Тестове за установяване на полово предавани инфекции

Тестовете за полово предавани инфекции са кръвни, материал от гениталиите или урина. Тестовете зависят от вида на търсената инфекция.

Какво е полово предавана инфекция?

Инфекция, която се  предава по полов път, се определя като полово предавана. Има няколко различни типа полово предавани инфекции. Те могат да се предават чрез вагинален, анален или орален секс.

Кои са основните полово предавани инфекции?

Най-честите полово предавани инфекции са хламидиаза, аногенитални брадавици (кондиломи), генитален херпес, гонорея, ХИВ, хепатит В, хепатит С, полови въшки, сифилис и трихомониаза.

Как се диагностицират полово предаваните инфекции?

Установяването на полово предаваната инфекция зависи от анамнезата, физикалния преглед и извършването на определени тестове. Например кондиломите и половите въшки обикновено се установяват направо при физикалния преглед, проведен от лекаря. В тези случаи може да не се налага извършването на някакво изследване за потвърждаване на диагнозата.

Извършването на тестове за хламидия, гонорея и трихомони обикновено изискват взимането на проби от слуз, секрет или клетки. Тези проби се взимат от влагалището, уретрата, пениса, устата и/или ректума. След това пробите могат да се гледат под микроскоп и да се изпратят в лаборатория за изследване.

Хламидията може да се установи също чрез изследване на урина. ХИВ, хепатит В, хепатит С и сифилис обикновено се диагностицират с изследване на кръвни проби.

Как могат да се извършат изследвания за полово предавани инфекции?

Когато има оплаквания или притеснения за полово предавана инфекция, най-добре е да се направи консултация с уролог, гинеколог или кожен лекар. Те ще определят какви изследвания да се направят и ще проследят резултатите от тях. Обикновено се налага извършване на повече от едно изследване. Това се налага, тъй като полово предаваните инфекции:

  • Често имат сходни симптоми и белези.
  • Често при наличие на инфекция няма никакви оплаквания.
  • Често се установяват по 2 микробни причинителя за едно възпаление.
  • Често се установява повече от една полово предавана инфекция.

Ако резултатите са положителни:

  • Може да се наложи да се направят допълнителни изследвания за потвърждаване или за доуточняване на причината за инфекцията.
  • Назначава се терапия.
  • Определя се контролен преглед за проследяване на ефекта от лечението и извършване на потвърдителни изследвания, с които се установява изчистване от инфекцията.

Ако резултатите са отрицателни:

  • Може да се назначи контролен преглед, за да се направят потвърдителни изследвания, с които да се установи със сигурност, че няма полово предавана инфекция.

Като правило половият партньор също трябва да се изследва за полово предавани инфекции и ако трябва, да се лекува.

При установяване на полово предавана инфекция трябва да се извършат изследвания при всички полови партньори от последните 6 месеца и ако се наложи, да се лекуват.

През времето на провеждане на изследванията и лечението не трябва да се извършва полов акт.

Как протича консултацията при лекаря?

Извършва се регистрация, но информацията, както и резултатите от изследванията и лечението, е напълно конфиденциално. В повечето случаи изследванията могат да се направят и без лична информация.

Първоначален преглед

Първоначално се провежда разговор за ориентиране за риска от полово предавани заболявания, имало ли е в миналото някакви полово предавани инфекции и какви са оплакванията в момента. По този начин лекарят се ориентира какви изследвания, ако са необходими, трябва да се направят.

Примерни въпроси са:

  • Имало ли е в миналото някакви полово предавани инфекции?
  • С колко хора е имало полови контакти през последните няколко седмици и какви са били половите партньори – мъже или жени?
  • Какви са оплакванията и/или притесненията?
  • Какъв секс се практикува – вагинален, орален, анален?
  • Какво е общото здравословно състояние?
  • Приемат ли се редовно някакви лекарства и за какво?
  • Има ли някакви алергии?
  • Кога е бил последният цикъл и какъв е рискът от налична бременност?

След първоначалния раговор се извършва физикален преглед и се взимат проби за лабораторно изследване.

Какво се случва по време на физикалния преглед?

Прегледът включва внимателен оглед и палпация на гениталиите за отделяне на секрет, зачервяване, пъпки, брадавици и язви. Прегледът включва слабините и долтата част на корема за увеличени лимфни възли. Извършва се и общ преглед на здравословно състояние.

При жените се прави гинекологичен преглед, а при мъжете се преглеждат пениса, скротума и тестисите,

Как се извършват тестовете?

При жените

След външния преглед на гениталиите във влагалището се вкарва спекулум. Това е устройство, което помага да се огледа влагалището и шйката на матката и да се вземе намазка и цервикален секрет. Спекулумът се покрива с лубрикант, внимателно се вкарва във влагалището и се отваря. След огледа от влагалището и шийката на матката се взима секрет. Материалът се взима с тънка пръчица на върха, на която е закрепена малка топчица памук. След взимането на материала спекулумът се отстранява.

Следва взимане с пластмасова шпатула на клетки от уретрата. В зависимост от дадената информация и оплакванията може да се вземе материал от ануса или устата.

Също така може да се изисква да се даде и проба от урина за общо или специфично за предполагаемата инфекция изследване.

При мъжете

След външния преглед се взима материал от уретрата. Манипулацията може да предизвиква някакъв дискомфорт, но повечето мъже я определят като неболезнена. В зависимост от предварителната информация и оплакванията може да се наложи да се вземе материал от ануса или устата.

При съмнение за инфектиране на ректума може да се наложи оглед на аналния канал и долната част на правото черво с малка тръба, наречена проктоскоп.

Може да се наложи да се даде урина за общо или специфично за определена инфекция изследване.

Кръвни тестове при мъжете и жените

Кръвните тестове се използват предимно за инфекция със сифилис, хепатит В, хепатит С и ХИВ. В някои случаи може да се наложи отлагане на кръвния тест за определен период от време. Например след инфектиране с ХИВ може да трябва да се изчака няколко седмици, за да се позитивира кръвния тест. Така че, ако например през предходните няколко дни е имало полов акт с ХИВ позитивен партньор, може да трябва да се изчака няколко седмици преди да се извърши кръвен тест за наличието на инфекция с ХИВ.

Какво се случва след това?

Обикновено излизането на резултатите от тестовете зависи от лабораторията, но в повечето случаи това се случва в рамките на 4 дни.

Някои от резултатите може да излязат още в деня на прегледа. Такива са изследванията под микроскоп за гонорея и трихомониаза например.

Понякога бактериите, които предизвикват полово предаваните инфекции, дори да ги има в пробите, може да не се виждат веднага под микроскоп. В тези случаи пробите се поставят върху специални среди и се слагат в инкубатор. Това дава възможност на бактериите да се размножат. В този случай излизането на резултатите може да изисква по-продължителен период от време.

Резултатите от тестовете за хламидия и кръвните тестове за сифилис, хепатит В и хепатит С обикновено излизат в деня на взимането на пробите.

В някои случаи тестът за ХИВ също може да излезе в деня на взимане на кръвната проба.

Понякога взетите проби може да установят други инфекции, които не се приемат за предавани по полов път, каквато е бактериалната вагиноза и гъбична инфекция. Причинителите на тези инфекции могат също да се видят при изследване на пробите под микроскоп.

Получаването на резултатите е организирано по различен начин в различните клиники. В определени случаи те се получавт по интернет, по телефона или на място от лекаря.

Какво се случва, когато тестовете са позитивни за полово предавана инфекция?

При позитивни тестове за полово предавана инфекция лечението се назначава от лекар, който се занимава с полово предавани инфекции.

При наличие на полово предавана инфекция трябва да се уведоми половия партньор, който също трябва да направи съответните изследвания и при необходимост да се лекува.

Не трябва да се извършва полов акт по никакъв начин – вагинален, анален или орален преди получаване на категорично отрицателни тестове и преди приключване на лечението и извършването на потвърдителни тестове за изчистване на инфекцията.

Как се лекуват полово предаваните инфекции?

Лечението зависи от типа полово предавана инфекция. Например кратък антибиотичен курс, като правило, е достатъчен за излекуване на хламидиазата, гонореята, трихомониазата и сифилиса.

Използването на кремове и лосиони се използват за лечението на половите въшки.

Лечението на гениталния херпес, хепатит В, хепатит С и ХИВ е по-комплексно. В тези случаи се обсъждат различни варианти за лечение. Лечението на хепатит В, хепатит С и ХИВ се провежда и от гастроентеролог и инфекцизионист.

При назначаването на антибиотична терапия трябва да се приключи пълният курс на лечение. В противен случай инфекцията може да не се изчисти напълно. При появата на странични ефекти от лечението, то не трябва самоволно да се спира. В тези случаи трябва да се направи консултация с лекуващия лекар с оглед промяна на лекарството или метода на лечение.

Преди препоръка от лекуващия лекар не трябва да се извършва полов акт. В зависимост от инфекцията може да трябва да се изчака определен период от време след приключване на лечението или след получаване на резултатите от потвърдителните тестове за изчистване от инфекцията. Целта във всички случаи е да се предотврати:

  • Предаването на инфекцията на половите партньори.
  • Реинфектиране
  • Хронифициране на инфекцията и получаване на усложнения.

проф. Ненчо Смилов д.м.

Сподели това: