Болест на Пейрони

Болестта на Пейрони се характеризира с болезнено изкривяване на половия член (обикновено от 10 до 90 градуса). Изкривяването се получава, когато половият член е в състояние на ерекция. Причината е образуване на плака от съединителна (фиброзна) тъкан под кожата на пениса. В някои случаи изкривяване може да има, независимо от ерекцията. Изкривяването на пениса може да предизвика болки при полов акт, затруднения или невъзможност да бъде извършен.

Болестта на Пейрони започва като възпаление или подуване и впоследствие се образува плака. Болестта на Пейрони не е инфекциозно заболяване и не може да се предаде по полов или друг начин.

Колко често се среща болеста на Пейрони?

Проучванията установяват, че болестта на Пейрони засяга 1% до 23% от мъжете между 40 и 70 годишна възраст. Това заболяване е рядко при мъжете на възраст под 30 години. Вероятността да се развие болест на Пейрони нараства с възрастта. Промените, които настъпват с напредване на възрастта в тъканите на пениса са предпоставка за по-лесна увреда и по-трудно и непълно заздравяване.

Първоначално се е смятало, че болестта на Пейрони представлява форма на еректилна дисфункция. Еректилната дисфункция е състояние, при което мъжът не може да постигне или да задържи ерекцията в достатъчна степен, за да осъществи полов акт. Някои мъже могат да имат както еректилна дисфункция, така и да страдат от болест на Пейрони. Обикновено мъжете, които са с болест на Пейрони, се насочват и лекуват от уролог.

От какво се причинява болестта на Пейрони?

Причините за болестта на Пейрони не са точно изяснени. Приема се че болестта на Пейрони се причинява от:

  • Остри еднократни или хронични повтарящи се травми на пениса.
  • Автоимунно заболяване – разстройства във функциите на имунната система при които тя атакува клетките и органите на собствения си организъм.

Травми на пениса

Смята се, че травмите на пениса по време на секс, спорт или други активности могат да се увредят кръвоносни съдове, което да доведе до кървене е оток под tunica albuginea (здравият слой съединителна тъкан, който обгръща пещеристите тела в пениса) Вижте  повече за анатомия на пениса и тестисите тук.

Мъжете с микротравми от различни сексуални и несексуални активности са с повишен риск от развитие на болест на Пейрони.

Отокът в пениса може да блокира движението на кръвта през тъканите в половия член. Когато кръвта не може да се движи нормално, могат да се образуват съсиреци в областта на увредата. След заздравяването имунната система може да отдели субстанции, които да спомогнат за образуването на значително количество фиброзна тъкан. Тази тъкан нараства и вътре в пениса се образува плака с различен размер. С времето в плаката може да се отложи калции и да се образулат калцификати, с което плаката става още по-твърда. Плаката е неразтеглива и плътна, като по този начин се намалява еластичността на тъканите в пениса при ерекция, което води до изкривяване. Когато плаката се образува в долния дял на половия член, изкривяването е надолу. При плака в горния дял на половия член, изкривяването е нагоре. При състояния, в които има две плаки (една отгоре и една отдолу), то тогава има намаляване на размера на члена и изкривяване може да липсва. Плаките могат да намалят размера и дебелината на половия член.

Автоимунно заболяване

Нормално имунната система предпазва организма от инфекции чрез установяване и унищожаване на бактериите, вирусите и други потенциално опасни субстанции. При мъжете, страдащи от автоимунно заболяване, имунната система може да атакува клетките в пениса и така да се образуват плаки и съответно да се развие болестта на Пейрони.

Установено е че 15% от мъжете с болест на Пейрони също имат и болест на Dupuytren. Други, свързани съединително-тъканни разстройства с болеста на Пейрони са:

  • Плантарен фасциит – възпаление на плантарната фасция.
  • Склеродермия – представлява абнормално разрастване на съединителна тъкан, кояко е по-твърда и здрава.

Автоимунни заболявания, свързани с болестта на Пейрони са:

  • Системен лупус еритематозус – предизвиква възпаление и увреда на различни тъкани и органи като кожа, стави, бъбреци, сърце, бели дробове, кръвоносни съдове и мозък.
  • Синдром на Sjögren – причинява възпаление на слюнчените и слъзните жлези.
  • Синдром на Behcet – причинява възпаление на кръвоносните съдове.

Фамилна предизпозиция за болест на Пейрони

Има данни за наследствена обремененост с повишен риск от развитие на болест на Пейрони в някои семейства. Това означава, че ако някой мъж има баща или брат с болест на Пейрони, то той е с повишен риск от развитие на това заболяване.

Връзка между болестта на Пейрони и еректилната дисфункция

Съществуват редица общи рискови фактори за болестта на Пейрони и еректилната дисфункция като:

  • Наднормено тегло
  • Захарен диабет
  • Повишено кръвно налягане
  • Повишен холестерол

Кои са признаците и симптомите на болестта на Пейрони?

Симптомите и признаците на болестта на Пейрони включват:

  • Опипване на твърда плака в областта на пениса.
  • Болка по време на ерекция и полов акт.
  • Изкривяване на пениса по време на ерекция или дори без ерекция.
  • Скъсяване или стесняване на пениса.
  • Еректилна дисфункция.

Оплакванията от болест на Пейрони варират от леки до силни. Те могат да се появяват и засилват във времето постепенно или да се появят остро за кратък период от време. В повечето случаи болката намалява с времето, въпреки че изкривяването може да остане без промяна. В случаите с умерени оплаквания симптомите могат да отзвучат без да се образува изкривяване.

Какви са усложненията на болеста на Пейрони?

  • Трудност или дори невъзможност да се извършва полов акт.
  • Еректилна дисфункция.
  • Безпокойство и стрес, свързани със способността да се извъришва полов акт или с формата на пениса.
  • Стрес, свързан с взаимоотношенията със сексуалния партньор.
  • Проблеми с оплодителната способност поради проблеми с извършването на полов акт.

Как се диагностицира болестта на Пейрони?

Диагнозата болест на Пейрони се поставя с щателна анамнеза, физикален преглед, образни изследвания.

Анамнеза

Урологът първо взима медицинска и фамилна анамнеза за ориентиране в оплакванията и възможната фамилна предизпозиция за болест на Пейрони от пациента. Анамнезата е насочена към:

  • Възможност да се постигне и задържи ерекцията.
  • Има ли проблеми с половия акт?
  • Кога са започнали оплакванията?
  • Има ли фамилна обремененост?
  • Приемат ли се някакви лекарства?
  • Има ли някакви други оплаквания?
  • Има ли някакви съпровождащи заболявания?

Физикален преглед

С физикалния преглед урологът изследва тялото и пениса на пациента. Обикновено урологът може да опипа плаката без пенисът да е в еректилно състояние. При необходимост ерекцията може да се предизвика и медикаментозно с инжекция.

Образни изследвания

За обективизиране на плаката и разположението ѝ, урологът може да извърши ехографско изследване на пениса и/или рентгеново изследване на пениса.

Как се лекува болеста на Пейрони?

Болестта на Пейрони се лекува консервативно с медикаменти и оперативно. Целта на лечението е да намали болката и да възстанови и поддържа възможността за извършване на полов акт. Мъжете с малки плаки, минимално изкривяване на пениса, без болка и добра сексуална фускция не се нуждаят от лечение, докато не се усилят оплакванията. Често оплакванията от болест на Пейрони отзвучават без определено лечение.

Консервативно лечние на болеста на Пейрони

Консервативното лечение включва промяна на начина на живот за намаляване на риска от еректилна дисфункция, медикаментозно лечение и лечебна терапия.

Медикаментозна терапия

Използват се медикаменти, които да намалят изкривяването на пениса, размера на плаката и възпалението. Медикаментозното лечение включва:

  • Лекарства за прием през устата: витамин Е, калиев пара-аминобензоат (Potaba), Tamoxifen, Colchicine, Acetyl-L-carnitine, Pentoxifylline.
  • Медикаменки, които се инжектират директно в плаката: Verapamil, Interferon alpha 2b, стероиди, Колагеназа (Xiaflex)

В момента колагеназата е единственият препарат, одобрен за лечение на болест на Пейрони.

Лечебна терапия

За разбиване на плаката се използват различни видове енергия. С различен успех се използват: високо-интензивен ултразвук, фокусиран в плаката; рентгенотерапия – високоенергийни рентгенови лъчи, насочени в плаката; ударни вълни –  фокусирани с нисък интензитет електрошокови вълни, насочени в плаката.

Друга форма на лечение е йонофорезата – чрез  използване на електрически ток с ниска мощност се втриват медикаменти в областта на плаката.

Пенилна тракция

Това е нехирургичен метод, при който се използва устройство с формата на пръстен, което мъжете поставят около главичката на половия орган. Чрез този метод се цели намаляване на изкривяването на члена. Процедурата продължава поне 4 часа дневно, като между първия и втория час е желателно да има 20 минутна почивка. Резултатът от този метод на лечение не е сигурен.

Оперативно лечение

Оперативното лечение се препоръчва в случаите с продължително, неповлияващо се от консервативното лечечние заболяване и значими оплаквания от страна на пациента.

Препоръчително е състоянието на пениса да се налюдава около 18 – 24 месеца. През това време се провежда медикаментозна терапия и след този период, ако няма подобрение, може да се обсъжда оперативно лечение. Ако през периода на наблюдение, се появят калцификати, това показва, че състоянието е стабилно и не се очакват бъдещи промени и прогресия на състоянието на пениса. При персистиране на плаката за повече от 6 месеца и значими оплаквания, може да се мисли за оперативно лечение.

Показанията за оперативно лечение са:

  • Неповлияване на оплакванията от консервативното лечение.
  • Болезненост при ерекция и полов акт.
  • Изкривяването на пениса не позволява да се извършва полов акт.

Използват се два основни метода на оперативно лечение на болестта на Пейрони:

  • С инцизия или ексцизия на плаката и интерпониране с използване на кожа, вена или друга форма на присадка. Този метод може да изправи пениса и донякъде да възстанови дължината на пениса. Недостатък е, че някои пациенти се оплакват от уплътнение на пениса и еректилна дисфункция след операцията.
  • Пликирането на tunica albuginea на противоположната страна на плаката е по-малко инвазивна процедура. Изправянето на пениса е добро, еректилната дисфункция след операцията е по-рядка, но недостатък е скъсяването на пениса.
  • Пенисният имплант може да създаде ерекция и да изправи пениса в еректилно състояние. Пенисните импланти са подходящи при пациентите едновременно с еректилна дисфункция и болест на Пейрони. В някои случаи имплантът самостоятелно може да изправи пениса. Ако изкривяването не може да се възстанови с импланта, поставянето на пенисната протеза може да се комбинира с някои от горните два метода на оперативно лечение на болестта на Пейрони. Пенисните протези са ригидни и полу-ригидни. Поставят се в пещеристите тела на члена. Нежеланите ефекти могат да бъдат инфекция, персистиращо изкривяване на половия орган и малфунцкия на импланта.

Добри хирургични резултати се постигат при пациентити, които са едновремнно с еректилна дисфункция и болест на Пейрони, когато се използват в едноетапна операция пенилни импланти и тъканен графт.

Промяна на начина на живот

Промяната на начина на живот може да намали риска от еректилна дисфункция, свързан болестта на Пейрони. Препоръчва се да се спре тютюнопушенето, да се намали консумацията на алкохол, редовно да се извършват физически упражнения и да се избягват неодобрени лекарствени средства.

При болест на Пейрони …

Мъжете с диагностицирана болест на Пейрони не трябва да се депресират или да се отчайват. По-голямата информираност по отношение на болестта, разговорите с лекуващия уролог и откровената комуникация с половата партнъорка са важни, за да не се чувства мъжът малоценен и комплексиран. Оперативното лечение позволява добро възстановяване и извършване на полов акт в тежките случаи с това заболяване.

проф. Ненчо Смилов д.м.

Сподели това: