Симптоми на долните пикочни пътища (СДПП) е сборно понятие, което включва голям брой от оплаквания. Тези оплаквания са често срещани при мъжете, особено над 65 годишна възраст.
Какво представляват СДПП?
Отделителната система се разделя условно на годна и долна част. Горната част е съставена от бъбреците и от уретерите. Бъбрекът е органът, който образува урината. Тя се събира в неговата събирателна система (чашки и легенче) и се транспортира до пикочния мехур по каналче, което се нарича уретер.
Долните пикочни пътища представляват пикочния мехур и пикочния канал (уретрата). В пикочния мехур урината се събира и съхранява до момента на уриниране. Пикочният канал извежда урината от пикочния мехур извън тялото.
СДПП са оплаквания, свързани с долните пикочни пътища, т.е. със съхранението на урината и с нейното изхвърляне от тялото. Те са разделени условно на три групи.
Симптоми, свързани със съхранението на урина. Това са всички оплаквания, които пациентът има и усеща преди да уринира, като:
Нарушено усещане или болка в областта на пикочния мехур.
Повишена честота на уриниране през деня.
Никтурия. Това е термин, който означава събуждане през нощта с позив за уриниране. За да бъде счетено като оплакване, уринирането през нощта трябва да е повече от веднъж на нощ и трябва да е причина за събуждането.
Императивни позиви за уриниране. Това оплакване представлява внезапен и силен позив за незабавно уриниране.
Инконтиненция на урината. Това оплакване представлява нежелано изпускане на урина, при което може да има, но може и да няма позив за уриниране.
Симптоми на изпразване. Това са всички оплаквания, които пациентът усеща по време на уринирането. Те включват:
Трудно започване на уринирането. Това е усещане за преодоляване на пречка при започването на процеса на уриниране.
Напъване при уриниране. При това оплакване се стяга коремът чрез напъване или дори натискане с ръка, за да започне уринирането.
Прекъсване на струята.
Слаба струя.
Разпръскване на струята. Много често това оплакване представлява раздвояване на струята, което пациентът не е наблюдавал преди това.
Всички оплаквания, усетени от пациента непосредствено или малко след уринирането. Тази група включва:
Чувство за недобро изпразване на пикочния мехур. Това оплакване представлява усещане, че след уриниране има още някакво количество урина в пикочния мехур.
Прокапване след уриниране. В този случай се установява изтичане на урината на капки, след като основната струя урина е преминала.
Разделянето на тези три групи на СДПП помагат на уролога да се ориентира в оплакванията на пациента, тъй като едни и същи оплаквания могат да бъдат предизвикани от различни състояния или заболявания.
Остра уринна задръжка (ретенция на урината)
Това състояние е спешно. Пациентът има силен позив, обикновено съпроводено и с болки в долната част на корема, но не може да отдели урина. При остра ретенция урината трябва да бъде отведена извън пикочния мехур, обикновено с катетър. Уретралният катетър представлява тръбичка, която се поставя през пикочния канал или през кожата над пубисната кост в пикочния мехур.
Простатата се намира непосредствено под пикочния мехур и обхваща уретрата. Доброкачествената простатна хиперплазия е състояние, при което простатата нарства.
Това е състояние, при което пикочният мехур трудно съхранява урина. При СПМ пациентът получава позив и необходимост да уринира при наличие на по-малко количество урина в мехура, отколкото е нормално.
Инфекции на пикочните пътища
Много често СДПП са предизвикани от бактериална инфекция на долните пикочни пътища. Тези инфекции, поради късата уретра, се срещат по-често при жените. При мъжете инфекциите на долните пикочни пътища включват уретрити, цистопростатити и често представляват полово-предавани инфекции.
Камъните в пикочния мехур представляват твърди минерални образувания от утаени в урината вещества. Това се случва най-често при непълно изпразване на пикочния мехур, което спомага образуването на кристали.
Туморите, произлизащи от долните пикочни пътища, могат в определени случаи да предизвикат някои от описаните СДПП. Оплакванията при злокачествените заболявания много често са неспецифични и имитират други заболявания.
По нервите се пренася информация от мозъка до различни части на тялото. Нормално нервният импулс свива или отпуска мускулите на пикочния мехур. При увреда на тези нерви, което се получава например при инсулт, травма на гръбначния стълб и др., може да бъде нарушено в различна степен и изпразването на мехура.
Какви изследвания се извършват при СДПП?
Разграничаването между различните диагнози и състояния, водещи до СДПП, е задача на уролога. Поводът за преглед може да бъде някой от изброените симптоми или профилактичен преглед. За поставянето на диагнозата е необходимо точно да се опишат всички оплаквания, тяхната продължителност, интензитет и да се определи водещо/водещите оплаквания. За да се улесни и обективизират оплакванията, се използва стандартен въпросник, наречен международен простатен индекс Прегледът обикновено включва:
Това е едно от стандартните и най-необходими изследвания по време на урологичния преглед. Ректалното туширане представлява опипване на простатата с пръст през ректума. Това изследване дава информация за състоянието на простатата и спомага за установяването на различни заболявания на простатата.
Обикновено изследването на урина се извършва за отхвърлянето на инфекции на долните пикочни пътища.
Кръвно изследване за простатен специфичен антиген (ПСА)
ПСА е туморен маркер, специфичен за простатната жлеза. Той се използва за диагностициране на карцином на простатата, но различни състояния и инфекции могат да повишат стойностите на ПСА. Най-често ПСА е повишен при: тумор на простатата, остра задръжка на урина, инфекция на долните пикочни пътища, силно увеличена простатна жлеза (ДПХ).
Ултразвуково изследване (ехография) на пикочо-половата система
При диагностиката за причината на СДПП, ултразвуковото изследване служи за определяне на обема на простатата, за измерване на остатъчната урина след изпразването на мехура, за диагностика на камъни в пикочния мехур, установяване на тумор на пикочния мехур и други заболявания на пикочния мехур и простатата.
Ехографското изследване на пикочния мехур се извършва при пълен с урина мехур, след което обикновено се извършва урофлоуметрия и след това се определя също с ехограф остатъчната урина в пикочния мехур.
Урофлоуметрия
Урофлоуметрията представлява изследване, при което пациентът уринира във фуния, към която е прикрепен апарат. Апаратът измерва силата и продължителността на уринирането, както и представя графика на самия процес. Урофлоуметрията дава важни параметри, за да може да се обективизират проблемите с уринирането и да насочи лекаря към точната диагноза.
За да бъде извършено правилно това изследване, пациентът трябва да може да реализира максимално представителна микция т.е. не трябва да уринира нито твърде малко, нито твърде много.
Други изследвания, които, макар и по-рядко, могат да бъдат извършени по преценка, са:
Цистоскопията представлява оглед на мехура. Със специален инструмент се преминава през уретрата (каналчето, което извежда урината от мехура, през пениса, извън тялото) и се достига до пикочния мехур. Огледът на мехура дава информация до каква степен простатата притиска уретрата и до каква степен това се отразява на пикочния мехур. Огледът на пикочния мехур е задължителен, ако има данни за наличие на кръв в урината, без придружаващи други оплаквания. Извършването на цистоскопия може да се наложи и преди да се предприеме оперативно лечение на простатата по повод на ДПХ. Цистоскопията е сигурен начин да се отхвърлят диагнози като стриктура на уретрата, камък в пикочния мехур, тумор на пикочния мехур и др.
Уродинамика
При уродинамичнотоизследване се имитира работата, която мехурът извършва в ежедневието. За да се извърши изследването, се поставят два тънки катетъра. Единият катетър се поставя в пикочния мехур, а другият в ректума. През катетърчето в мехура се вкарва стерилен физиологичен разтвор и се наблюдава как работят пикочният мехур и сфинктерът, който задържа урината. Апаратът измерва наляганията в коремната кухина и пикочния мехур и прави графика при пълненето и изпразването на мехура. След края на изследването катетрите се отстраняват.
Уродинамичното изследване помага да се установи колко урина задържа мехурът, какво налягане се създава в мехура при изпълването, съхраняването и изхвърлянето на урината, както и при какво количество урина в пикочния мехур се получава нормален и спешен позив за уриниране. Това изследване може да докаже и уточни точното състояние на по-общата диагноза неврогенен пикочен мехур. Изследването се използва и за да се прогнозират резултатите от евентуално оперативно лечение, а в дългосрочен план и вероятността от поставяне на постоянен уретрален катетър.
Ретроградна уретрография
Ретроградната уретрография представлява рентгеново изследване. В началото на уретрата се въвежда съвсем тънко катетърче, през което се въвежда контрастна течност. Контрастната течност преминава и изпълва уретрата и пикочния мехур. С ретроградната уретрография може да се установят стеснения по хода на уретрата.
Микционна уретрография
Микционната уретрография обикновено се извършва като продължение на ретроградната уретрография. При това изследване с рентген се визуализират долните пикочни пътища. Контрастът се въвежда с катетърче до пикочния мехур. След като се изпълни и пациентът има позив за уриниране, катетърчето се отстранява. Пациентът уринира пред рентгенов апарат и се заснема процесът на уриниране на контрастираната урина.
Какво е лечението на СДПП?
Лечението на пациентите със СДПП зависи от:
Състоянието или заболяването, което предизвиква СДПП
От това доколко оплакванията нарушават качеството на живот
Основните форми на лечение при най-важните състояния и заболявания, причиняващи СДПП са:
При увеличение на простатната жлеза лечението обикновено започва с медикаменти от групата на алфа-блокерите, 5-алфа-редуктазните инхибитори, а при наличие и на свръхактивен пикочен мехур се използва комбинация от алфа-блокер с холинолитик като Везомни. В зависимост от тежестта на СДПП и повлияването от лекарствата, може да се наложи извършването на оперативно лечение на простатната жлеза.
Тренировки с упражнения на тазовото дъно и пикочния мехур
Поради естеството на заболяването, преди да се започне медикаментозна терапия или успоредно с нея, се препоръчват упражнения за тренировка на пикочния мехур. Целта на тренировката е волево увеличаване на интервалите между уриниранията и постепенното отлагане на самия акт на уриниране от началото на позива.
Медикаментозно лечение
Използват се лекарствени продукти, които „отпускат“ мехурната стена, като Солифенацин и Мирабегрон.
При инконтиненция на урината, свързана със слабост на уретралния сфинктер, може да бъде извършено оперативно лечение.
Инфекции на пикочните пътища
Обикновено уроинфекциите са съпроводени от болка или парене при уриниране. Микробиологичното изследване на урината уточнява както причинителя на инфекцията, така и антибиотичните средства, които са подходящи за лечението на инфекцията. Най-често лечението на инфекциите на долните пикочни пътища започва с хинолони или сулфонамиди.
Камъни в пикочния мехур
Камъните в пикочния мехур обикновено са причинени от друга подлежаща причина, като ДПХ. Лечението е ендоскопско отстраняване на камъните и причината за образуването им. Някои камъни са образувани от пикочна киселина и могат да бъдат разградени с диетичен режим и медикаменти.
Какво трябва да се направи, ако има СДПП?
Някои оплаквания от СДПП могат да бъдат предизвикани и от сериозни заболявания като карцином на пикочния мехур и карцином на простатната жлеза. Поради тази причина при наличието на което и да е от изброените оплаквания, е необходимо да се направи консултация с уролог. Самолечението може да доведе до забавяне в поставянето на точната диагноза и съответно може да влоши прогнозата за излекуване.
След като се уточни диагнозата ДПХ, свръхактивен пикочен мехур или друго състояние, свързано с функционални нарушения на уринирането, пациентите могат да променят някои хранителни и други навици като:
Подбор на приеманите течности. Ограничават се съдържащите кофеин, газираните и алкохолните напитки. Намалява се количеството на приетите течности преди лягане (ако нощното уриниране е основен проблем).
При трудно задържане на урина се използват упражнения за тазовото дъно.
Спиране или намаляване на тютюнопушенето. Голяма част от катраните и други вредни елементи от тютюневия дим се отделят чрез урината.
Увеличаване на физическата активност. Цели се нормализиране на теглото, корекция на затлъстяването и свързаните с него метаболитни нарушения.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на рекламите, и анализиране на трафика.
