Какво представлява уретрата?
Уретрата е каналчето, което започва от пикочния мехур и отвежда урината извън тялото.
При мъжете уретрата завършва на върха на пениса и обикновено е с дължина между 15 и 25 cm. Мъжката уретра има S-образна форма и няколко естествени (физиологични) стеснения. Непосредствено след началото си от пикочния мехур, уретрата преминава през простатата, която я обгръща като маншон. В областта на простатата в уретрата се вливат каналите, по които преминава семенната течност, идваща от тестисите. В уретрата се обединяват функциите на половата и отделителната система при мъжа, тъй като оттам се отвеждат и урината, и семенната течност.
Жените имат къса уретра, която е дълга около 3-4 cm. При жените, след началото ѝ от пикочния мехур, уретрата преминава през предната стена на влагалището.
Какво е стриктура на уретрата?
Обикновено уретрата е достатъчно широка, за да се образува нормалната струя на урината. Когато по хода на уретрата има стеснение, това се нарича стриктура на уретрата. Стесненията на уретрата могат да се образуват по целия ѝ ход.
При мъжете най-често стриктура на уретрата се установява в началото ѝ, малко преди външния ѝ отвор, в областта на главичката на пениса и непосредствено преди простатата.
При жените стриктура на уретрата се среща по-рядко, отколкото при мъжете.
Стеснението на пикочния канал, когато е клинично значимо, предизвиква оплаквания и намалява дебита при уриниране.
Какво причинява стеснението на уретрата?
Най-честите причини за образуването на стриктури на уретрата са травма (включително медицински манипулации) или инфекция в интимната област (най-често полово-предавани заболявания).
Възпалението и травмата водят до нараняване на лигавицата на уретрата. При зарастването на лигавицата се образува белег, подобно на зарастването на наранената кожа. Този белег може да стесни в значителна степен отвора на пикочния канал и да предизвика смущения в уринирането.
При децата има вродено състояние, което се нарича хипоспадия. При хипоспадията отворът на уретрата не се намира на типичното си място – на върха на пениса. Отворът при това заболяване най-често се намира по долната повърхност на пениса, но може да се открие даже и по-назад, към и около скротума. Този тип вродени заболявания се коригират с операции. Много пъти след такъв тип операции периодично се получават стриктури на ново-изградената уретра.
Други възможни причини за стриктура на уретрата са:
- Поставяне и/или дълго носене на уретрален катетър.
- Лъчелечение.
- Оперативни намеси в областта на простатата или пениса.
Много рядко причината може да бъде:
- Тумор на уретрата.
- Фрактури в областта на таза.
При някои мъже вероятността да се получи стеснение на уретрата е по-голяма. Това се обуславя от следните рискови фактори:
- Прекарани или активни полово-предавани инфекции.
- Прекаран уретрит (който не е предизвикан от полово-предавани заболявания).
- Предхождаща катетеризация.
Поставяне на уретрален катетър за отвеждането на урината от пикочния мехур.
Какви са симптомите при стриктура на уретрата?
Стриктурата на уретрата предизвиква различни симптоми, вариращи според степента на стеснението. Най-честите симптоми са:
- Слаба и тънка уринна струя.
- Удължено време за уриниране.
- Внезапен спешен позив за уриниране.
- Чувство за непълно изпразване на мехура след уриниране.
- Прекъсване на уринната струя при уриниране.
- Болка или парене по време на уриниране.
- Недобър контрол при позив за уриниране.
Много от тези и други оплаквания са обединени под названието симптоми на долните пикочни пътища и могат да бъдат предизвикани от различни състояния.
Как се диагностицира стриктурата на уретрата?
Диагностиката се поставя със снемане на анамнеза и провеждане на физикален преглед, лабораторни, образни и функционални изследвания.
Основно значение в анамнезата имат давността и тежестта на оплакванията, както и данни за прекарани травми, операции и инфекции в тази област.
Тъй като различни състояния могат да доведат до сходни оплаквания, се извършва пълен физикален преглед, който включва половите органи, слабините, перинеума и ректално туширане за изследване на аналния канал и простатата.
Ректалното туширане е едно от стандартните и най-необходими изследвания по време на урологичния преглед. С ректалното туширане се опипва аналния канал, простатата и крайния отдел на ректума. Това дава информация за наличие на промени в ануса, ректума и простатната жлеза, като спомага за установяването на различни заболявания.
Като правило се извършват лабораторни изследвания на проби от урина и кръв, за да се изключи активна уринарна инфекция.
Въпреки оплакванията, много често пациентите не се преглеждат и много от тях не знаят, че имат стеснение на уретрата. При някои от тези случаи за наличието на стеснение на уретрата се разбира едва при неуспешен опит за поставяне на катетър в уретрата, наложило се по някакъв друг повод.
При съмнение за стриктура на уретрата се налага да се извършат едно или повече от следните изследвания:
Урофлоуметрия
При това изследване пациентът уринира във фуния, към която е прикрепен апарат. С урофлоуметрията се измерват силата, продължителността и начинът на уриниране (с прекъсване). Данните от изследването се представят с графична крива. Параметрите получени от урофлоуметрията са важни, за да може да се обективизират оплакванията, свързани с уринирането. Ако има оплакване от затруднение и отслабване на струята при уриниране, урофлоуметрията може да насочи към евентуалната причина и да помогне за извършването на допълнителни изследвания и поставяне на правилната диагноза.
За да се извърши урофлоуметрия е необходимо пациентът да има нормален позив за уриниране.
Ретроградна уретрография
Ретроградната уретрография представлява образно рентгеново изследване на уретрата. В началото на уретрата се въвежда съвсем тънко катетърче, през което се въвежда контрастна течност. Контрастната течност изпълва уретрата по цялото протежение и по този начин се вижда дали има стеснения на отвора ѝ или не.
Микционна урография
Микционната урография е изследване, подобно на ретроградната уретрография. В този случай също се използва рентген и с катетърче се въвежда контраст в пикочния мехур. След като мехурът се изпълни с контраст и пациентът има позив за уриниране, катетърчето се отстранява. На пациентът се дава указание да уринира под рентгенов контрол. Преминаването на контраста през уретрата се заснема по време на уринирането и по този начин се визуализира лумена на уретрата.
Като правило двете изследвания – ретроградната уретрография и микционната урография – се извършват заедно едно след друго. По този начин се получава най-пълна информация за клинично значимите анатомични и функционални промени на уретрата, пикочния мехур и уретерите.
Уретроцистоскопия
Уретроцистоскопията е ендоскопско изследване, при което със специален оптичен инструмент с камера, се преминава през уретрата и може да се достигне до мехура. С това изследване се оглежда цялата уретра и категорично може да се потвърди или отхвърли диагнозата стриктура на уретрата. С уретроцистоскопията може да се определи местоположението, дължината и степента на стеснението, което е от изключително значение за избора на метод на лечение.
Как се лекува стриктурата на уретрата?
Тъй като стриктурата на уретрата представлява механичен проблем, отстраняването ѝ не може да се осъществи без механична намеса. В зависимост от степента на стеснение, местоположението и дължината на стриктурата се прилагат различни методи на лечение.
Дилатация на уретрата
При по-леко изразените стеснения може да се извърши т.нар. дилатация (разширяване) на уретрата. Това е процедура, при която в уретрата се въвеждат метални инструменти (дилататори) с точно определени размери. Манипулацията започва с въвеждане в уретрата на дилататор с най-малък размер. Продължава се с последователно въвеждане на дилататори с все по-голям номер и процедурата приключва при достигане на нормалния диаметър на уретрата. Дилатацията на уретрата е амбулаторна процедура, но задължително изисква използването на анестезия.
Оперативно лечение
Оперативните методи на лечение на стриктурата на уретрата могат да бъдат ендоскопски или отворени.
Ендоскопско оперативно лечение
Ендоскопските процедури са популярни като „безкръвни“, тъй като няма разрез по кожата. Това обаче не означава, че няма кървене. Кървенето при ендоскопските операции като правило е значително по-малко в сравнение с отворените оперативни методи.
За ендоскопското оперативно лечение на стриктурата на уретрата се използват тънки уреди, които са специално снабдени с оптика и камера и позволяват на уролога да въвежда по тях различни допълнителни инструменти.
Чрез оптиката и камерата уролога вижда на монитор това, което се намира на върха на уреда. Когато се достигне до стеснения участък, с остър инструмент се прерязва стеснения участък на уретрата.
По-голямата част от стриктурите на уретрата могат да бъдат отстранени с такъв тип процедура.
След ендоскопската операция на стриктура на уретрата се поставя катетър, който се отстранява след 4 до 7 дни. За този период раната, предизвикана от операцията, трябва да е зараснала.
Отворено оперативно лечение
Ако стеснението на уретрата е твърде дълго или не се повлиява от ендоскопско лечение, се извършва отворено оперативно лечение. Това е по-сложна интервенция, при която се прерязва или изрязва засегнатия стеснен участък и се замества от здрава тъкан, за да се възстанови нормалната проходимост на канала.
В зависимост от дължината на стриктурата за възстановяване на уретрата се използват различни тъкани. Това могат да бъдат: букална лигавица (тъкан от устната кухина), лигавица от пикочния мехур, кожа от препуциума на пениса или от друга неокосмена част на кожата.
Отвореното оперативно лечение на стриктурата на уретрата може да се извърши на един или два етапа. За определяне на подходящия за индивидуалната ситуация оперативен метод трябва да се направи обсъждане с лекуващия уролог и да се прецени инвазивността, усложненията и ефективността на избраната операция.
Какви са усложненията след операция за стриктура на уретрата?
Както при всяка операция, основните усложнения са кървене и възпаление на оперативната рана. Специфични усложнения са хематом в перитонеума, еректилна дисфункция, рецидив (поява отново) на стриктурата и инконтиненция на урината.
Какво се случва след операция за стриктура на уретрата?
Пациентите с извършена ендоскопска операция остават с уретрален катетър за няколко дни след операцията.
Повечето пациенти се повлияват добре от лечението, когато стриктурата е била вследствие на инфекция или медицински манипулации.
След махането на катетъра урологът може да предпише лекарство, което да се поставя в уретра за 7 до 10 дни. Целта е да се лубрикира уретрата и да се намали рискът от образуване на нова стриктура.