Микоплазма са най-малките свободно живеещи организми и са уникални сред прокариотите, тъй като те нямат клетъчна стена. Тази функция е до голяма степен отговорна за техните биологични свойства, включително резистентността към редица често използвани антибиотици.
Инфекцията често се предава чрез сексуални контакти (генитален или орален секс).
Тези микроорганизми са сапрофити, но има данни, че някои от тях са причина за възпаление на пикочо-половата система (Mycoplasma genitalium, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum).
Уреаплазмата и микоплазмата са причина за уретрита при мъжете, който не е причинен от гонококи и хламидия. Освен това има все повече данни за това, че микоплазмата и/или уреаплазмата са отговорни в определени случаи за предизвикване на епидидимит и простатит при мъжете, пиелонефрит, тазовото възпаление, салпингит, цервицит при жените, различни усложнения по време на бременността и инфекции на новороденото.
Уреаплазмата се установява в 40%-50%, а микоплазма се установява в 20%-50% от проби взети от влагалището и цервикалния канал от сексуално активни безсимптомни жени. При безсимптомните мъже изолирането на микоплазма и уреаплазма от уретрата е значително по-рядко.
Какви са оплакванията, свързани с инфекция, причинена от микоплазма и уреаплазма?
Оплакванията, свързани с инфекция от уреаплазма и микоплазма, са специфични за определената инфектирана област или орган и не са специфични за самите микроби. Поради това установяването на тези микроби като причинители на инфекцията става със съответните лабораторни изследвания.
Установяването на инфекция в пикочо-половата система, предизвикано от микоплазма и уреаплазма се затруднява и от това, че тези микроби могат да предизвикат възпаления и на редица органи в различни части на тялото като:
- Уретрит (само Уреаплазма)
- Пиелонефрит
- Цистит
- Възпаление в таза (само Микоплазма хоминис)
- Преждевременно раждане (само Уреаплазма)
- Пикочни камъни (само Уреаплазма)
- Инфекциозен артрит
- Раневи инфекции
- Сепсис
Участието на микоплазма и уреаплазма в тези възпаления е ограничено и когато те се установяват с лабораторни изследвания, като правило се установява и друг основен причинител на възпалението.
Как се поставя диагнозата за възпаление на пикочо-половата система, причинена от микоплазма и уреаплазма?
Тъй като инфекциите с тези микроби нямат специфични физикални белези и оплаквания, много важно е винаги да се има предвид, че микоплазмата и уреаплазмата могат да са причинители на различни възпаления на пикочо-половата система. Поради това винаги се извършват изследвания за диагностика на тези микроби и се използват антибиотици, към които микоплазмата и уреаплазмата са чувствителни.
Какви лабораторни изследвания са необходими за поставяне на диагнозата?
При съмнение за инфекция, която може да се причинява от микоплазма и уреаплазма, винаги се взимат проби за изследване и за тези микроби.
Микоплазмата и уреаплазмата могат да се диагностицират с PCR тест. Тези микроби също могат да се диагностицират с посявка върху специални среди и със специални техники, което обаче изисква период от 2-5 дни. Когато може да се използва посявка за микоплазма и уреаплазма, обикновено не се налага дублиране с PCR тест. Само M. genitalium, тъй като расте бавно, изисква само PCR тест.
При мъжете се предпочита използването на проби от уретрата, а не проба от урина. За посявки също могат да се използват секрет от простатата и проба от пикочни камъни.
При жените за диагностика може да се използва материал от урина, проби от цервикалния канал или от влагалището.
Как се лекуват пикочно-половите инфекции, причинени от микоплазма и уреаплазма?
От съществено значение за успешното лечение е ранната диагностика и адекватното антибиотично лечение.
Трябва да не се извършва полов акт за периода на лечението и да се извършват контролни тестове за изчистване на инфекцията след приключване на лечението с антибиотици. Половите партньори трябва да се изследвати и лекуват по един и същи начин.
Какви антибиотици се използват за лечение на пикочо-полови инфекции, предизвикани от микоплазма и уреаплазма?
Тетрациклинът е антибиотикът, който се използва на първо място при наличие на пикочно-полова инфекция с микоплазма, но може да се очаква резистентност към този антибиотик в 20%-40% от случаите. Уреаплазмата е резистентна към тетрациклин в около 45% от случаите.
При резистентност към тетрациклин се използва клиндамицин. Уреаплазмата обаче е по-често резистентна към клиндамицин, отколкото към тетрациклин.
Резистентността на уреаплазмата към еритромицин не е честа, въпреки че е докладвана в определени случаи. Също така за лечение на пикочо-полова инфекция от уреаплазма може да се използват и доксициклин, и азитромицин.
Микоплазмата е резистентна към еритромицин, азитромицин и кларитромицин.
Въпреки че уреаплазмата е чувствителна към тетрациклин и еритромицин, лечението на вагиналната инфекция не винаги е успешно.
При резистентни на тетрациклин и еритромицин микоплазма и уреаплазма алтернативна терапия са флуороквинолоните, като за предпочитане са левофлоксацин и моксифлоксацин.
Общи препоръки
Тъй като микоплазма и уреаплазма се установяват много често в долните пикочно-полови пътища на хората, които са без оплаквания и са сексуално активни, използването на презервативи няма ефект. Това е така, защото тези микроби се приемат за опортюнистична нормална флора. Смята се, че сексуално неактивните хора не могат да развият клинично значими инфекции на пикочо-половата система.
Поради честата резистентност на микробите първоначалната емпирична атибиотична терапия трябва да бъде максимално широка, за да покрие вероятните причинители в контекста на клиничното състояние.