Епидидимит

Какво представлява епидидимитът?

Епидидимитът представлява възпаление на извитата тръбичка по задната страна на тестиса, наречена епидидим (надсеменник).

Надсеменниците служат като допълнение към една от основните функции на тестисите – образуването на мъжки полови клетки (сперматозоиди). Епидидимът е продължение на каналчетата от семенниците и отговаря за узряването на половите клетки.

Възпалението на този малък орган от половата система на мъжа най-често е причинено от бактериална инфекция. Към този вид инфекции спадат и полово-предаваните инфекции като гонорея (трипер) и хламидия.
По-често възпалението не е ограничено само в епидидима. В някои случаи инфекцията обхваща и прилежащия тестис (орхит). В този случаи състоянието се нарича орхиепидидимит.

Това заболяване се среща както при по-млади и полово активни мъже (между 15 и 30 годишна възраст), така и при възрастни (над 60 годишна възраст) мъже без активен полов живот.

 

Какви са симптомите на епидидимита?

Основните симптомите на епидидимита могат да бъдат предхождани или съпровождани от обща отпадналост, повишаване на температурата и втрисане. Признаците на епидидимита включват:

  • Подуване, зачервяване и затопляне на скротума.
  • Болка и тежест в единия или и двата тестиса, обикновено засилваща се при движение, при сядане и натиск.
  • Втвърдяване на епидидима и тестиса.
  • Отделяне на секрет от пениса, което е по-характерно за уретрит (възпаление на уретрата). Една от най-честите причини за уретрит и епидидимит в миналото е била гонореята (трипер).
  • Болка при полов контакт и еякулация.
  • Кръв в еякулата (хемоспермия).
  • Болка и тежест в долната част на корема или по хода на ингвиналния канал.
  • Увеличени лимфни възли в ингвиналната област.
  • Болка при уриниране.

Както всяко възпаление, епидидимитът може да бъде остър и хроничен.
Острият епидидимит се развива бързо и протича по-тежко, като по-голяма част от гореизброените симптоми се появяват почти едновременно. Нелекуваният епидидимит може да го превърне в хроничен. Хроничният епидидимит е възпаление, което може да се появява периодично и трае повече от 6 седмици. Симптомите могат да се появяват постепенно, а причините за самото възпаление не винаги стават ясни.

Никога не трябва да се пренебрегва болка в слабините и скротума, тъй като тя може да бъде предизвикана от различни заболявания!

От какво се предизвиква епидидимитът?

Причините за възпалението могат да бъдат:

Гонореята и хламидията са най-честите причинители на епидидимит при сексуално активните мъже. При пациенти със СПИН поради общо занижен имунитет, различни инфекциозни причинители (вируси и бактерии) от други места в тялото могат да се придвижат с кръвта и да предизвикат възпаление на тестиса и надсеменника.

  • Други бактерии

Най-честият причинител на епидидимит в момента са бактериите от рода Ешерихия (Escherichia coli). Други причинители са стафилококи, стрептококи, протеус и др. При сексуално неактивните мъже бактерии от пикочните пътища могат да се разпространят до половите органи и да предизвикат възпаление.

  • Травма

При всяка травма в интимната област органите могат да реагират с подуване и възпаление без да има бактерии.

  • Туберкулоза

Много рядко туберкулозната инфекция може да засегне половите органи и в частност епидидима.

  • Приема на Амиодарон (лекарство за сърце) може да предизвика възпалителна реакция на епидидима.
  • Заболяването паротит (заушка) протича с характерното подуване на слюнчените жлези. При 1 от 5 случая вирусът на паротита предизвиква и възпаление на тестисите. Честотата на случаите на орхит или епидидимит при заушка е силно намалена поради използване на ваксини при децата.

Какви състояния увеличават риска от появата на епидидимит?

При пациенти с доброкачествено увеличение на простатната жлеза (ДПХ) се повишава честотата на инфекции в долните пикочни пътища, което увеличава риска и от епидидимит.

При пациенти, на които е поставен постоянен уретрален катетър или друго чуждо тяло в отделителната система, рискът от възпаление на семенника и надсеменника е по-голям.

При провеждане на различни урологични манипулации (биопсия на простатата, уретроцистоскопия и др.) възпалението на половите органи, като простатна жлеза, тестиси и епидидим, е част от следоперативните усложнения. Обикновено приложението на антибиотици преди и след операцията предпазва пациентите от тези възпаления.

Усложненията, които могат да настъпят от възпалението на епидидима, са свързани с разпространяването на инфекцията и обикновено се получават, когато антибиотично лечение не е достатъчно ефективно. Може да се образува абсцес (кухина изпълнена с гной), който не се лекува без хирургична намеса.

Как се диагностицира епидидимитът?

Диагнозата се поставя с анамнеза, физикален преглед, ехографско изследване на тестисите и изследване на кръв и урина. Внимателно се оглеждат и опипват тестисите, епидидима, семепровода и се проверяват слабините за наличие на увеличени лимфни възли. Урологичният преглед при мъже над 50 годишна възраст включва и преглед на простатата през ануса (ДРТ).

Допълнително за установяване на епидидимит се извършват:

  • Микробиологично изследване на уретрален секрет.

От начаслната част на  уретрата се взима проба за установяване на инфекция с гонорея и хламидия и други полово предавани инфекции.

  • Изследване на урина за инфекция.
  • Изследване на кръв
  • Ехографско изследване на тестисите и епидидимите.

Диагноза като възпаление на епидидима и тестиса лесно се поставя и без допълнителни образни изследвания. Въпреки това е задължително извършването на ехография на тестисите и епидидимите.

Какво е лечението на епидидимита?

Лечението на епидидимита е предимно консервативно с антибиотик, обезболяващи и облекчаващи оплакванията средства. При неповлияване от консервативното лечение се преминава към оперативно отстраняване на епидидима, а в някои случаи и на тестиса.

Консервативно лечение

При възпаленията на тестиса и надсеменника от голямо значение е ранното започване на лечение с антибиотик. Продължителността антибиотичната тераппия обикновено е над 20 дни. При тежките форми на възпаление може да се наложи лечение с венозно приложение на повече от един антибиотик и болничен престой от няколко дни.

При възпаления, предизвикани от полово-предавани инфекции, е необходимо да се изследва и при необходимост да се лекува и половия партньор.

Важно е да се проведе пълния курс на лечение, въпреки обикновено бързото изчезване на оплакванията. По продължително е излекуването на втвърдяването на тестиса и епидидима, което може да отнеме няколко седмици.

Обикновено облекчаване на оплакванията от възпалението се постига с използване на нестероидни противовъзпалитени средства (аналгин, кетопрофен), налагане на скротума със студени компреси, почивка с режим на легло и носенето на подигащо тестисите бельо.

Нормално е пълното отшумяване на симптомите да отнеме 2-3 месеца след започване на лечението.

Антибиотично лечение не се налага, ако възпалението е предизвикано от травма или вирус (например заушка).

Оперативно лечение

Оперативното лечение на епидидимита се налага, когато е оформен абсцес в скротума. Абсцесът е затворена кухина, пълна с гной, до която не достига достатъчно антибиотик. Това налага хирургично лечение на инфекцията.

При възрастни хора с неповлияващи се от антибиотиците възпалителни процеси в тестиса и епидидима, може да се препоръча отстраняването на тези органи.

проф. Ненчо Смилов д.м., д-р Панчо Панчев

Сподели това: