Сифилисът е контагиозно, системно заоляване, което се причинява от Treponema pallidum. Трепонемата преминава през наранената кожа или нормалната лигавица и се разпространява чрез кръвта и лимфата след период на инкубация около 3 седмици.
Ранният сифилис причинява значителен морбидитет и улеснява заразяването с ХИВ.
Всички пациенти с диагностициран сифилис трябва да се изследват за инфектиране с ХИВ и всички пациенти с ХИВ трябва периодично да се проследяват с изследване за сифилис.
Вроденият сифилис е сериозна причина за морбидитета и смъртността при децата.
Сифилисът може да бъде вроден и придобит.
Придобит сифилис
Придобития сифилис преминава през поредица от фази:
- Първичен сифилис. Представлява локална инфекция с инкубационен период от 2-3 седмици.
- Вторичен сифилис. Представлява генерализирана инфекция с инкубационен период от 6-12 седмици.
- Ранен латентен период. Асимптоматичен сифилис с продължителност по-малко от 2 години.
- Късен латентен сифилис. Асимптоматичен сифилис с продължителност две и повече години.
- Късен симптоматичен сифилис (третичен сифилис). Сифилис със сърдечно-съдови и невролотгични усложнения и образуване на гуми.
Вроден сифилис
Вроденият сифилис може да предизвика спонтанен аборт, преждевременно раждане, смърт на новороденото и късни усложнения. Ранният вроден сифилис се развива в първите две години от живота. Късният вроден сифилис се развива след втората година от живота.
Какво е клиничното представяне на сифилиса?
Първичен сифилис
Първичната лезия се развива в мястото на инфектиране и заздравява спонтанно в рамките на 2-6 седмици. Първоначално се появява малка, неболезнена папула, която бързо образува язва (шанкър). Шанкърът е обикновено един, овален, неболезнен, обграден от светлочервени граници, уплътнен с чисто дъно и отделящ прозрачен серум.
Представянето на шанкъра може да е нетипично. Той може да е множествен, болезнен, може да отделя гноевиден секрет и да е разположен извън гениталната област.
При хетеросексуалните мъже шанкърът обикновено се установява в областта на главичката на пениса, вътрешната част на пепуциума и по ствола на пениса. При преглед може да се установи в аналния канал и по-рядко в устата и гениталиите.
При жените шанкърът може да се намери по вулвата, лабиите и по-рядко по шийката на матката.
Извън гениталиите шанкърът може да се намери по устните, в устата, по седалището и пръстите. Установяват се увеличени лимфни възли, които са неболезнени, плътни, без да са фиксирани към околните тъкани.
Вторичен сифилис
Вторичният сифилис често се появава 6 седмици след появата на първичната лезия, но може да се появи по-рано или по-късно в рамките на няколко месеца. Без лечение 25% от пациентите развиват вторичен сифилис след появата на първичния шанкър. Засягането на различни системи в организма се развива в рамките на първите 2 години от заразяването. Системните оплаквания са леки или липсват. Може да има нощно главоболие, отпадналост и слаба температура. Генерализиран обрив често засяга дланите, лицето и ходилата. Обривът често не е съпроводен със сърбеж, но има генерализирано увеличени и неболезнени лимфни възли. Папулите нарастват и се образува condylomata lata (розови или сиви дискове) във влажните и топли области на тялото. Папулите се скриват спонтанно. По-рядко може да се наблюдава петниста алопеция, менингит, парализа на черепно-мозъчните нерви, хепатит, увеличение на слезката, перитонит и гломерулонефрит.
80% от пациентите навлизат в латентната безсимптомна фаза, като при половината от тях тя продължава до края на живота им. В около 20% от пациентите инфекцията рецидивира в рамките на една година.
Латентният сифилис се характеризира с позитивен серологичен тест за сифилис, но без клинични данни за инфекция.
Третичен сифилис
Късният симптоматичен сифилис се характеризира със засягането на нервната система, сърдечно-съдовата система и образуването на „гуми“. „Гумите“ представляват фиброзни възли или плаки, които могат да бъдат с локална деструкция на тъканите. „Гумите“ могат да се образуват във всеки орган, но най-често са засегнати костите и кожата.
Третичният сифилис се наблюдава изключително рядко поради наличието на адекватно лечение на заболяването.
Какви тестове се използват за установяването на сифилис?
Изследванията трябва да включват скрининг за всички полово предавани инфекции, включително и ХИВ, както и за други възможни диагнози.
При липса на ефект от лечението или оплаквания от нервната и/или сърдечно-съсдовата система може да се наложи извършването на специфични изследвания за тях.
Разработени са редица тестове, специфични и неспецифични, за причинителя на сифилиса. При консултацията със специалист се обсъждат различнинте тестове, които трябвва да се направят за скрининг, диагностициране, определяне на стадия или проследяване на ефекта от лечението на сифилиса.
Всички позитивни тестове трябва да се потвърдят с различен тест.
Негативните серологични тетстове за сифилис трябва да се повторят 6 и 12 седмици след рисковото излагане за инфектиране със сифилис и 2 седмици след вероятен шанкър.
Лечение на сифилиса
Пациентите с придоит сифилис са със сериозен риск от реинфекция. Поради това те трябва периодично да се изследват за сифилис и други полово предавани инфекции, включително и ХИВ.
Медикаментозното лечение на сифилиса е ефективно, но зависи от стадия на заболяването. Колкото по-рано се диагностицира сифилиса и колкото по-рано се лекува той, толкова по ефективно е лечението.
Лечението се провежда с различни антибиотици и в различни дозировки в зависимост от стадия на заболяването и наличието на бременност. Най-често се използват пеницилин, азитромицин и доксициклин.