Какво представлява гонореята (триперът)?
Гонореята представлява полово предавана инфекция. Болестта е известна също така и под името трипер. Причинява се от бактерията Neisseria gonorrhoeae.
Как става заразяването?
Предаването на инфекцията става изключително по полов път. Това може да стане чрез вагинален, орален или анален секс. При мъжете обикновено инфекцията засяга уретрата, но може да причини инфекция на устата или ануса. Вагиналната течност може да бъде източник на инфекцията, така че теоретично инфекцията може да се предава и между жени, но това е рядко. Инкубационният период обикновено е между 2-5 дни, но в някои случаи може да бъде до 10 дни.
Какви са симптомите на гонореята?
Гонореята причинява оплаквания при 90%-95% от заразените може, докато само 50% от жените с гонорея имат някакви симптоми.
При жените оплакванията са от:
- При половината от заразените жени вагиналното течение се засилва и/или променя. Обикновено секретът е мукопуролентен или гноен.
- До 25% от жените имат болки в долната част на корема.
- Рядко при жените може да има кървене извън месечния цикъл или той да протече особено тежко.
- В 10%-15% може да има болка при уриниране, което да имитира уринарна инфекция.
- При инфекция на правото черво или задната част на гърлото, обикновено няма оплаквания. Рядко може да се отбележи сърбеж в ануса или възпалено гърло. Фарингеалната инфекция обикновено е без оплаквания.
При мъжете симптомите обикновено са свързани с възпалението на уретрата. Уретритът нормално се развива около 5-7 дни след извършен полов контакт.
При мъжете оплакванията са от:
- Изтичане на мукопуролентен или гноен секрет от пениса в повече от 80% от случаите.
- Парене или болка при уриниране в повече от 50% от случаите.
- Чести позиви за уриниране.
- Зачервяване на изхода на уретрата в областта на главичката на пениса.
Оплакванията могат да отзвучат за различен период от време, дори и без лечение. Това не означава, че пациентът се е излекувал и често в уретрата са останали бактерии. Така че дори да няма оплаквания или ако симптомите са силно намалели, е необходимо да се направят изследвания и да се предприеме адекватно лечение.
Какви изследвания трябва да се направят?
Взима се първа урина за изследване и/или с тампон се взима от отделените секрети. При мъжете се взима проба с тампон от уретрата. При жените се взима проба с тампон от горната част на влагалището и с друг тампон се взима проба от цервикалния канал. Може да бъдат назначени лабораторни изследвания и за други полово предавани инфекции.
Извършването на посявка с изследване за чувствителност към различни антибиотици е стандартен метод за диагностика на гонореята. Това изследване може да установи резистентност на микробите към основно използваните антибиотици.
Често се използва и генетичен тест NAAT. Този тест е по-добър за диагностика на инфекция от гонорея във фаринкса и ануса. Този тест е за предпочитане за взимане на материал от цервикалния канал и влагалището при жените.
Какви усложнения има гонореята?
Усложненията при жените са:
- Инфекцията може да засегне матката и да предизвика тазов възпалителен процес. Това може да доведе до хонична тазова болка и безплодие.
- Може да се получат усложнения по време на бременност, като извънматочна бременност, преждевременно разждане и спонтанен аборт.
- Наличието на инфекция по време на бременността може да доведе до засягане на очите на новороденото. Това се нарича ophthalmia neonatorum.
- Инфекцията може да засегне и черния дроб.
- Може да се образуват абсцеси в батолиновите жлези или в други места в долната част на влагалището.
Усложненията при мъжете са:
- Рядко инфекцията ангажира простатната част на уретрата и може да предизвика остър простатит.
- Сепсисът вследствие на гонорея е рядкост.
- При хомосексуални контакти между мъже може да се инфектира ануса и гърлото.
Сепсисът и хематогенното разпространение на инфекцията е под 1% от случчаите. Въпреки че е много рядко, пренасянето на инфекцията с кръвта може да доведе до много сериозни усложнения и дори до смърт със засягане от възпалението на сърцето, мозъка, ставите, кожата и други органи.
Лечение на гонореята
Обичайното лечение е с еднократно приложен антибиотик инжекционно и друг антибиотик във висока доза през устата. Най-често се използва комбинация от цефтриаксон и азитромицин. В определени случаи обаче, при наличие на алергия или при съпровождаща инфекция, се налага използването на друга антибиотична комбинация. Лечението на гонореята зависи от чувствителността на микроба и разпространението на инфекцията, възрастта, наличието на бременност и кърмене, алергия и съпровождащи други полово предавани инфекции.
Трябва ли да се лекува сексуалния партньор?
Дори да нямат оплаквания сексуалните, партньори трябва да бъдат изследвани и да се лекуват по същия начин и в случаите с отрицателни лабораторни тестове. Това се налага защото:
- Микробите, които причиняват гонореята, се предават много често по полов път. Тестовете за наличие на инфекцията не са съвсем точни. Лечението с антибиотици дава увереност, че всяка възможна инфекция е излекувана.
- Лечението на двамата партньори е гаранция, че няма да се получи повторно заразяване.
- При установяване на инфекция с гонорея без да има оплаквания, вероятно състоянието е от неопределено дълъг период от време. През този период от време човек е заразен и всички сексуални партньори от предходните един до три месеца трябва да бъдат изследвани и лекувани.
Проследяване след лечението
След приключване на лечението и отзвучаване на оплакванията е нормално да се направи контролен преглед и повтаряне на лабораторните изследвания. Препоръчва се извършването на посявка след минимум 3 дни и NAAT след 2 седмици след приключване на лечението. Това дава сигурност, че инфекцията е излекувана, а ако тестът е положителен, лечението с антибиотици трябва да бъде повторено. В тези случаи може да се наложи използването на други антибиотици.
Половите контакти трябва да бъдет прекратени по време и минимум една седмица след приключване на лечението.
Може ли да се предотврати инфектирането с гонорея?
Използването на презерватив по време на секс, включително анален и орален, могат да предотвратят разпространението на полово предаваните инфекции, но не могат напълно да изключат риска от заразяване.
Рискът от инфекции предавани по полов път се увеличава с броя и смяната на половите партньори.
При съмнение за инфектиране с гонорея трябва да се наприви консултация с лекар, независимо дали има оплаквания или не. Антибиотиците като правило отстраняват инфекцията. Половият партньор или партньори трябва задължително да се изследват и лекуват, независимо от техните резултати от лабораторните изследвания. Секс не трябва да се прави преди преключване на лечението и преди да има пълна сигурност, че инфекцията е излекувана.