Генитален херпес

Гениталният херпес е вирусна инфекция на половата система, причинена от херпес симплекс вирус. Има два типа херпес симплекс вируси:

• Тип 1 херпес симплекс вирус, който причинява инфекция повече от половината случаи с генитален херпес, но също и херпес около устата.
• Тип 2 херпес симплекс вирус, който обикновено причинява само генитален херпес.

Как става заразяването с генитален херпес?

Гениталният херпес най-често се предава чрез директен кожен контакт. Устата, гениталиите, ануса, долната част на корема и седалището са най-честите места на заразяване. Това показва, че предаването на вируса става най-често чрез вагинален, анален и орален полов акт.

Заразяването с вируса може да стане при контакт и на други части на тялото, като пръстите, ръцете, колената и други. Това се случва, когато целостта на кожата в тези области е наранена.

Самозаразяване на друга област от тялото, например на ръцете от собствена генитална инфекция, обаче е многото малко вероятна.

Първоначалното инфектиране с херпес симплекс вирус става чрез полов контакт. Пациентите могат да имат оплаквания веднага след заразяването, но това не е задължително. След първичното инфектиране вирусът остава в организма в неактивно състояние и може да предизвика оплаквания през различен период от време.

Дори когато вирусът е активен в кожата, човек може да няма оплаквания или те да бъдат толкова слаби, че да останат незабелязани или да не им се обърне внимание. Така че, когато за първи път се появят оплаквания, това не означава, че те са следствие на скорошно заразяване. В не малък процент от случаите заразяването с инфекцията може да е станало месеци и дори години преди да се появят първите оплаквания или оплакванията може да се дължат на рецидив на получена в миналото инфекция.

Поради тези особености в поведението на вируса е възможно половият партньор да е бил инфектиран преди години и да предаде инфекцията дори без да знае за това. Поне 8 от 10 човека с генитален херпес симплекс вирус не знаят, че са инфектирани.

Симптоми при първоначалното инфектиране с генитален херпес симплекс вирус

Първоначално оплакванията са от неразположение, леко повишаване на температурата, сърбеж и болка. Появяват се групи от малки, болезнени мехурчета в областта на гениталиите или ануса, които в последствие се спукват и превръщат в мокрещи язвички. Често има болка при уриниране и увеличение на лимфните възли в ингвиналните области.

При жените може да има вагинално течение, като може да се намерят мехурчета в областта на шийката на матката.

Наличието на мехурчетата и язвите обикновено продължава в рамките на 10-28 дни, след което постепенно заздравяват без образуването на белег.

В някои случаи симптомите може да са слаби и нетипични, като например само няколко малки язвички, малка разранена област или просто дразнене. В някои случаи оплакванията продължават само няколко дни.

Не е установено защо някои хора имат симптоми след първоначалното заразяване, а други никога не развиват симптоми или получават такива месеци  или години след заразяването.

Симптоми при рецидив на инфекцията

След първоначалното заразяване и симптоматична проява на инфекцията при някои пациенти заболяването рецидивира през различни периоди от време. Оплакванията при рецидив обикновено са по леки и продължават по-кратко в сравнение с тези при първоначалното заразяване. Обикновено симптомите при рецидив продължават 7-10 дни.

В повечето случаи при рецидив не се повишава температурата и няма общо неразположение. Дразненето и сърбежът в гениталната област могат да бъдат единствените оплаквания, насочващи към рецидив на инфекцията.

Периодът между рецидивите на инфекцията е различен между пациентите, като има тенденция с времето честотата на рецидивите да намалява. Обикновено след първоначалната инфекция през първите две години рецидивите са 1-4 пъти годишно.

Някои хора след първата симптоматична инфекция никога не получават рецидив.

В някои случаи се установява провокиращ фактор за рецидива, като слънчева светлина, физически усилия, прекомерна консумация на алкохол, стрес и други. Тези пациенти трябва да се избягват съответните провокиращи фактори, което намалява честотата рецидивите.

Какво трябва да се направи при съмнение за инфекция с генитален херпес?

При съмнение за наличие на генитален херпес трябва да се потърси консултация с лекар, който да потвърди инфекцията и да назначи съответното лечение. За изследване се взима материал от мехурчетата. С това изследване се потвърждава, че инфекцията е с херпес симплекс вирус. Понякога се извършват и кръвни изследвания.

Обикновено се пускат изследвания и за други полово предавани инфекции. Същите изследвания трябва да се направят и от половия партньор.

Необходимо ли е някакво лечение?

В повечето случаи се назначава антивирусно лечение, особено при първоначално проявила се инфекция. Това лечение намалява силата и продължителността на оплакванията, но не може да отстрани напълно висуса от организма.

При появата на рецидив на инфекцията и ако оплакванията не са силни, може да не се назначава лечение. В случаите обаче със силни оплаквания колкото по-рано се започне антивирусната терапия, толкова е по-добре.

При съмнение за бременност задължително трябва да се направи консултация с лекар.

Как се лекува гениталният херпес?

Общи мерки за повлияване на оплакванията от генитален херпес.

• За болката се използват обезболяващи, като парацетамол.
• Ако има болка при уриниране, обикновено тя намалява, ако се уринира седейки или при обливане с топла вода. Консумирането на повече течности облекчава оплакванията при уриниране.
• Използването на локални гелове за обезболяване, като лидокаин, помагат при силен сърбеж или болка.
• Поставянето на лед, обвит в кърпа, в областта на дразнене за 5-10 минути може да облекчи оплакванията.
• Почистването само с вода без сапун и шампоан и подсушаване с сешуар е най-щадящо за поддържане на хигиената в раздразнената област.
• При започването на полов акт, използването на лубриканти може да намали рецидивите на инфекцията.

Антивирусни лекарства

Има три антивирусни лекарства, с които се лекува гениталния херпес:

• Ацикловир
• Фамцикловир
• Валацикловир

Ако лечението на гениталният херпес започне рано и трите лекарства са еднакво ефективни по отношение на съкращаването на симптоматичния период и тежестта на протичане на оплакванията.

Антивирусните лекарства при първа поява на генитален херпес

Антивирусните медикаменти често се прилагат при първата проява на гениталния херпес. Обикновено приемът на лекарствата е за 5-7 дни. При първата проява на херпеса локалните прояви могат да траят от 10 до 28  дни. Този период може значително да бъде намален, ако приемът на антивирусните медикаменти бъде започнат през първите 5 дни от появата на оплакванията. Колкото по-рано започне приемът на антивирусни медикаменти, толкова по-кратък е периодът на симптомите на гениталния херпес.

Антивирусните лекарства при рецидив на генитален херпес

В повечето случаи оплакванията при следващи епизоди на генитален херпес са по-кратки и продължават 7-10 дни. Поради това при рецидив на гениталния херпес обикновено не е необходимо да се взимат антивирусни медикаменти. Изключения са следните случаи:

• Ако оплакванията са силно изявени. Ако приемът на медикаментите започне рано след появата на оплакванията, продължителността и силата им ще бъде намалена. Това лечение е показано при пациенти с тежко протичане, които имат по-малко от 6 рецидива на генитален херпес годишно. Курсът на лечение е до 7 дни и е с различни дозировки.
• Ако рецидивите са много чести. Когато рецидивите от генитален херпес са по-чести от 6 пъти годишно и са с тежко протичане, се препоръчва продължително взимане на антивирусен медикамент в по-ниска дозировка. Обикновено курсът на лечение е 6 до 12 месеца. След което медикаментът се спира и се проследява дали намалява честотата и силата на рецидивите. При необходимост може да се повтори същият терапевтичен курс.
• При особени случаи. Терапията се провежда, за да се предотврати рецидив на гениталния херпес при специални случаи. Това може да е необходимо дори, когато няма чести рецидиви на заболяването, но е важно да се намали риска от рецидив – например по време на отпуска, изпити или други специални случаи.

Странични ефекти на антивирусните медикаменти

Повечето хора нямат странични ефекти при прием на антивирусни лекарства. Макар и рядко най-честите странични ефекти са гадене, повръщане, диария, болки в корема, кожен обрив, сърбеж и фоточувствителност на кожата.

Как може да се предотврати гениталния херпес?

В момента няма разработена ваксина против херпесния вирус. Може обаче по различни начини да се намали риска от инфектиране и разпространяване на вируса.

• Използването на презервативи може да намали риска от заразяване, тъй като партньорът може дори да не знае, че е заразен с вируса.
• Колкото повече са половите партньори, толкова по-висок е рискът от заразяване с полово предавани инфекции, включително и с херпес симплекс вирус.
• Не трябва да се извършва полов акт с партньор, който е с активна инфекция (наличие на мехурчета и язви) от генитален херпес.
• При наличие на често рецидивиращ херпес, регулярният прием на антивирусен медикамент намалява риска за разпространение на инфекцията по полов път.

Може ли да се извършва полов акт при наличие на генитален херпес?

Когато има симптоми:

Херпес симплекс вирусът е много контагиозен (силно заразен) при наличие на мехурчета. В този период е много вероятно да стане инфектиране с генитален херпес.

Не трябва да се извършва полов акт от момента на поява на симптомите до пълното им отзвучаване.

Ако през този период се използва презерватив, рискът от заразяване намалява, но протекцията не е пълна, тъй като презервативът защитава само покритата от него област.

Когато няма симптоми:

Когато няма оплаквания рискът от заразяване е много малък. Все още е възможно вирусът да се предаде при полов акт, тъй като се случва той да се намира в кожата, без обаче да има каквито и да е симптоми.