което увеличава риска от инфертилитет и ектопична бременност. Човешкият папилома вирус може да повиши риска от образуване на карцином на шийката на матката при жените и карцином на пениса при мъжете. Освен това при бременните жени нелекуваните ППИ могат да доведат до увлеждане на плода и новороденото. В момента скринингът за някои ППИ е част от рутинното пренатално проследяване.

Какви са най-честите полово предавани инфекции?

Установено е че, хламидията е най-честият причинител на бактериална ППИ в развитите страни. Инфекцията се причинява от бактерията chlamydia trachomatis. Хламидиалната инфекция е известна и с термина „тихата епидемия“, тъй като инфекцията е честа и много хора не знаят, че са инфектирани, тъй като нямат оплаквания. Тази инфекция се лекува лесно с антибиотици, но може да има сериозни здравословни последствия, ако остане неразпозната и нелекувана.

Гонореята е бактериална ППИ, причинена от Neisseria gonorrhoeae. Тя може да не причинява оплаквания, особено при жените, но може да причини възпалително заболяване на таза, инфертилитет и други усложнения, ако не бъде лекувана. Най-честите усложнения на нелекуваната гонорея при мъжете са инфертилитет и стриктура на уретрата.

Сифилисът е бактериална ППИ, която също може често да бъде недиагностицирана. Той се причинява от Treponema pallidum. Първият симптом е неболезнено разязвяване на кожата (твърд шанкър). Тази язва се появява на мястото на контакта с инфекцията и изчезва спонтанно, създавайки впечатлението, че инфекцията се е самоизлекувала. Всъщност за известен период от време инфекцията се развива, но без симптоми. Сифилисът се лекува успешно с антибиотици, но останал недиагностициран и нелекуван, инфекцията се разпространява в тялото и предизвиква значителни увреждания в различни органи.

Трихомониазата се причинява от Trichomonas vaginalis, който е микроскопичен паразит. Тази инфекция е особено честа сред младите сексуално активни жени. Тя се лекува лесно с единична доза антибиотична терапия.

Гениталният херпес се причинява от herpes simplex virus. Инфекцията е хронична и рецидивираща, причиняваща периодични възпаления и язви в гениталната област. Вирусът остава в тялото на човека за цял живот. Има анти-вирусни лекарства, с които се съкращават периодите на оплакванията и проявата на инфекцията.

Човешкият имунодифицитен вирус е причинителят на СПИН. Той разрушава някои бели кръвни клетки в кръвта, които са важна част от имунната система на организма. Когато тези клетки са намалени в организма, борбата с инфекциите е неефективна. В момента няма лечение за това заболяване. Има анти-ретровирусна терапия, която може да помогне за удължаване на живота.

Половите въшки са малки паразитиращи в окосмената част на тялото насекоми, дълги около 1-2 mm. Яйцата им се превръщат във въшки след 7 дни. Тези паразити се закрепват здраво за космите и не се отмиват от вода и нормално почистване. Пловите въшки се предават при близък интимен контакт, т.е. заразяването с тях е възможно и без извършването на реален полов акт. Най-важният белег за този тип инфекция е интензивен и силно дразнещ сърбеж в интимните части. При достатъчно добро зрение и целенасочено търсене може да се видят множеството малки кафеникави насекоми, които обитават окосмената част на половите органи. Също така може да се забележат яйцата им, които имат форма на овални телца с бял цвят и обикновено се намират в основата на косъма.

Основното оплакване от половите въшки е сърбеж и еритем обикновено в областта на пубиса.

Най-често прилаганото лечение за полови въшки е с крем или лосион.

Кондиломите се причиняват от човешкия папилома вирус (HPV). Заразяването става най-често по полов път, но може да стане и чрез близък интимен контак. Самозаразяването става чрез автоинокулация от вируси по други части на кожата, като предразполагащ момент са микронараняванията на кожата и лигавиците. По полов път вирусът се пренася чрез вагинален, орален и анален секс. Той може да порази както външните части на гениталиите, така и влагалището и шийката на матката при жените и уретрата (пикочния канал) при мъжете. Инфекцията може да засегне също така ануса и ректума. Често няма никакви оплаквания. В повечето случаи брадавиците не предизвикват физически дискомфорт. Когато станат по-големи, кондиломите могат да причинят дразнене и да се възпалят. Понякога брадавиците могат да кървят или да причинят болка при полов акт. За поставяне на диагнозата обикновено е достатъчен физикалният преглед. Лечението на кондиломите е консервативно и оперативно. Консервативното лечение е с локално приложение на химически агенти. Оперативтото лечение се извършва с изрязване, електрокоагулиране или лазер. В случаите на голямо разпространение на кондиломите и прорастване в дълбочина, може да се наложи извършването на значителни по обем оперативни интетрвенции. Поради тези причини ранното лечение е от изключителна важност за добрата прогноза и налаляване на риска от рецидив и разпространение на заболяването.

Кои други инфекции се предават често по полов път?

  • Хепатит В и Хепатит С

Това са вирусни инфекции, причиняващи възпаление на черния дроб. Те се предават по полов път, като хепатит С се предава по-често с общо използване на заразени игли при инжектиране на лекарства/наркотици. И двата вируса могат да причинят остро възпаление, което често е с леки  оплаквания. Заболяването може да премине в хронична форма и да причини тежки увреди на черния дроб. Има медикаментозно лечение за хроничните хепатити с анти-вирусни лекарства. Има ваксина против хепатит В, но в момента все още няма ваксина против хепатит С.

Заразният молуск представлява вирусна инфекция, която засяга кожата. Това често срещано заболяване се установявя както при възрастни, така и при деца. Вирусът се предава чрез директен контакт.

Най-често единственото оплакване е обрив от малки мехурчета, които са перлено бели или леко розови. Молуската прилича на малка брадавица и е кръгла, твърда и около 1-5 mm в диаметър. Обривът е неболезнен, но може да предизвиква сърбеж. Понякога вирусът се предава по полов път. Когато молускът се предава по полов път, мехурчетата се появават около пениса или вагината в областите на контакт. Въпреки това, в повечето случаи, заразяването със заразния молуск не се причинява от сексуален контакт, а с обикновен физически контакт с други заразени хора.

  • Краста

Крастата е често срещан кожен обрив, който се причинява от малък кърлеж. Обривът сърби силно. За да се зарази човек, е необходим близък контакт. В повечето случаи заразяването става при ръкостискане. Половият контакт и спането в едно и също легло е друг често срещан път на предаване на заразата. Това е причината, поради която се приема, че крастата е полово предавана инфекция.

Уретрит означава възпаление на уретрата. Уретрата е тръбичката, по която урината излиза от пикочния мехур и се изхвърля навън. При наличие на уретрит пациентът има чувство на парене и болка при уриниране. Уретритът обикновено се причинява от полово предавани инфекции (ППИ), но това не винаги е задължително. Например уретритът може да бъде причинен както от хламидиаза или гонорея, така и от травми, а и от други причини.

  • Баланит

Баланитът представлява възпаление на главичката на пениса. Когато, освен главичката, възпалението засяга и препуциума, то се определя като баланопостатит. Баланитът най-често се причинява от ППИ, но причини за баланит могат да бъдат и други заболявания като кожни, възпалителни, алергични и други.

Какви са симптомите на полово предаваните инфекции?

Симптомите на отделните ППИ могат да бъдат засягащи гениталиите и такива, засягащи различни други части на тялото или общо целият организъм.

Не всички, но най-често срещаните симптоми на ППИ при мъжа, когато трябва да се търси помощ от уролог, са:

  • Течение от пениса.
  • Възпаление, язва, обрив, тумор, подуване или бучка, която се появява на пениса, тестисите, перинеума или ануса.
  • Болка при секс.
  • Болка или парене при уриниране.
  • Кръв в урината или спермата.
  • Подуване на жлезите в слабините.

Не трябва да се забравя, че в повечето случаи ППИ протичат без оплаквания. Въпреки това хората са заразни и заболяването продължава да се развива и може да има сериозни проблеми и последствия при закъсняло диагностициране и лечение. Ето защо, ако се предполага, че има полово предавана инфекция, е по-добре да се провери със съответния преглед и лабораторен тест.

Как се диагностицират полово предаваните инфекции?

Понякога диагнозата на ППИ се поставя дори само от физикалния преглед, без да се налага да се извършват други изследвания. В други случаи се налага да се изчакат резултатите от някои изследвания. Обикновено се изследват урина, сперма и кръв. Може да се наложи взимане на материал за хистологично изследване. Рядко се налага извършването на други изследвания. Като правило, при наличие на една полово предавана инфекця трябва да се направят изследвания за всички полово предавани инфекции. Също така трябва да се изследва и половия партньор за основните полово предавани инфекции. Периодичното профилактично изследване на полово активните хора за ППИ е препоръчително.

Каква е профилактиката и лечението на полово предаваните инфекции?

Лечението на ППИ зависи от установяването на съответната причина. Например кратък антибиотичен курс при лечението на хламидиазата, гонореята, сифилиса и трихомониазата обикновено е достатъчен за излекуване на инфекцията. Крастата и половите въшки лесно се лекуват с крем или лосион. Локалното лечение обикновено е достатъчно за излекуване на малките кондиломи. Лечението на гениталния херпес, хепатит В, хепатит С и СПИН обаче е по-трудно. Обикновено има различни варианти за лечение с различни медикаменти, химични средства и типове операции.

Във всички случаи при лечение с антибиотици трябва да се завърши пълният курс на лечение, иначе инфекцията може да не бъде напълно излекувана. При установяване на странични ефекти от лечението веднага трябва да се потърси лекуващия лекар. След приключване на лечението инфекцията, като правило, трябва да се проследи и да се потвърди, че тя е излекувана напълно.

Половите контакти трябва да се преустановят за времето на лечение и след това до момента, когато се потвърди, че инфекцията е напълно излекувана при контролен преглед и съответния потвърдителен тест. Целта е да се предпазят от инфектиране и други хора.

За всяка ППИ трябва да се уведоми сексуалния партньор, за да може той да се изследва и съответно лекува.

Правилното използване на презервативи силно намалява риска за инфектиране и предаване на ППИ, но не може напълно да елиминира риска.

проф. Ненчо Смилов д.м.

Сподели това: