Какво представлява свръхактивният пикочен мехур (СПМ)?
Основните функции на пикочния мехур са съхраняването на урината след образуването й в бъбреците и периодичното й изхвърляне.
В стената на пикочния мехур има рецептори, които при изпълването му, произвеждат нервни сигнали, насочени към мозъка и които усещаме като необходимост от уриниране. Мозъкът изпраща сигнали до пикочния мехур и тазовото дъно и се достига до отпускане на задържащите сфинктери, свиване на пикочния мехур и контролирано изхвърляне на урината от организма. Това се случва обичайно след събирането на 250-300ml урина. Свръхактивният пикочен мехур е състояние, при което (поради неволеви съкращения на стената на пикочния мехур) позивите за уриниране се появяват при много по-малко количество урина – 50-150 ml.
Симптоми
Най-често пациентите се оплакват от много чести позиви – над 8 пъти на ден (понякога до 15-20 пъти) с отделяне на оскъдни количества урина. Някои позиви за уриниране могат да бъдат внезапни, силни и трудни за контролиране и да доведат до нежелано изпускане на урина. Възможно е позивите през нощта да прекъсват съня няколкократно.
Тези симптоми оказват сериозно влияние на качеството на живот и трудоспособността на пациентите, налагат режим в ежедневието, зависим от наличието на тоалетна, затрудняват социалната дейност, усложняват пътуванията и по-продължителните събития като кино, театър и др.
Какви са причините за СПМ?
Различни нарушения във функцията на клетките в стената на мехура, периферните нерви или координиращите мозъчни центрове могат да нарушат този ритмичен цикъл на събиране и отделяне на урината.
Кой страда от СПМ?
Мъжете и жените са засегнати в приблизително еднаква степен, но при жените по-често се проявяват симптомите на изпускане (инконтиненция). При мъжете честото уриниране е част от синдрома на долните пикочни пътища (СДПП), който е причинен обикновено от доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Ето защо честото уриниране при мъжа типично се свързва с уголемяването на простатата (ДПХ). Това е неправилно, защото не при всеки мъж се наблюдава симптоматика, причинена от ДПХ, а от друга страна всички фактори, предизвикващи СПМ при жените, са описани и при мъжете.
Възрастта е основен фактор и при двата пола – доказано е, че с напредването на възрастта се учестява както уринирането, така и внезапните позиви, съпроводени с изпускане. Други състояния, които могат да доведат до това състояние, са:
- Неврологични нарушения: болест на Паркинсон, инсулти, множествена склероза, депресия, гръбначно-мозъчни травми.
- ДПХ – свръхактивността на пикочния мехур се проявява в различна степен при всички мъже с диагностицирана ДПХ.
- Инсулино-зависим захарен диабет, затлъстяване;
- Гинекологични заболявания, предходни оперативни намеси;
- Изменения в пичкочния мехур като тумори, камъни, състояние след лъчетерапия;
- Остри уринарни инфекции – могат да усложнят или да наподобят симптомите на свръхактивния пикочен мехур.
- Прекомерна употреба на кофеин, алкохол, цигари.
- Много често симптомите на СПМ се комбинират със затруднения в изхождането и чревна симптоматика.
Как се диагностицира СПМ?
Симптомите на свръхактивния пикочен мехур могат да бъдат установени при разговора с пациента и прегледа и обикновено не се налагат допълнителни изследвания извън стандартните за всеки урологичен преглед. Ехографското изследване на коремните и тазови органи е необходимо за отхвърляне на други заболявания с подобна симптоматика. За улесняване на изследването е за предпочитане при прегледа пациентът да бъде с пълен пикочен мехур. В някои случай за доизясняване на диагнозата е необходимо извършването на уродинамично изследване. То дава информация за налягането, което се генерира в пикочния мехур при неговото изпълване и изпразване. Обикновено се налага извършването му при липса на ефект от началната медикаментозна терапия и обсъждане на по-инвазивни методи на лечение.
Как се лекува СПМ?
Свръхактивният пикочен мехур е състояние, което успешно се поддава на лечение с различни методики, като алгоритъма на поведение следва правилото за постепенно усложняване – стартира се с промени в начина на живот и диетични ограничения, преминава се към медикаментозна терапия и при нужда се достига до различни хирургични намеси върху пикочния мехур или нервните структури.
Обичайно се започва с определяне на поведенчески стратегии, които имат за цел да подобрят качеството на живот. На пациентите се препоръчва да водят дневник за приеманите течности, за да обективизират симптомите и за самонаблюдение. Предлага се т.нар. „тренировка на пикочния мехур”, при която се задържа урината в мехура при първите позиви за уриниране. Описан е комплекс от кинезитерапевтични процедури за стягане на тазовото дъно, със значим ефект при незадържането на урина (упражнения на Кегел). Промяната в двигателния режим и хранителните навици също може да допринесе за намаляване на симптомите на СПМ. Избягването на алкохола, кофеина и цигарите, поддържането на оптимално тегло и контролирането на хронични заболявания, като захарен диабет, спомагат както за лечението, така и за профилактиката на СПМ.
При незадоволителен ефект от описаните съвети се назначава медикаментозно лечение. Различните препарати се свързват с различни рецептори, но имат един и същ ефект – намаляват съкращенията на пикочния мехур и отпускат стената му. Медикаментите са високо ефективни за облекчаване на сипмтомите, но все пак са свързани с риска от нежелани лекарствени реакции, като съхнене в устата, сухота в очите, запек. Важно е да се подчертае, че това лечение е симптоматично, т.е. оплакванията намаляват и понякога изчезват без ликвидиране на основната причина за страданието. Обикновено се изписват за курс от 3 до 6 месеца без прекъсване, като ефектът им се проследява посредством контролни прегледи. Много често се налага лечението да бъде продължено и за по-дълги периоди от време.
Липсата на ефект от лекарствата налага обсъждане на допълнителни инвазивни процедури. Инжектирането на ботулинов токсин в пикочния мехур е ефективен метод на лечение, който постига сравнително бързо облекчаване на симптомите и изпускането на урината. Неудобство на тази техника е ограниченото действие на ботулиновия токсин – до 3 месеца след инжектирането, както и високата цена на препарата. Към настоящия момент това лечение не е одобрено от МЗ и ИАЛ за приложение в България.
Сакралната невростимулация е друга обещаваща методика за лечение на тежките форми на СПМ. При нея се извършва стимулиране на периферните нервни пътища на пикочния мехур. Резултатът е рязко подобряване в изпълването на пикочния мехур и намаляване на епизодите на изпускане.