Основни усложнения от радиационното лечение са:
- По-висок риск от рецидив в сравнение с хирургичното отстраняване на простатата.
- Радиационно натоварване на пикочния мехур (радиационен цистит), дебело черво (радиационен колит). Пациентите с болест на Крон и улцерозен колит не бива да се подлагат на радиационно лечение.
- Болки в тазовото дъно
Основни усложнения и недостатъци при хормоналния метод на лечение на рака на простатната жлеза са:
- Занижено либидо
- Лекостепенна еректилна дисфункция
- Затлъстяване
- Последици от липсата на тестостерон в организма.
Пациентите могат да усетят напрежение и нарастване на гърдите, намаляване на мускулната маса, понижен тонус. При продължителна (перманентна) хормонална терапия може да се развие остеопороза. При пациентите на продължителна естрогенна терапия е повишен рискът от сърдечно-съдови заболявания.
Основните нежелани ефекти от хирургичното лечение са:
- Еректилната дисфункция – За да бъде максимално ефективна радикална оперативната интервенция се отстраняват и нервите, отговарящи за ерекцията. Пациентите с локализиран туморен процес, подлежат на нерв-съхраняваща операция, ако тя е технически възможна. В тези случаи рискът от рецидив е по-висок.
- Уринарна инконтиненция – Уринарната инконтиненция представлява неволевото изпускане на урина. С премахването на простатата може да се наруши сфинктерния мускул, който е отговорен за осъзнатото задържане на урина. Най-честата причина за това е разрастването на туморния процес в областта на сфинктера. Често след операцията пациентите изпитват известни трудности при задържането на урина, дори и сфинктерът да е останал незасегнат. Това се дължи на факта, че самата простатна жлеза е допринасяла за задържането на урината преди операцията. В тези случаи организмът се нуждае от време, за да се адаптира към новите условия и обикновено изпускането на урина престава в първите месеци след операцията.
Всяко едно лечение, с изключение на хирургичното, повлиява обема на простатата. Простатата обаче си остава в тялото на пациента. След изчерпване на терапевтичния ефект от избрания метод на лечение обаче, простатният карцином може да авансира и да предизвика някое от следните състояния:
- Уринарна ретенция – Уринарната ретенция представлява задръжка на урината. Много често при неоперабилни пациенти, въпреки проведените хормонално и лъчелечение, простатният карцином се разраства. Тази прогресия може да доведе до затруднено или невъможно уриниране. В тези случаи се препоръчва да се постави постоянен уретрален катетър.
- Задръжка на урина в бъбреците – Поради анатомичното разположение на пикочопроводите (тръбичките, които отвеждат урината от бъбреците в пикочния мехур) при асиметрично разрастване на простатата вследствие на прогресиралото заболяване, може да бъде смутен дренажа на един от двата или и на двата бъбрека. Това налага евакуирането на урината през катетри, които се поставят през кожата и достигат до бъбречната събирателна система. Тези катетри се наричат нефростоми и подобно на уретралния катетър, могат да бъдат постоянно решение на дренажните смущения.