Какво са тестисите?
Тестисите (семенниците) са чифтен орган с овална форма и се намират в кожната торбичка под пениса, наречена скротум. Големината на тестисите е около 4-6 cm, като левият тестис обикновено е малко по-голям и се намира малко по-ниско в скротума в сравнение с десния тестис. Тестисите имат две основни функции. Едната е да произвеждат тестостерон, който е основния мъжки полов хормон, а втората е да произвеждат мъжки полови клетки (сперматозоиди).
Какво е карцином на тестиса?
Карцином означава злокачествено заболяване (тумор, рак). При този тип заболявания клетките в тъканите и органите не се развиват нормално, делят се неконтролируемо и могат да се разпространят в други части на тялото. Теоретично от всяка клетка в тялото може да се развие рак. Когато това се случи в някой от тестисите, се нарича карцином на тестиса.
Какви са симптомите на рака на тестисите?
Заболяването обикновено е едностранно (засяга само единия тестис). Най-честият симптом на карцинома на тестиса е подуването на някоя част от органа. Това подуване по-често не е болезнено и обикновено е с възловидна структура, различна от останалата част на тестиса. Не всяко подуване на тестиса означава рак. Ракът на тестиса може да предизвика болка или придърпване при ставане и сядане, тежест в скротума, тъпа болка в малкия таз или внезапна остра и силна болка поради кръвоизлив. При някои пациенти туморът на тестиса може да предизвика уголемяване на млечните жлези. Това най-често се случва при тумори, произлизащи от клетките, които отговарят за хормоналната функция на органа.
При юношите много ранното настъпване на пубертета може да бъде симптом за тумор на тестиса.
Както всяко злокачествено заболяване, оплакванията, които предизвиква карциномът на тестиса, не са специфични само за него. Този тумор обаче има едно „предимство“ спрямо диагностиката, а именно, че органът, който засяга, се намира извън тялото. Най-често пациентът сам опипва „бучка“ или „подутина“ в тестиса и сам търси лекарска помощ.
Как да изследваме сами тестисите си?
Това е проверка, която всеки мъж между 15 и 45 годишна възраст трябва да прави, особено, ако има и допълнителни рискови фактори. Изследването отнема около 1-2 минути.
Най-добрият начин за изследване на тестисите е по-време или след топъл душ. Топлината отпуска кожата на скротума и това улеснява опипването на тестисите. Изследването се извършва в изправено положение на тялото. Скротумът се оглежда за деформация и подутини. Внимателно с две ръце кожната торбичка се опипва, за да се намерят и опипат последователно единия и другия тестис. Опипването на тестиса става с палеца и показалеца като се търсят разлики в плътността или подутини в органа.
Колко опасен е туморът на тестиса?
Туморът на тестиса е сравнително рядък, но засяга предимно млади мъже и мъже на средна възраст. Малка част от туморите на тестиса се откриват при деца и при мъже над 55 годишна възраст. Поради доброто повлияване от различните методи на лечение смъртността от рака на тестисите е сравнително ниска.
Какви са причините за образуването на карцином на тестиса?
Точните причини за образуването на това злокачествено заболяване не са изяснени. До момента при болните от тумор на тестисите са установени различни промени в някои гени. Гените регулират всички процеси в клетката и изменения в реда, броя или съдържанието на тези гени могат да доведат до туморни процеси.
Каква е вероятността да има тумор на тестисите?
Установени рискови фактори за образуване на рак на тестиса са:
- Възраст между 18 и 35 години
- Фамилна обремененост – когато някой от семейството (баща или брат) е имал рак на тестиса, вероятността да има някакво генетично предразположение към това злокачествено заболяване е по-голяма.
- Според проучвания в Европа и САЩ бялата раса е по-предразположена към развитие на рак на тестиса.
- HIV/СПИН – някои проучвания сочат, че при мъжете с развит СПИН, вероятността от появата на карцином на тестисите е по-голяма. Няма данни за друго инфекциозно заболяване, което да увеличава този риск.
- Задържан тестис (крипторихизъм) – това е вродено състояние, при което след раждането единият от двата (по-рядко и двата) тестиса не се намират в скротума. Положението на тестисите в кожната торбичка, изнесена извън коремната кухина (в скротума), осигурява с 2 градуса по-ниска температура. Тази температура е необходима за образуването на нормални сперматозоиди и като цяло за нормалното развитие на тестиса. Задържаният тестис е едно от най-честите вродени заболявания при новородените момчета. Обикновено тестисът се изчаква до 12 месечна възраст на детето. Ако до тогава той не е слязъл в скротума, не се очаква това да се случи и е редно да се предприеме хирургично лечение до най-късно 18 месечна възраст. Установено е, че след тази възраст възникват промени в структурата на тестиса, които увеличават шанса от развитието на карцином на тестиса между 40 и 60 пъти. Ако се извърши оперативна корекция на крипторхизма в рамките на 18 месеца от раждането на детето, значително се намалява рискът от развитие на рак на тестиса.
- Ако при един мъж е бил установен карцином на единия тестис, след лечението другият тестис е с по-голям риск от същото заболяване.
- Недоказани са твърденията, че след травма на тестисите има по-голям риск от развитието на рак.
Всички рискови фактори са важни, за да насочат вниманието към болестта. Въпреки това има пациенти с рак на тестисите, за които повечето рискови фактори не важат, както и мъже без рак на тестисите, за които повечето рискови фактори са валидни.
Какви са видовете тумори на тестиса?
Различават се много видове тумори на тестисите, като един вид съставлява над 90% от случаите. Най-често туморите се развиват от клетките, които имат роля в образуването на сперматозоидите. Тези тумори се наричат герминативни (зародишни). Герминативните карциноми на тестисите се делят на две по-големи групи, които се проявяват горе-долу в еднаква степен.
- Семиномни
Тези тумори не са агресивни, развиват се по-бавно и са по-чести при мъжете между 25 и 45 годишна възраст. Този рак по-бавно се разпространява в други части на тялото, но е възможно да засегне белите дробове.
- Несеминомни
Тези тумори възникват при мъже между 18 и 30 годишна възраст. Разделят се на няколко подгрупи, които се различават по агресивността си, възможността си за метастазиране и податливостта си на лечение.
Какъв точно е видът на тумора се разбира единствено чрез изследване с микроскоп. Много тумори на тестиса имат разнородна структура. Например може 90% от целия тумор да е с характеристиките на семином, но останалите 10% да имат характеристиките на ембрионален карцином. В зависимост от това какъв тип е водещият компонент и колко агресивни са допълващите го части, се определят лечебния алгоритъм, дългосрочната прогноза и преживяемост.
Освен от герминативните клетки карциномът на тестиса може да се развие и от клетките, отговорни са образуването на мъжките полови хормони.
Тези тумори представляват около 5% от всички тумори на тестиса.
Туморните образувания в тестисите могат и да не произлизат от клетки, специфични за самите тестиси. Този тип карциноми се разглеждат като вторични за тестисите, т.е. самото злокачествено заболяване не е в тестиса. Такива най-често са левкемиите, лимфомите и далечни разсейки (метастази) на туморите на белите дробове, кожата, бъбрека, простатата и др. Те се лекуват в зависимост от първичната причина и рядко са обект само на урологията.
Как се поставя диагнозата рак на тестиса?
Съмнението за рак на тестиса възниква при преглед на тестисите от уролог. Това става или при профилактичен преглед или след като пациентът сам е установил неясна подутина или „бучка“. В повечето случаи прегледът е достатъчен, за да може да бъде поставена диагнозата, но тя се потвърждава само с провеждането на образни и кръвни изследвания.
Кръвни изследвания
Важна част не само за поставянето на диагнозата, но и от стадирането на туморите на тестиса и проследяването на ефекта от лечението е изследването на туморни маркери. Туморните маркери са вещества, които се отделят в по-голямо количество в кръвта при някои видове рак на тестисите. Повишените нива на туморните маркери в кръвта от една страна насочват към диагнозата и вида на рака на тестиса, но от друга страна установяването на ниски стойности на тези туморни маркери, не означава непременно липса на тумор.
Туморните маркери са:
- Алфа-фето протеин (АФП)
Този туморен маркер не се повишава при семином, следователно при повишаването на АФП се предполага наличие на несеминомна компонента на тумора.
- Човешки хорионо-гонадотропин (ЧХГ)
Този туморен маркер обикновено се повишава при семиномите.
- Лактат дехидрогеназа (ЛДХ)
Лактат дехидрогеназата е неспецифичен маркер. Стойностите му по-често се използват за установяването на други заболявания. При установен тумор на тестиса, обикновено (но не винаги) ЛДХ е показател за разпространяването на заболяването по други части на тялото.
АФП, ЧХГ и ЛДХ служат на лекаря и се интерпретират само от него.
Образни изследвания
- Ехография
След прегледа обикновено се извършва ехография на тестисите. Това изследване в голяма степен може да различи някои доброкачествени заболявания, като епидидимит и хидроцеле от тумора на тестиса.
- Компютърна аксиална томография (КАТ)
Това е рентгеново изследване, което прави много детайлни снимки и помага при стадирането на заболяването. Извършва се с прилагане на контрастно вещество в кръвоносната система. Изобразяват се всички структури на тялото и се установява наличието на увеличени лимфни възли, далечното разпространяване на заболяването, както и други анатомични особености.
- Ядрено-магнитен резонанс
Изследването се провежда само по преценка на уролога и при съмнение за разпространяването на заболяването в главния мозък или гръбначния стълб.
- Позитрон-емисионна томография (ПЕТ)
Това изследване може да засече много по-добре дори малки количества туморни клетки в тялото. Обикновено се използва за контролно изследване и преценка на ефективността от лечението след химиотерапия.
Точната диагноза карцином на тестиса се поставя само след изследване на материалите с микроскоп.
Обикновено при повечето ракови заболяване се извършва изследване, наречено биопсия. То представлява взимане на малко тъкан от мястото, където се предполага, че има тумор. Извършването на биопсия обаче не се препоръчва при туморите на тестиса. Обикновено първият материал за микроскопско изследване е по време на операцията.
Как се стадира ракът на тестисите?
Стадия на заболяването показва в каква степен е разпространен тумора, т.е. доколко е сериозно заболяването. За определяне на стадия на рака на тестиса значение имат стойностите на туморните маркери, проведените образни изследвания и микроскопското изследване на оперативния материал. Стадирането на рака на тестиса е от значение както за определянето на следоперативна терапия и адекватно проследяване, така и за дългосрочната прогноза за хода на заболяването.
Какво е лечението на карцинома на тестиса?
Благодарение на развитието в областта на медицината пациентите, диагностицирани с карцином, имат избор между няколко отделни или комбинация от варианти за лечение. Решението за провеждането на определена терапия се взима индивидуално за всеки пациент. Начинът на лечение се определя от стадия на заболяването, агресивността на тумора, придружаващите заболявания, очакваната продължителност на живота, общото здравословно състояние, възрастта и предпочитанията на пациента. Преди да се започне лечение е необходимо пациентът да бъде информиран за всички възможни варианти на лечение, подходящи за неговото състояние, както и за всички усложнения, нежелани реакции и фактори повлияващи начина и качеството му на живот. Поради спецификата на туморите на тестиса да засягат предимно млади мъже, оперативното лечение обикновено е задължителен елемент от лечението на заболяването. Независимо от факта, че следоперативно мъжете, на които им е отстранен единия тестис, нямат проблеми с плодовитостта, трябва да се обсъди възможността за предоперативно съхраняване на семенна течност.
Оперативно лечение на туморите на тестиса
Първоначално оперативно лечение
Операцията за рак на тестиса се нарича радикална орхиектомия.
При постъпването в болницата се взимат кръвни изследвания, провеждат се необходимите консултации в зависимост от упойката и се включват профилактично антибиотици. Подготовката за операция обикновено включва няколко неудобства:
- Хигиенна подготовка, която включва обръсване на интимната област, корема и бедрата.
- Чревна подготовка с ограничаване на приема на храна и течности поне 8 часа преди операцията и в някои случаи предоперативно изчистване на дебелото черво с клизма или прием на очистителни през устата.
Обикновено се използва спинална и по-рядко обща анестезия. Обичайният болничен престой след операцията е 1-2 дни.
Операцията се извършва с разрез по хода на ингвиналния канал. Оттам преминават кръвоносните и лимфните съдове на тестиса, както и каналчето, което отвежда семенната течност. Съдовете и семепроводът се прекъсват възможно най-високо и тестисът се отстранява.
При неясни случаи тестисът се изважда от скротума през разреза по време на операцията и се прави оглед. От съмнителното място се взима късче тъкан и се изпраща, за да се извърши бърза диагностика под микроскоп. В тези случаи преди отстраняването на тестиса се изчаква диагнозата на патолога.
Допълнително хирургично лечение
Допълнителното хирургично лечение включва отстраняване на лимфните възли в слабинната област, малкия таз, ретроперитонеума, биопсия на здравия тестис или отстраняване на туморни разсейки от други органи.
Отстраняването на лимфни възли се прави с допълнителен разрез в коремната област и рядко се извършва заедно с радикалното отстраняване на тестиса.
Допълнителното оперативно лечение зависи от вида и стадия на тумора и от ефективността на проведеното лъчелечение и/или химиотерапия.
Следоперативни усложнения
Краткосрочните усложнения от оперативната интервенция обикновено са свързани с реакция към упойката, инфекции или болки в оперираната област.
В дългосрочен план не се наблюдава промяна в сексуалната способност и плодовитостта на мъжа. Въпреки това, при някои мъже, оперативните интервенции в интимната област могат да окажат негативно влияние, засилено от чувството за „липса“ и промяната в изгледа на скротума. Външният изглед на скротума може да бъде коригиран с поставянето на протеза, която не може да се разпознае нито чрез оглед, нито чрез опипване на скротума.
При евентуално занижени нива на тестостерон се изписват заместители под формата на медикаменти.
Нехирургични методи за лечение
Лъчетерапия
Лъчетерапията може да бъде използвана в някои случаи както като заместител, така и като допълнение след хирургичното лечение. Лъчелечението използва радиация, за да убие раковите клетки. Извършва се с уред, който фокусира лъчите в определена точка. Най-често лъчелечението се използва при семином на тестиса, тъй като този вид тумор е силно лъчечувствителен. Нежелан ефект от лъчелечението е засягането на здравите клетки на тъканите около раковите образувания. При лъчетерапията за карцином на тестисите се използват по-ниски дози лъчение. Въпреки това често настъпват умора, гадене и повръщане.
При засягане от лъчите на здравия тестис е възможно да се намали плодовитостта на мъжа.
Химиотерапия
Химотерапията представлява лекуване на болестта с медикаменти, които убиват ракови клетки. Обикновено тези лекарства се прилагат венозно. Химиотерапията се провежда на курсове през няколко седмици. Обикновено лекарствата, които се използват като химиотерапевтици за карцином на тестисите, са блеомицин, етопозид и цисплатина.
Нежеланите ефекти от химиотерапията включват гадене, повръщане, умора, загуба на апетит, загуба на окосмяване по главата, промяна на вкуса, цвета на кожата и други.
Други форми на лечение
Сред населението е широко застъпено самолечението и използването на алтернативни методи на лекуване на някои заболявания. Такова самолечение би могло да включва най-различни билки, витамини, диети, акупунктура, масажи и др. Тези методи биха могли да имат положителен ефект като допълнение към препоръчаното от специалиста лечение. Алтернативното лечение може да повлияе благоприятно някои симптоми на заболяването, но няма реални изследвания, които да доказват положителен лечебен ефект в дългосрочен план. Пренебрегването на медицински доказаното лечение може да бъде фатално.
Какво се случва след лечението?
Благодарение на напредъка в медицината повечето хора напълно се излекуват от рака на тестиса. Поради възможността за рецидиви и засягане на други органи проследяването с периодично извършване на кръвни изследвания и КАТ е от голямо значение за успешното лечение на пациентите. Начинът и интервалите на проследяване се определят от наблюдаващия уролог или химиотерапевт.