Хламидиалната инфекция се причинява от облигатна вътреклетъчна грам-негативна бактерия, наречена Chlamydia trachomatis, която инфектира колумнарния и преходноклетъчния епител при човека. Хламидия трахоматис може да причини инфекции на различни органи:
- Очни инфекции
- Пикочо-полови инфекции
- Инфекции на правото черво
- Полово придобит реактивен артрит
- Лимфогранулома венереум. Представлява рядка полово предавана тропическа инфекция, причиняваща язви на гениталиите и увеличаване на лимфните възли в ингвиналната област.
Различните серологични варианти на Хламидия трахоматис причиняват различни инфекции.
Хламидията се предава по полов път и засяга както мъже, така и жени. Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е между 10-30 дни. При мъжете от възпалителния процес се засяга главно уретрата. Оплакванията са оскъдни, главно от наличане на минимално количество белезникав секрет от пениса, като напълно липсват оплаквания в 50% от мъжете. При жените инфекцията е безсимптомна в 70% от случиите.
Последствията от инфекцията както при мъжете, така и при жените, обаче може да бъдат сериозни като проктит, епидидимит и епидидимо-орхит. възпаление в таза, ектопична бременност и запушване на тръбите.
Какви са оплакванията при хламидиална инфекция?
В повечето случаи инфекцията протича без оплаквания и се установява при извършване на тест по повод на съмнение за наличие на инфекция, инфекция на половия партньор или друга полово предавана инфекция.
При мъжете най-често оплакванията са от възпаление на уретрата, като парене и болки при уриниране, изтичане на секрет от уретрата, възпаление на епидидима и тестиса.
При жените оплакванията са свързани с вагинално течение, парене и болка при уриниране, болка в долната част на корема, кървене след полов акт или в периода между менструалните цикли, диспареуния (болезнен полов акт).
Трябва да се мисли за хламидиална инфекция в случаите, когато при млади хора (по-често мъже) има оплаквания с:
- Реактивен артрит. Синдромът на Райтер включва уретрит, артрит и коньонктивит и се предизвиква от хламидиална инфекция.
- Болка в горната част на корема поради перихепати.
- Проктит. Възпаление на правото черво, причинено от зазразяване при полов акт с хламидия. (обикновено обаче няма оплаквания)
- Възпаление на фарнкса. (обикновено няма оплаквания)
Как се диагностицира хламидиалната инфекция?
Хламидиазата се диагностицира чрез NAAT тест. Този тест е генетичен и в момента е най-чувствителният и най-специфичният метод за установяването на хламидиална инфекция.
При мъжете за изследване се използва проба от първа урина. Ако се използва проба от уретрата, тампонът трябва да се вкара между 2-4 cm и се завърта 1-3 пъти.
При жените се взима проба от влагалището. Тампонът се вкарва около 5 cm във влагалището и се върти внимателно за 10-30 секунди. По-слабо чувствителен метод е взимането на материал от цервикалния канал или проба от първа урина. При взимането на материал от първа урина, пациентът не трябва да е уринирал поне 1-2 часа и да се вземат първите 20 ml урина.
Как се лекува хламидиалната инфекция?
Около 70% от половите партньори на пациентите с хламидиална инфекция имат позитивен тест. Това показва високата честота на предаване на инекцията по полов път и необходимостта от едновременно лечение на половите партньори за предотвратяване на повторното инфектиране.
При установяване на положителен тест за хламидиална инфекция поведението е насочено към:
- Антибиотично лечение.
- Скриниране за други съпровождащи полово предавани инфекции.
- Изследване и лечение на половите партньори.
Антибиотичното лечение е ефективно в поне 95% от случаите и изходът от лечението е добър при ранно диагностициране на инфекцията и адекватно лечение.
За лечение на неусложнена хламидиална инфекция се използват доксициклин за 7 дни (противопоказан е при бременност) или азитромицин като единична доза. При противопоказания алтернативни антибиотици са еритромицин и офлоксацин (противотоказан е при бременност).
При бременност или съмнение за бременност се използват азитромицин като еднократен прием, еритромицин (може да предизвика гадене), амоксициклин (пеницилините могат да предизвикат латентност и късна реактивация).
При бременните жени трябва да се направи контролен тест 3 седмици след приключване на лечението.
Проследяване след лечение за хламидиална инфекция
Трябва да се предполага рецидив на инфекцията при тези пазиенти, които продължават да имат оплаквания.
Препоръчително е след лечение на хламидиална инфекция всички пациенти да направят контролен тест за сигурност, че лечението е успешно 3 седмици след лечението.
Контролният тест може да е положителен в случаите:
- Грешно проведено лечение от пациента. Непридържане към лечението от самия пациент.
- Реинфектиране от нелескуван или нов заразен полов партньор.
- Фалшиво позитивен резултат. (изследването е положително за инфекция без реално да има такава)
Какви са усложнения на хламидиалната инфекция?
Хламидиалната инфекция или ще персистира, или с времето ще се самоизлекува. В едно проучване се докладва самоизлекуване в 22% от случаите. Факторите които определят поведението на инфекцията не са ясни, както и колко дълго може да персистира безсимптомната хламидиална инфекция.
Не е ясна прогресията към усложнения на хламидиалната инфекция. Не е ясна честотата на образуване на тазово възпаление и инфертилитет.
- Инфекция в таза.
- Инфертилитет при жената.
- Вероятно инфертилитет при мъжа.
- Ектопична бременност.
- Възпаление на тестиса и епидидима.
- Перихепатит.
- Реактивен артрит.
Общи съвети
Хламидията се предава предимно по полов път. Инфекцията много често е без оплаквания и може да остане в пациента за месеци и дори за години. Половите партньори трябва да бъдат информирани, изследвани и адекватно лекувани.
Няма диагностичен тест, който да е със 100% чувствителност.
Без лечение хламидиалната инфекция може да има сериозни усложнения. Лечението с антибиотици, макар и рядко, може да има странични действия.
Не трябва да се извършва полов акт по какъвто и да е начин, включително и с презерватив, за една седмици след антибиотичното лечение. Не трябва да се извършва полов акт с половите партньори преди те да бъдат изследвани и адекватно лекувани с потвърдителен повторен тест за липса на хламидиална инфекция.
Трябва да се направят изследвания за други полово предавани инфекции включително и за СПИН и хепатит В.