Метаболитният синдром е съчетание от няколко различни симптома, които взаимно си влияят и при които се установява общ механизъм – инсулинова резистентност. Инсулинът е основен хормон в човешкото тяло и има главната роля в метаболизирането (преработването) на кръвната захар. Инсулиновата резистентност представлява загуба на чувствителност на клетките към инсулина.
Метаболитният синдром се характеризира с:
- Наднормено тегло
- Високи стойности на инсулин
- Висока кръвна захар
- Влошен липиден профил (лош холестерол)
- Високо артериално (кръвно) налягане
- Типично е изразеното коремно затлъстяване
Защо метаболитният синдром има значение за урологичните пациенти?
Организмът представлява функционално зависещи една от друга системи от органи. Метаболитният синдром е известен с това, че повишава риска от много други и сериозни заболявания, като захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, чернодробни заболявания (стеатоза, цироза), сънна апнея. Това са само част от по-сериозните заболявания, до които може да доведе метаболитният синдром. Мъжете по-често страдат от метаболитен синдром. От урологична гледна точка развитието на метаболитен синдром при мъжете е от значение за:
- Метаболитен синдром и хипогонадизъм (слабо развити тестиси)
Тестостеронът е основният мъжки полов хормон. От него зависи не само сексуалното здраве на мъжа, но и много други биохимични процеси в организма, като натрупване на мускулна и скелетна маса, съставянето на кръвни клетки и др.
Ниските стойности на тестостерон се свързват с по-голям риск от метаболитен синдром. Това е от значение за мъжете, които подлежат на андроген-депривираща терапия. При тях вероятността да се развие метаболитен синдром е значително по-голяма, отколкото при другите мъже. Връзката между слабо развитите тестиси и метаболитния синдром се дължи на факта, че в мастната тъкан се образува ензим (ароматаза), превръщащ тестостерона в естроген (един от основните женски полови хормони). Друго вещество, което се синтезира от мастната тъкан е лептин. Той влияе на част от мозъка, която е отговорна за регулацията на образуването на тестостерон. При наличие на излишно количество мастна тъкан всички тези вещества са в по-голямо количество, съответно влияят в по-голяма степен на тестостерона. Понижаването на теглото с промени в хранителния и двигателния режим могат да спрат порочния кръг.
- Бъбречно-каменна болест (БКБ)
При хората с метаболитен синдром статистически е доказано наличието два пъти по-висок риск от образуването на камъни в пикочната система, отколкото при хората без метаболитен синдром. Има различни теории за връзката между двете заболявания. Като основна причина за предразположение към БКБ при лицата с метаболитен синдром е увеличаването на киселинността на урината. Доказана е взаимозависимост между БКБ и високото артериално налягане. Пациентите с високо кръвно налягане е по-вероятно да образуват камъни в пикочните пътища и обратно.
- ДПХ и СДПП
Връзката между метаболитния синдром и симптомите на долните пикочни пътища (СДПП) и в частност с увеличената простатна жлеза (ДПХ) е потвърдена от все повече големи проучвания. Пациентите с метаболитен синдром под 60 годишна възраст, които се явяват на урологичен преглед, има много по-голяма вероятност да се оплакват от СДПП, като често уриниране, нощно уриниране, отслабване на струята, прокапване на урина, недобро изпразване на пикочния мехур и др.
- Еректилна дисфункция
Мъжете с еректилна дисфункция и метаболитен синдром са три пъти повече от тези само с еректилна дисфункция. Понижените нива на тестостерон, които могат да доведат първоначално само до понижено либидо, но впоследствие и до еректилна дисфункция, са обяснени по-горе. Освен тях се смята, че метаболитният синдром може да доведе до образуването на атеросклеротични плаки по съдовете на малкия таз (подобно на атеросклеротичните плаки по съдовете на сърцето). Тези плаки представляват натрупвания, които стесняват отвора на съдовете и намаляват кръвния поток по засегнатите съдове (подобен е механизмът за исхемичната болест на сърцето и инфаркт). Всички тези промени могат значително да влошат еректилната функция.
- Инконтиненция на урината при жени (нежелано изпускане на урина)
Въпреки че мъжете са по-засегнатият пол от това комплексно заболяване, има тенденция и жените все по-често да страдат от метаболитен сндром. При жените с наднормено тегло и диабет проблемите с нежеланото изпускане на урина при кашляне, кихане и вдигане на тежко са 3 пъти по-чести, отколкото при другите жени. Освен инконтиненция по-често срещан е и неврогенният пикочен мехур при жените с наднормено тегло, диабет и високо кръвно налягане.
- Простатен карцином
Различните проучвания, които определят има ли връзка между простатния карцином и метаболитния синдром, дават противоречиви резултати. Те обаче са единодушни около едно съществено нещо, че при пациентите с метаболитен синдром са по-чести по-агресивните форми на простатен карцином.
Какво е лечението на метаболитния синдром?
Основното лечение на метаболитния синдром е:
Първоначално се препоръчва започването на немедикаментозно лечение. От основно значение е промяна на режима на физическа активност, сън, диета и други активности в начина на живот, насочени към оптимизиране на вътрешните регулаторни механизми на метаболизма.
Ако ефектът от това лечение е недостатъчен, има медикаменти, които влияят на различните компоненти на самото заболяване. Такива са лекарствата за коригиране на кръвно налягане, за намаляване на холестерола, за намаляване на кръвна захар и други.
В тези случаи лечението на метаболитния синдром е комплексно и се провежда от различни специалисти, като кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог, специалист по храненето и други.
Най-важната характеристика на метаболитния синдром е, че свързаните с него симптоми са напълно обратими при понижаване на наднорменото тегло и излишните мазнини в тялото.