Какво представлява уродинамиката?

Какво представлява долният уринарен тракт?

Долният уринарен тракт включва пикочния мехур и уретрата.

Пикочният мехур е орган с формата на балон, който съхранява урината, отделена от бъбреците. Пикочният мехур се поддържа от мускулите на таза.

Пикочният мехур има две функции: да задържа урината за определен период от време и да се изпразва в подходящ момент.

Когато е празен, пикочният мехур е отпуснат. При изпълването на мехура с урина по нервите се предава информация към главния мозък. При пълен мехур се получава усещане за необходимост от изпразване на мехура. В този момент мозъкът казва на мускулите на мехура да се отпуснат и мускулите на таза да се свият, за да се отложи уринирането или се подават сигнали мускулите на мехура да се свият, а тези на таза да се отпуснат, за да се извърши уринирането.

Самото уриниране се извършва през уретрата. Тя представлява тръбичка, която свързва пикочния мехур с външната среда и в спокойно състояние няма лумен. За задържането на урината в мехура има специални мускули, разположени в началото на уретрата, наречени сфинктери. През повечето време те са свити и се отпускат само, когато пикочният мехур се свива и се извършва уринирането. При нормалното уриниране мускулите на пикочния мехур и тези на сфинктерите винаги работят заедно за пълното изпразване на мехура.

Какво представлява уродинамичното изследване?

Уродинамичното изследване показва колко добре работят пикочният мехур, сфинктерите и уретрата, т.е. как се изпразва пикочният мехур и нормално ли се задържа урината в него.

Уродинамичното изследване се състои от няколко уродинамични теста. Някои уродинамични тестове са относително лесни за извършване и могат да се извършват и в кабинета на лекаря. Други тестове обаче са сложни за извършване и изискват скъпа и сложна апаратура за измерването на различните налягания в пикочния мехур, уретрата и корема.

В зависимост от оплакванията се избира един или няколко теста, но в повечето случаи тестовете се извършват едновременно.

Тестовете, определящи уродинамичното изследване са:

Цистометрия: Този тест определя функцията на пикочния мехур. Тестът помага за диагностиката на проблемите, свързани с нарушенията и контрола на уринирането – изпускане на урина, трудно изпразване на пикочния мехур, свръхактивен пикочен мехур, наличието на обструкция или получаването на чести инфекции. Цистометрията се използва, за  да се определи какво количество урина може да задържи пикочния мехур, измерва се налягането вътре в пикочния мехур и при какво количество течност в мехура се получава нормален, силен и спешен позив за уриниране.

Електромиография: Този тест измерва електрическата активност на мускулите и нервите на тазовото дъно. Електромиографията се извършва, когато се предполага, че проблемите с уринирането се дължат на увреда на нервите или мускулите или нарушена функция на мускулите на тазовото дъно. За целта на изследването се поставят малки електроди чрез залепване или заигляне близо до уретрата или ануса, с които се регистрира активността на нервите и мускулите на тазовото дъно. По този начин се измерва силата и активността на мускулите и нервите в и около пикочния мехур и сфинктерите.

Профилометрия на уретрата: За изследване на състоянието на уретрата се използва катетър със сензор. Катетърът се движи напред и назад в уретрата, като се измерва налягането в нея. Това изследване се извършва по-рядко, но в някои случаи е от голямо значение.

Урофлоуметрия: С урофлоуметрията се измерва колко урина се отделя и колко бързо. Това изследване се извършва много често, когато има нарушения в уринирането и особено, когато пациентът се оплаква от слаба струя. С измерването на средния и максималния дебит на урината това изследване може да покаже обструкция от увеличена простата, например. Често урофлоуметрията се съчетава с ехографско изследване на остатъчната урина в мехура след изхождане.

Изследване на налягането и дебита: Съвместното изследване на налягането и дебита при уриниране може да помогне при определянето за наличие на обструкция на уретрата от простатата. При комбиниране на това изследване с цистометрия може да се определи дали има слабост на пикочния мехур или друга причина за оплакванията.

Когато пикочният мехур е пълен, на пациента се казва да уринира в специално устройство. По време на уринирането в пикочния мехур се намира специален малък катетър, с който се измерва налягането по време на уриниране. Това позволява да се определи дали мускулите на мехура работят добре, когато той се изпразва. Отделянето на урината става покрай този катетър, който е достатъчно тънък и не пречи на уринирането.

След изследването при някои пациенти може да има оплакване от болка и чувство на парене или наличие на кръв в урината. Тези оплаквания обикновено преминават в рамките на един – два дни. Ако наличието на кръв в урината продължава повече време, както и дискомфорта от парене, болка или кръв в урината, трябва да се направи консултация с уролог.

Кога е необходимо да се извърши уродинамично изследване?

Уродинамиката помага да се определят причините за оплакванията на пациента, свързани с:

  • изпускането на урина (трудно контролиране на уринирането);
  • задържането на урина в пикочния мехур/ пациентът не може да се изпикае напълно;
  • често уриниране (чести позиви за уриниране);
  • внезапни позиви за уриниране/внезапно силно желание за уриниране;
  • слаба струя на урината;
  • интермитентно уриниране (уринирането спира и започва отново);
  • чести уринарни инфекции, най-често на пикочния мехур.

Преди започването на уродинамичното изследване се обсъждат оплакванията на пациента, извършва се физикален преглед и изследване на урината. За уточняване на диагнозата може да се наложи извършването на допълнителни изследвания, като ехография на корема и таза, рентгенови изследвания или компютърна томография.

За извършването на основно уродинамично изследване е необходимо:

  • Да се пристигне с пълен пикочен мехур.
  • Докато се уринира, в специален контейнер се измерват обема на урината и скоростта, с която се изпразва мехура.
  • В пикочния мехур се поставя тънък и мек катетър, с който се измерва останалата в мехура урина след уринирането. Може да се усети леко парене по време на поставянето на катетъра. За измерването на остатъчната урина може да се използва и ехограф.
  • Пикочният мехур може да се изпълни с физиологичен серум, докато не се получи силен позив за уриниране. В този момент се определя вкараното количество течност. След това може да се продължи с вкарването на физиологичен серум в пикочния мехур докато не може да се подтисне уринирането.

За извършване на по-сложни тестове е необходимо да се поставя катетър в ректума и електроди в областта на перинеума или в сфинктерите на уретрата, с които се измерват различни налягания и електрическата активност на мускулите, докато пикочният мехур се изпълва с течност.

След приключване на уродинамичното изследване може да има лек дискомфорт при уриниране в рамките на деня. Приемането на повече течности помага за бързото преминаване на оплакванията. В някои случаи уродинамичните тестове може да се наложи да се повторят веднага след предходния тест или след няколко дни. След уродинамиката резултатите могат да се обсъдят веднага с провеждащия изследването уролог.

Най-често задаваните от пациента въпроси са:

  • Какво показват резултатите от изследването?
  • Необходими ли са допълнителни изследвания, за да се уточнят оплакванията?
  • Какви са последващите стъпки и какво лечение трябва да се проведе?

проф. Ненчо Смилов д.м., д-р Николай Халачев д.м.

Сподели това: