Стриктура на уретрата (пикочния канал)

Стриктура на уретрата представлява стеснение на пикочния канал. Най-честите причини за образуването на стриктури на уретрата са травма (включително медицински манипулации) или инфекция в интимната област (виж уретрит и полово-предавани заболявания), проведено лъчелечение, оперативни интервенции за ДПХ и др.

Жените имат къса уретра (около 3 – 4 cm) и при тях заболяването е по-рядко срещано, отколкото при мъжете.

Възпалението и травмата водят до нараняването на лигавицата на уретрата. При зарастването на тъканта се образува белег, подобно на зарастването на наранена кожа. Този белег може да стесни в значителна степен отвора на пикочния канал и да предизвика смущения в уринирането.

Най-честите симптоми, предизвикани от стесняването на уретрата са:

  • слаба и изтънена уринна струя;
  • удължено време за уриниране;
  • прекъсване на уринната струя;
  • напъване при уриниране.

Какво са тежки стриктури на уретрата?

След установяването на стеснението на уретрата урологът има за цел да оцени нейните характеристики (точно разположение, продължителност, степен на проходимост). Обикновено се назначават образни изследвания като:

  • Ретроградна уретрография. Представлява рентгеново изследване. В началото на уретрата се въвежда съвсем тънко катетърче, през което се прилага контрастна течност. Контрастната течност изпълва уретрата и урологът засича дали има стеснения по нейния ход.
  • Микционна урография. Подобна е на ретроградната уретрография. При това изследване с рентген се визуализират долните пикочни пътища. Контрастът се въвежда с катетърче до пикочния мехур. След като мехурът се изпълни и пациентът има позив за уриниране, катетърчето се отстранява. Пациентът уринира пред рентгенов апарат, като се заснема хода на контрастираната урина.

Въз основа на тези допълнителни уточнения се взема решение за последващата оперативна интервенция.

Оперативни интервенции при стриктура на уретрата

Оперативните интервенции могат да бъдат ендоскопски или отворени. Ендоскопските процедури са популярни с името „безкръвни“, тъй като няма разрез по кожата. За хирургичното лечение се използват естествените кухини на тялото – в случая уретрата. Тези манипулации най-често изискват упойка и също се наричат „операции“.
В уретрата се въвеждат тесни уреди, които са специално снабдени с оптика и камера и позволяват на уролога да въвежда по тях различни допълнителни инструменти. По този начин той вижда на монитор това, което се намира на върха на уреда. Когато достигне до стеснения участък, опериращият уролог го прерязва с остър инструмент и разширява стеснението на уретрата. Голяма част от стриктурите на уретрата могат да бъдат решени с такъв тип процедура. Това е метод на избор при късите неусложнени стриктури.

Уретропластика

Уретропластиката представлява отвореното оперативно лечение на стриктурите на уретрата. В зависимост от размерите и разположението на стриктурата се определя обема и типа на уретропластиката.

Уретропластика с анастомоза

При многократно рецидивиращи, къси (до 2 cm) стриктури в бубларната част на уретрата, може да бъде извършена уретропластика, при която да бъде изрязан само стесненият участък. Каналът се възстановява, като двата здравите края на уретрата бъдат повторно свързани. Методът е златен стандарт, ако е възможно неговото извършване.

Уретропластика с графт

В зависимост от дължината на стриктурата различни тъкани могат да бъдат използвани като „заместител“ на изрязания участък. Заместителят се нарича графт. По правило заместителят няма собствено кръвоснабдяване и разчита на кръвоснабдяването от околните тъкани. Заместител най-често е букална лигавица (тъкан от устната кухина – от вътрешната страна на бузата). Лигавицата в устната кухина се възстановява бързо и рядко има усложнения.

Букалната лигавица се използва с успешни резултати при 80-85% от случаите, лесно се изрязва и доближава в голяма степен характеристиките на уретралната. Използването на кожен графт се избягва поради следоперативно свиване на присадения участък.

Уретропластика с пенисно ламбо

Разликата между ламбо и графт е в кръвоснабдяването на присажданата част – ламбото е със запазено кръвоснабдяване. И двата термина обозначават тъкан, която се релокализира и се използва за заместител на отпаднала част от друг орган.

При уретропластиката с пенисно ламбо част от кожата на пениса се използва за възстановяването на увредения участък на уретрата. Често е предпочитан оперативен метод при дълги стриктури в пендуларната част на уретрата. Уретропластиката с ламбо от скротална кожа е с по-малък успех.

Многоетапна уретропластика

Това е оперативен метод, който включва две или повече последователни интервенции. Обикновено се избира при пациенти:

  • които са след предходни неуспешни уретропластики;
  • без подходяща тъкан за уретропластика с ламбо;
  • със силно увредена уретра с незаменими липсващи части.

При този оперативен метод увредената част от уретрата се изрязва, заменя се в максимален обем с букална лигавица и се оставя за вторично затваряне – уретрата се оставя да зарасне сама за няколко месеца. След като се образува съединителна тъкан, се преминава към следваща интервенция, при нужда се добавя още букална лигавица.

Многоетапната оперативна интервенция за стриктури на уретрата е разработена първоначално за корекция на хипоспадия.

Преди уретропластиката е необходимо да бъде стабилизирана стриктурата – да не са били извършвани уретротомии или дилатации на уретрата за около 3 месеца. В случай че стриктурата не позволява отвеждането на урината, се поставя супрапубичен катетър, който да дренира урината от пикочния мехур.

Уретростомия

При множествени стриктури или стеснения с дълго протежение по хода на уретрата, тя може да се прекъсне под стриктурата (ако местоположението на стеснението го позволява) и пикочният канал да се изведе на кожата между скротума и ануса. Тази операция се нарича уретростомия.

След операцията

Пациентите, провели ендоскопско лечение, остават за няколко дни с уретрален катетър, който след това се отстранява в амбулаторни условия.

Повечето пациенти се повлияват добре от лечението, когато то е било следствие на инфекция или медицински манипулации.

След махането на катетъра урологът може да предпише лекарство, което да се поставя в самата уретра. Обикновено първата апликация се извършва от уролога.

Усложнения

Най-честите усложнения след оперативното лечение на стесненията на уретрата са:

  • Повторната поява на стриктури – това е заболяване, което много често рецидивира. При някои пациенти се налагат ежегодни интервенции.
  • Инфекции;
  • Еректилна дисфункция;
  • Фистулен ход – най-често към кожата;
  • Кървене (уретрорагия).

проф. Ненчо Смилов

Сподели това: