При лечение на карцином на простатата някои пациенти могат да имат различни симптоми, провокирани от приложеното лечение. Такива симптоми могат да бъдат сексуални проблеми, хронична умора, депресия, остеопороза и др. Те подлежат на допълнително лечение.
Симптоми, свързани с андроген лишаващата терапия като лечение на карцином на простатата
Андроген лишаващата терапия (АЛТ) намалява силно нивата на мъжките полови хормони, наречени андрогени и на първо място на тестостерона. Тази терапия се използва при мъже с рак на простатата, като лечението се провежда чрез отстраняване на тестисите (оперативна кастрация) или чрез лекарства (медикаментозна кастрация). И при двете форми на лечение нивата на тестостерона падат под 1 nmol/l.
Тези ниски нива на тестостерона водят до появата на странични ефекти, като:
- еректилна дисфункция (невъзможност за получаване на ерекция);
- намалено либидо (намалено сексуално желание);
- топли вълни, понякога със засилено изпотяване;
- гинекомастия (увеличение на гърдите);
- намаляване на плътността на костите (остеопороза);
- умора;
- депресия и намаляване на когнитивните способности;
- намаление на мускулната маса;
- увеличаване на телесното тегло.
Какво е лечението на симптомите, свързани с АЛТ?
Спиране на тютюнопушенето и на прекомерната употреба на алкохол, както и промяната в начина на живот, с добавяне на умерени физически упражнения, диетично хранене и поддържане на нормално телесно тегло e важно за профилактиране на страничните ефекти от АЛТ.
Лечението на остеопорозата се провежда с лекарства като алендронат (Fosamax), золедронова кисилина (Zometa) и денозумаб (Prolia).
Лечението на топли вълни се провежда с антидепресанти като венлафаксин (ланвексин) и сертралин (золофт), мегестрол ацетат (синтетично производно на прогестерона) и нехормонални медикаменти като габапентин.
Депресия
При лечение на карцином на простатата някои пациенти могат да имат депресивни прояви преди, по време и след проведената терапия. Депресията е вид промяна в настроението. Депресията може да бъде от лека до тежка. Тежката депресия затруднява ежедневните дейности на пациента и взаимоотношенията му с останалите хора.
Депресията е свързана с чувство на отчаяние, тъга, усещане за безнадеждност, поява на непровокирано раздразнение и чувство за малоценност.
Какви са симптомите на депресията?
Типични симптоми на депресията са няколко групи.
Поведенчески симптоми:
Тъга, плач, липса на интерес към активности, които преди са били интересни, изолиране от роднини и приятели и липса на мотивация в ежедневните дейности.
Когнитивни симптоми:
Намалена възможност за концентрация, затруднение във вземането на решения, проблеми с паметта, негативни мисли в това число и мисли за себенараняване.
Физикална симптоматика:
Умора, липса на апетит, безсъние или чувство на желание за сън през голяма част от времето, сексуални проблеми и др.
Рискови фактори за появата на депресия са предхождаща диагноза за депресия или безпокойство, фамилна анамнеза за депресия или безпокойство, липса на нужната подкрепа от страна на семейството и приятелите, финансови затруднения и други.
Какво е лечението на депресията?
Лечението на депресията включва консултации с психиатър и психолог. При някои пациенти подобрение на симптомите се постига 2 седмици след започване на терапия с антидепресанти. За достигане на пълен ефект от лечението с медикаменти е необходимо да минат 6-8 седмици.
Сексуални проблеми, свързани с лечение на карцином на простатата
Преди, по време и след проведеното лечение по повод карцином на простатата, както физически, така и емоционални промени могат да повлияят негативно желанието и способността за извършване на полови контакти.
Емоционални тревоги, които повлияват сексуалността са:
- страх от повторна поява на тумора;
- чувство на безизходица, тъга и безпомощност;
- стрес, депресия и безпокойство;
- липса на комуникация.
Сексуални проблеми могат да се появят дори години след диагностицирането на рака на простатата. Сексуалните проблеми, свързани с рака на простатата, могат да бъдат:
- намалено либидо или пълна липса на либидо;
- еректилна дисфункция;
- преждевременна еякулация;
- суха еякулация (липса на еякулация по време на оргазъм);
- ретроградна еякулация (семенната течност се връща в пикочния мехур);
- болка по време на полов контакт;
- топли вълни, понякога свързани с изпотяване.
Какви форми на лечение на карцином на простатата водят до сексуални проблеми?
Оперативно лечение на карцином на простатата
Оперативно лечение, което включва интервенции върху пикочния мехур, простатната жлеза, тестисите, дебелите черва и крайния отдел на дебелото черво могат да доведат до сексуални разстройства. Нервите, които способстват за получаване на ерекция, могат да бъдат засегнати при операциите на споменатите органи. Освен това суха еякуация или ретроградна еякулация могат да се получат при евентуално засягане на нервни структури, които отговарят за тази сексуална функция.
Колостма (извеждане чревно съдържимо), уростома (извеждане на урина), премахване на тестис и други операции, променящи функциите или външния вид на индивида, могат да засегнат самочувствието на мъжа и да доведат до различни сексуални разстройства.
Няколко години след проведената операция някои от мъжете успяват да си възвърнат ерекцията.
Начини за увеличаване възможността за възвръщане на ерекцията след оперативно лечение са:
- упражнения на Кегел;
- медикаменти като силденафил (виагра), тадалафил (циалис) или варденафил (левитра).
Лъчелечение
Появата на еректилна дисфункция след лъчелечение по повод на рак на простатата се появява 6 месеца до 2 години след проведеното лъчелечение.
Брахитерапията също може да предизвика, като нежелан ефект, еректилна дисфункция.
Мъжете с болестни състояния, като високо кръвно налягане, захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, по-често получават еректилна дисфункция, свързана с проведената оперативна и лъчетерапия.
Химиотерапия
Нежелани ефекти от химиотерапията, като гадене, повръщане, диария, загуба на телесно тегло, имат нежелан отрицателен временен ефект върху ерекцията (еректилна дисфункция). С времето и приключването на химиотерапията ерекцията се възвръща.
Хормонална терапия като лечение на карцином на простатата
Хормоналната терапия, провеждана по повод на рак на простатата, нормално причинява еректилна дисфункция, намалено либидо и затруднение в получаване на оргазъм.
Други медикаменти, съпровождащи лечението на карцином на простатата
Сексуални проблеми могат да причинят лекарства от групата на антидепресантите, бета блокери и болкоуспокояващи лекарства.
Възрастните мъже имат голяма вероятност да имат сексуални проблеми след лечението с такива медикаменти.
Какво е лечението на еректилната дисфункция, причинена от лечение на карцином на простатата?
Важно е да бъдат обсъдени с половия партньор и уролога методи за лечение на еректилната дисфункция, като:
- лекарства, приемани през устата – силденафил (виагра), тадалафил (циалис) или варденафил (левитра);
- използване на вакуумни устройства за постигане на ерекция;
- поставяне на алпростадил в пикочния канал;
- инжекции в половия член, например инжектиране на папаверин;
- поставяне на импланти в половия член.
Остеопороза
Остеопорозата е най-често срещаното заболяване, което засяга костната система. Жълтата и бялата раса са с по-голям риск за развитие на остеопороза от останалите раси. С напредването на възрастта тялото все по-трудно може да замени клетките, които са необходими за възстановяване на костната система. Така костната плътност намалява, което може да доведе до по-лесно счупване на костите.
Други фактори, водещи до намаляване на костната плътност, са:
- фамилна предиспозиция и анамнестични данни за остеопороза;
- недохранване и недостатъчен прием на калций и витамин D;
- тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол;
- злокачествено заболяване на простатната жлеза;
- мултиплен миеолом;
- някои видове химиотерапевтици;
- употреба на стероидни лекарства (преднизон);
- употреба на синтетични тиреоидни хормони;
- лекарства за лечение на гастро-езофагиален рефлукс;
- дълго залежаване и обездвижване.
Защо здравината на костите е важна при мъжете с напреднал рак на простатата?
Много мъже получават оплаквания от костите във връзка с усложнения от развитието на рака на простатата или лечението му. Когато ракът на простатата се разпространи в други органи и области на тялото (метастазира), често се засягат и костите. Те са едно от най-честите места за метастазиране на напредналия рак на простатата. От друга страна при провеждане на хормонално лечение по повод карцином на простатата се намалява нивото на тестостерона, който допринася за поддържане на костите здрави. Без тестостерон костите изтъняват, стават по-слаби и по-лесно чупливи. Лъчелечението, химиотерапията и някои обезболяващи лекарства, които се използват при пациентите с рак на простатата, могат също на намалят здравината на костите. Всички тези състояния, свързани с развитието и лечението на рака на простатата, могат да намаляват здравината на костите и да доведат до силни болки и счупвания.
Какви са признаците за намалена плътност на костите?
Намалената костна плътност не се развива бързо. Човек не може да я усети преди да се появи болка, причинена от фрактура. Честа грешка е ситуацията да се сбърка с артрито-подобни оплаквания.
Признаци за намалена костна плътност са:
- болка в гърба, която може да се получи от компресионна фрактура на прешлените на гръбначния стълб;
- рязко намаляване на теглото;
- изкривяване на гръбначния стълб, особено в горната си част;
- скованост и болки в ставите;
- счупването на кости по-лесно от очакваното.
Как може да се установи остеопорозата?
Въпреки че остеопорозата обикновено не предизвиква оплаквания, има изследвания, с които може да се установи загубата на костна плътност. Установяването на остеопорозата може да стане с помощта на остеодензометрия. По преценка на лекаря остеодензометрия може да се направи преди, по време и след лечението на туморното заболяване.
С това изследване се преценява количеството калций в костите на долните прешлени или на таза.
В зависимост от минералната плътност на костите може да се установи наличие на остеопороза или остеопения. Остеопенията представлява леко намаляване на костната плътност. Други изследвания, които могат да се използват, са компютърната томография и ядрено магнитният резонанс.
Как се лекува остеопорозата?
Лечението на остеопорозата може да се извършва с лекарства и промяна на начина на живот. Спортни дейности, като ходене, танцуване и активните физически упражнения, заедно с балансирано хранене, способстват за поддържане на костната плътност.
Лекарствата, които спират разграждането на костите и подпомагат изграждането им отново, са бифосфонати (золендронова киселина, Zometa), денозумаб (Prolia), витамин D и калций.
Какви са страничните ефекти от лечението на остеопорозата?
Страничните ефекти от лечението на остеопорозата са:
- намаляване на нивото на калция в тялото;
- нарушения в ритъма на сърцето;
- остеонекроза на челюста. Това е рядко, но сериозно усложнение. Важно е лекуващият лекар да знае, ако има проблеми със зъбите или инфекции в устата на пациента.
Умора
Злокачественият тумор или неговото лечение могат да доведат до хронична умора. Това може да се усети като физическа, емоционална или ментална форма на изхабеност, която продължава дълго време. Тази форма на умора не е като чувството на умора след продължителна работа. Тя рефлектира върху ежедневния живот на пациента, не се подобрява след почивка и не отговаря на нивото на физическата му дейност.
Повечето пациенти, които са лекувани по повод карцином, имат хронична умора. Хроничната умора засяга цялостния живот на пациента, като влияе негативно върху социалните му взаимоотношения, ежедневната дейност, работата и почивката, независимо от полаганите усилия.
Основният начин за справяне с хроничната умора е умерената физическа активност.