Простатит – причини, симптоми, диагностика и лечение

Какво представлява простатитът?

Простатит e възпаление или инфекция на простатната жлеза. Простатата произвежда част от семенната течност, която помага в пренасянето на спермата и е много важна за пълноценното психическо и физическо здраве на мъжа. Оплаквания могат да бъдат от леки до тежки и изключително неприятни. Така че, когато има простатит, страда цялостното здравословно състояние на мъжа. Заболяването причинява проблеми с уринирането, сексуална дисфункция и общи здравни проблеми, като чувство на умора и депресия. Въпреки че често лекарите предписват антибиотици при наличието на простатит, само в около 5% от случаите заболяването се дължи на установена бактериална инфекция.

Заболяването се разделя на четири типа:

• Остър бактериален
• Хроничен бактериален
• Хроничен небактериален
• Безсимптомно възпаление на простата

Тези четири типа се разглеждат като група възпалителни заболявания на простатната жлеза. Само малка част от тях се предизвиква от възпаление, предизвикано от бактерии (инфекция).

Три от тези четири типа – остър бактериален, хроничен бактериален и хроничен небактериален простатит имат подобни симптоми. Обикновено симптомите включват силно желание за уриниране, затруднено започване на уринирането, слаба струя на урината, често нощно уриниране и болки и/или парене при уриниране.

Бактериален или небактериален тип на заболяването

Пациентите с това заболяване често са с различни по сила и вид симптоми. Сега е известно, че бактериалната инфекция е причина  само  при малка част от това заболяване.  При извършването на изследвания се установява инфекция с някакъв вид бактерии. Най-често инфекцията е с Escherichia coli, но също така и с Klebsiella pneumoniae, Enterococcus fecalis, Pseudomonas aeruginosa, Neisseria gonorrhea, Chlamydia trachomatis, Trichomonas vaginalis, Candida albicans и други по-редки микроби. Не е напълно изяснено защо някои хора развиват по-често небактериални форми на това заболяване, наречено още хроничен тазов болков синдром. Тази небактериална форма може да  продължи седмици или дори и месеци, да изчезне и да се появи отново след различен период от време.

Остър бактериален простатит

Мъже от всяка възраст могат да го получат, но най-вече засяга мъже на средна възраст и по-възрастните мъже. Тъй като се причинява от бактерии, които могат да циркулират в целия организъм, острият бактериален простатит може да предизвика гадене, повръщане и втрисане, поддържане на висока температура, болки при еякулация и болки в областта на таза. Състоянието е спешно и обичайната форма на лечение е с антибиотици, но в някои случаи се налага и евакуиране на гной чрез пункция.

Хроничен бактериален простатит

Той е подобен на острия бактериален простатит, но продължава месеци. Причинява се от неизлекувана бактериална инфекция. Инфекциите на пикочните пътища са често срещан допълнителен симптом. Тази форма се лекува с продължителен антибиотичен курс. В някои случаи диагнозата е трудна. Това е така, защото установяването на бактерии в урината или простатния секрет, не е задължително свързано с обострянето на заболяването. Не е установено защо и не може да се предвиди кои пациенти ще развият хроничен простатит и кои не. Продължителните усложнения могат да предизвикат намалена оплодителна способност и намалено качество на спермата.

Хроничен небактериален простатит/хроничен тазов болков синдром

Това е най-честата форма на простатит. Той може да наподобява редица заболявания и дори да бъде съпроводен с наличието на кръв в урината.

Немалка част от пациентите, за които се смята, че имат бактериален простатит, всъщност имат хроничен небактериален простатит. Според последните изследвания около 35% от мъжете на възраст над 50 години имат хроничен простатит и около 50% от мъжете ще бъдет дигностицирани с това заболяване в някакъв момент от живота им.

Хроничният небактериален простатит може да бъде разделен на две групи – тип 3а и тип 3б

В тип 3а има възпаление и се установяват значителен брой на белите кръвни клетки в простатата. Това е най-често срещаният вид. В тип 3б не се установява възпаление.

За да се постави диагноза хроничен простатит, симптомите трябва да продължават най-малко три месеца, като по правило периодично се появяват и отзвучават. Подобно на хроничния бактериален простатит, не е ясна причината за появата на небактериалните форми на простатита. Някои смятат, че причината са неустановени микроби, докато други смятат, че оплакванията са свързани със засягане на инервиращите нерви, функцията на мускулите в областта на простатата, отслабване на имунната система, вещества като пикочна киселина, които се пренасят от кръвта в простатата и дразнят жлезата, натиск, упражняван върху простатата от болестен процес по съседство, както и психологичен стрес. С течение на времето заболяването може да доведе до нарушения в спермата, намалена оплодителна способност и засягане качеството на живот. Докато при някои пациенти симптомите се подобряват без лечение, други пациенти опитват различни варианти, включително лекарства, билки, физиотерапия, болкоуспокояващи медикаменти, масаж на простатата, както и избягване на храни, които биха могли да предизвикат оплакванията.

Алтернативни подходи

Алтернативни подходи са използването на горещи вани, биофидбек, акупунктура, хранителни добавки и упражнения за релаксация. Ако симптомите станат непоносими, трансуретралната резекция на простата (ТУРП) и трансуретралната микровълнова термотерапия (ТУМТ) са допълнителни възможности за лечение.

Асимптоматичен простатит

Той се установява при мъже, които имат повишен простатно специфичен антиген (ПСА), възпаление на простатата, но нямат и не са имали симптоми на простатит. Тази форма се лекува с антибиотици. Нивото на ПСА обикновено се нормализира след четири до шест седмичен антибиотичен курс.

Симптоми

Остър бактериален простатит

Симптомите обикновено включват следните оплаквания: силно и болезнено желание за уриниране, затруднено започване на уринирането, слаба струя на урината, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур, често нощно уриниране, болка и/или парене при уриниране, болка в гениталната и тазовата области, болка при еякулация, втрисане, температура, гадене, неразположение и повръщане.

Хроничен бактериален простатит

Симптомите обикновено са същите като тези при пациентите с остър бактериален простатит, плюс един допълнителен симптом, който често засяга мъжете с хроничен бактериален простатит – инфекции на пикочните пътища. Тези инфекции на пикочните пътища са склонни да се повтарят често и винаги включват същите бактерии.

Хроничен небактериален простатит

Симптомите са подобни на тези на острия и на хроничния бактериален простатит. Въпреки това, симптомите са склонни често да рецидивират. Бактериите обикновено не участват в генезата на хроничния абактериален простатит. Ето защо пациентите като правило не страдат от инфекции на пикочните пътища или симптоми,  свързани с инфекция, като втрисане, висока температура, гадене и повръщане. При някои пациенти симптомите на хроничния абактериален простатит се подобряват с течение на времето без лечение. Това е важно, тъй като около 90% от всички случаи на простатит всъщност са хроничен абактериален простатит. Поради това много хора са изправени пред проблема за диагностициране и лечение на това заболяване. Трябва винаги да се има предвид, че в някои случаи, особен симптом на тази форма на простатит може да е наличието на кръв в урината или спермата.

Диагностициране на простатит

Анамнеза

При снемане на анамнезата лекарят получава сведения от пациента за характера и възникването на заболяването и настоящите оплаквания.

Въпроси, които вероятно ще ви зададе вашият уролог:

1. Дали през изминалата седмица сте имали някое от следните оплаквания и ако е така, колко често се повтарят те (ежедневно, колко дни седмично):

• болка или дискомфорт в перинеума (областта между ректума и тестисите);
• болка или дискомфорт в тестисите;
• болка на върха на пениса (не e свързана с уриниране);
• болка или дискомфорт в областта на таза или на пикочния мехур;
• болка или парене при уриниране;
• болка или дискомфорт по време на или след еякулация.

1. През изминалата седмица колко често отново е трябвало да уринирате по-малко от два часа след уринирането?
2. През изминалата седмица колко често сте чувствали, че пикочният мехур не е празен, въпреки че току-що сте приключили да уринирате?
3. През изминалата седмица колко често отново е трябвало да уринирате по-малко от два часа след предходното уриниране?
4. През изминалата седмица колко често вашите симптоми са попречили или са затруднили извършването на ежедневната ви работа и активност?
5. През изминалата седмица колко често сте мислили за вашите оплаквания?

Изследвания

Дигитално ректално туширане (ДРТ)

Дигитално ректално туширане се използва за проверка на размера, формата и структурата на простатата и се счита за златен стандарт при диагностиката на заболяванията на простатната жлеза.

ПСА тест

Повишеният ПСА може да бъде причинен от много фактори, включително рак на простатата, така че ПСА тестът трябва да се използва заедно с няколко други тестове преди да може да се постави диагнозата простатит.

Простатен секрет

За тази процедура лекарят с добре намазан с лубрикант пръст прониква в рекума и масажира простата до изтласкване на простатният секрет в уретрата и се събира в стерилен контейнер. Течността се изследва за наличието на бели кръвни клетки, бактерии или други признаци на инфекция или възпаление. Ако вашият лекар има причина да се съмнява за остър бактериален простатит, той може също така да вземе кръвна проба, за да се провери за признаци на инфекция.

Изследване на урина

Вашият лекар може да назначи лабораторни изследвания на урината, за да се установи наличие на бактерии и инфекция в простатата и уринарния тракт.

Двукратно изследване на урина плюс простатен масаж (урината се изследва преди и след простатен масаж)

Този метод се използва при симптоми на хроничен простатит. Първо се взема урина за изследване, след което лекарят масажира простата и се взима простатен секрет, след което се взема втора проба за микробиологично изследване. Това изследване осигурява до 90% точност.

Тест с четири чаши (Meares-Stanley)

Тази комбинирана методика се използва, когато лекарят се съмнява, че с отделните изследвания ще може да установи причинителят на заболяването. Първо се взима начална урина. Следва взимане на проба от урина по средата на микцията. Третата проба се състои от простатен секрет след масаж. Четвъртата проба е урина взета след простатния секрет. По този начин се установяват наличие на бактерии или бели кръвни клетки, гной или други признаци на възпалението.

Други методи за изследване на простатата

Ако вашият лекар след направените физикален преглед (ДРТ) и изследвания (ПСА, микробиологично изследване на простатен секрет и урина) не е установил причината за симптомите, се налага извършването на допълнителни изследвания. Това се налага, тъй като други заболявания могат да имат същите или близки оплаквания. Такива заболявания са доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ), рак на простата или на пикочния мехур, бъбречно каменна болест или бъбречна инфекция.

Образна диагностика

Ултразвукът, компютърната томография и ядрено магнинтен резонанс са диагностични изследвания, с които могат да се визуализират структурите в областта на таза и бъбреците.

Уретроцистоскопия

Уретроцистоскопията позволява на лекария да прониква под оптичен контрол през пениса и уретрата в пикочния мехур. По този начин с директният оглед могат да се установят възпалителните промени.

Урофлоуметрия

Урофлоуметрията дава информация за дебита на урината при микция. Така лекарят може да прецени функцията на долните пикочните пътища, особено, ако в комбинация с ехограф, се изследва и количеството на остатъчната урина след микция.

Рискови фактори за простатит

Има специфични рискови фактори за различните типове простатит. Основните рискови фактори са:

• инфекция на пикочния мехур и уретрата;
• поставяне на уретрален катетър по някаква причина;
• дехидратация (обезводняване);
• наличие на полово предавани болести;
• HIV инфекция;
• травма (например при езда);
• наличие на доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ);
• лошо физическо здраве;
• лошо емоционално здраве;
• повишени нива на стрес;

Превенция

Простатитът е възпаление на простатата, дължащо се на бактериална инфекция, на намалена функция на имунната система или на нарушения в мускулната функция. Превенцията на простатита се свързва с промяната на начина на живот, диета и общ здравословен начин на живот.

Мъжете с простатит в някои случаи страдат от много силни оплаквания. В момента е ясно, че бактериалната инфекция е отговорна за тези оплаквания само в около 5-10% от пациентите.

Лечение

Лечението зависи от диагностицирания тип простатит. Антибиотичното лечение е основно при острия и хроничния бактериален  простатит, но понякога се използва и при хроничния абактериален простатит.

Лечение на бактериалния простатит

Целта на терапията е премахване на бактериалната инфекция в простатата. Използват се антибиотици, които имат голямо натрупване в простатата и са активни срещу най-често срещаните бактерии, причиняващи простатит. Най-често се прилагат перорални антибиотици, но при пациенти с остър простатит и влошено общо състояние се прилага интравенозен антибиотик, последван от курс с перорален антибиотик. При хроничния простатит курсът на лечение продължава 4-6 седмици, а понякога и по-дълго.

При острия бактериален простатит:

Интравенозните антибиотици, които се използват са: трета генерация цефалоспорин (напр. Цефтриаксон), Хинолони (напр. Ципрофлоксацин), Беталактамни пеницилини (напр. Амоксицилин с клавуланова киселина). Всеки един от тези антибиотици може да се комбинира с Аминогликозид (напр. Амикацин)

При хроничния бактериален простатит:

Използват се следните перорални антибиотици: Ciprofloxacin, Levofloxacin, Moxifloxacin, Тrimethoprim-sulfamethoxazole, Nitrofurantoin.

При хроничния абактериален простатит също може да се опита антибиотично лечение, за да се изключи категорично наличието на бактерии в простатата, които да причиняват оплакванията на пациента.

Интрапростатно приожение на антибиотици

За лечението с интрапростатно приложение на антибиотици няма достатъчно данни от проведени клинични проучвания с добро качество. Така че такова лечение може да се обсъжда само в случаите, когато няма ефект от пероралната антибиотична терапия.

Алфа блокери

Лекарствата от тази група релаксират шийката на пикочния мехур и гладката мускулатура на простатата и по този начин облекчават симптомите на затруднено и болезнено уриниране. Лекарства от тази група са: tamsulosin, terazosin, alfuzosin and doxazosin. Най-често срещаните нежалани лекарствени реакции са главоболие и понижаване на артериалното налягане.

5-алфаредуктазни инхибитори

Някои пациенти с хроничен абактериален простатит могат да имат подобрение на оплакванията при лечение с Finasteride. Тези медикаменти могат да доведат до намаляване на размера на простатата.

Pentosanpolysulphate (не се предлага на българския пазар)

При някои пациенти този медикамент може да подобри симптомите в случаите със синдрома на хроничната болка в малкия таз.

Обезболяващи и мускулни релаксанти

Краткосрочните курсове с нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) могат да бъдат ефективни. Лекарства от тази група са Ibuprofen, Diclofenac, Ketoprofen, и други. Друг вариант за лечение е с мускулни релаксанти, като например Baclofen.

При пациенти със синдром на хронична болка в малкия таз и болка от невропатичен тип могат да се прилагат трициклични антидепресанти (Amitriptyline, doxepin) и антиконвулсанти (gabapentin).

Алтернативни методи на лечение и естествени добавки

Алтернативните методи на лечение при простатит са: хранителни добавки (Quarcetin), хомеопатия, фитопрепарати, упражнения за тазовата мускулатура, акопунктура, простатен масаж и др.

Няколко естествени добавки е установено, че са особено полезни при лечението на простатита. Те намаляват възпалението и оплакванията, свързани с него. Такива добавки са Saw Palmetto, Quercetin, полен от райграс, витамин D, цинк, индол-3-карбинол, бета-систостерол, Pygeum africanum, корен от коприва и екстракт от зелен чай. Необходимо е да сте добре запознати с различните добавки и да ги използвате в съответната клинична дозировка, за да имат максимален ефект.

Хирургично лечение

При някои  пациенти с остър простатит се налага дренаж на пикочния мехур. В повечето случаи се предпочита супрапубичния дренаж (перкутанна цистостома). Има доста клинични проучвания за ефекта на трансуретралната резекция на простатата (ТУРП) и трансуретралната иглена аблация, но резултатите са противоречиви. Затова хирургичната намеса трябва да се избягва при пациентите с простатит с изключение, когато се налага дренаж на абсцес в простатата.

При мъжете със силни оплаквания и с резистентен на лечение бактериален простатит и тези с небактериален хроничен простатит, след внимателно обсъждане и като последен избор на терапия, може да се предприеме оперативно лечение. При пациентите с небактериален хроничен простатит вариант е лапароскопската нервсъхраняваща радикална простатектомия, а при хроничния бактериален простатит трансуретралната резекция на простатата.

Диагнозата е простатит. Какво оттук нататък?

1. Това е доброкачествено заболяване –  не е рак и не се превръща в рак. Така че пациентите с простатит не са с повишен риск нито за наличие на рак на простатата, нито за развитие на рак на простатата в бъдеще. Това е възпаление на простатата, като почти при половината от мъжете се диагностицира простатит по време на живота им.
2. Заболяването е представено в четири различни типа. Лечението зависи от типа, който вие имате. Убедете се, че вашият лекар подробно ви е обяснил вашето състояние и е предложил аргументирано лечение.
3. В момента има няколко важни възможности, които могат да ви помогнат да се намали влиянието на простатита върху общото ви здраве, както и да се повлияят и дори да изчезнат оплакванията ви. От значение са пълната ви информираност за вашето състояние, начинът ви на живот и приетите различни форми на лечение.

проф. Ненчо Смилов д.м., д-р Петър Лозев