Диагностиката на простатен карцином а се осъществява чрез:
- Изследване на стойностите на простатно-специфичния антиген в кръвта (PSA)
- Ректално туширане
При съмнение за рак на простатната жлеза обикновено се извършват:
- трансректална ехография
- простатна биопсия
- образни изследвания – мултипараметрична магнитно-резонансна томография, компютърна-аксиална томография.
Простатно-специфичен антиген – PSA
Простатно-специфичният антиген (PSA) e протеин, продуциран от клетките на простатната жлеза. В нормални условия стойностите му варират спрямо възрастта:
- За мъже между 40-49 години нормалните стойности са между 0 – 2,5 ng/mL
- Мъже между 50-59 години 0 – 3,5 ng/mL
- Мъже между 60- 69 години 0 – 4,5 ng/mL
- Над 70 годишна възраст 0 – 5,0 ng/mL
Изследването на PSA се осъществява чрез взимане на венозна кръв от пациента. В Европа се смята за задължително проследяването на стойностите на PSА на мъжете между 50 и 74 годишна възраст, а при мъжете с повишен риск – след 45 годишна възраст. Повишените нива на PSA не означават наличие на карцином, нито ниските нива означават задължително, че няма рак на простатната жлеза. Много ранни стадии на развитие на заболяването протичат с ниски стойности на PSA. Стойността на PSA е с насочващ характер и помага за поставянето на точната диагноза, като е важно да бъде проследявана от уролог. PSA е туморен маркер за простатен карцином, но не е специфичен само за това заболяване.
Стойностите на PSA могат да бъдат повишени при различни състояния:
- Възпаление на долните пикочни пътища.
- Задръжка на урина или уретрална катетеризация.
- Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) с данни за силно увеличен обем на простатата.
- След полов контакт и след физическа активност като колоездене, езда и др.
Ако някоя от изброените по-горе причини за повишени нива на PSA е налична по време на изследването му, е редно изследването да бъде повторено.
Ректално туширане
Ректалното туширане се счита за златен стандарт при диагностицирането на рака на простатата. Вашият лекуващ уролог проверява големината, симетричността, консистенцията и повърхността на достъпната част от простатната жлеза, като я изследва с въвеждане на пръст в ректума. Информацията, която урологът добива от ректалното туширане, не може да бъде придобита чрез друго изследване.
Комбинацията от тези два основни метода за диагностика на тумор на простатната жлеза насочват уролога за нуждата от допълнителни изследвания, доказващи диагнозата. Ако има съмнения, урологът може да предложи трансректална ехография и простатна биопсия.
Трансректална ехография
С помощта на ултразвук (ехограф) и трансректален трансдюсер се прави оглед на простатата през ректума – крайния отдел на дебелото черво. Това изследване позволява да се открият туморни формации, които с ректално туширане не могат да бъдат точно определени.
Чрез трансректалната ехография може да се измери най-точно размера на простатата и да се изчисли PSA плътността, което представлява съотношение между обем на простатата и стойностите на PSA. Плътност на PSA над 15% насочва към съмнение за простатен карцином.
Биопсия за установяване на простатен карцином
Представлява минимално инвазивна процедура, при която се взимат късчета тъкан от простатата с помощта на специална игла чрез трансректална ехография. Под ехографски контрол се поставя упойка и се извършват обикновено 12 убождания. Тъканта се изпраща за изследване, което отнема няколко дни. Лекарите-патолози разглеждат биопсираната тъкан и установяват дали има злокачествено заболяване на простатната жлеза. Това е единственият сигурен начин да бъде поставена диагнозата рак на простатната жлеза.
Ако се докажат туморни клетки, патолозите определят няколко много важни характеристики на тумора на простатната жлеза. Една от тези характеристики е от голямо значение за последващите решения при избора на метода за лечение на болестта – степента на диференцираност. Основната скала, по която се определя степента на диференцираност, е скалата на Gleason (Глисън). Тази характеристика на тумора определя неговата агресивност и дава представа на уролога с каква скорост карциномът ще нараства и ще се разпространи извън простатата. Стойностите, които могат да бъдат установени при простатна биопсия, са между 6 и 10, като 6 е по-малко агресивен, а 10 е много агресивен тумор.
Дали карциномът е ограничен в рамките на простатната жлеза или се разпространява извън нея, определя туморният процес като локализиран или авансирал. Локализиран е туморът, който не се разпространява извън простатата. Под авансирал простатен карцином се има предвид тумор, излизащ извън рамките на простатната жлеза, засягащ други органи и/или наличие на разсейки. Локално авансирал е карциномът, който засяга съседни органи, като например семенните мехурчета или околните тъкани, но няма разсейки.
Други образни изследвания
За да се добие пълна представа за стадия, в който се намира заболяването, са необходими образни изследвания: Магнитно-резонанса томография (МРТ), позитрон-емисионна томография (ПЕТ) или компютърна аксиална томография (КАТ).
При МРТ се използва магнитно поле, радиовълни и компютър, за да се получат ясни образи от телесните структури, без да се използват рентгенови лъчи. С това образно изследване се получава най-добра информация за меките тъкани около простатата и може с най-голяма точност да се прецени излизането на тумора извън рамките на жлезата. През последните години се наложи нова техника на образна диагностика – мултипараметричен магнитен резонанс (mpMRI), който дава най-добри резултати при диагностиката на локално авансиралия простатен карцином.
КАТ е образно изследване, което използва рентгенови лъчи за изобразяването на анатомията на тазовите органи. От значение за стадирането е наличието на уголемени лимфни възли.
Тъй като туморът на простатната жлеза метастазира основно в костите, при уточняването на стадия е важно да бъде оценен риска от метастази (разсейки). При определени характеристики на тумора е задължително да бъде извършена костна сцинтиграфия. Това е радиоизотопно изследване, при което в тялото се въвежда изотоп на елемента технеций. Той се усвоява от тъканите и се метаболизира в по-голяма степен от кости, в които има изявен активен процес. Този процес може да бъде вследствие на счупване, възпаление или на метастатично огнище.
ПЕТ скенер – това е образно изследване, при което радиоактивно натоварени глюкозни частици се въвеждат в тялото. Туморните клетки консумират голямо количество глюкоза и по този начин може лесно да се определи тяхното местоположение извън простатната жлеза.