Бъбречните кисти са кръгли кухини, изпълнени с течност, които се формират в бъбреците.
Бъбречните кисти се разделят на различни видове според броя (единични или множествени) и начина на придобиване (вродени и придобити).
Най-често се срещат придобитите единични кисти. Половината от хората над 50 годишна възраст имат една или няколко придобити кисти. Бъбречните кисти са малко по-чести при мъжете, като вероятността е по-голяма при по-възрастни индивиди.
Вродените кисти са по-често множествени. Състоянието се нарича бъбречна поликистоза. Поликистозата е сериозно вродено заболяване, което често води до значими нарушения в бъбречната функция и не е обект на тази статия.
Как се образуват обикновените бъбречни кисти?
Причината за образуването на придобитите кисти не е съвсем изяснена. Една от по-разпространените теории е свързана с наличие на слабост в някой от слоевете на бъбрека. Тази слабост води до образуването на нещо като сак (подобно на дивертикул), който се изпълва с течност. Възможно е да има и генетична предиспозиция за образуването на обикновените бъбречни кисти.
Бъбрекът е чифтен орган, който филтрира кръвта в тялото и изхвърля отпадъчните продукти от нея под формата на урина. За 24 часа двата бъбрека филтрират около 200 литра кръв и образуват около 1 – 2 литра урина.
Какви са симптомите, свързани с бъбречните кисти?
Обикновените единични бъбречни кисти обикновено са безобидни и нерядко не предизвикват никакви оплаквания. Най-често тези кисти са случайна находка при провеждане на образни изследвания по друг повод.
Кистите на бъбреците могат да бъдат с различни размери – от много малки до диаметър повече от 10 cm. Нарастването на размерите на кистата понякога е свързано с притискане на съседните тъкани и органи или на други анатомични структури.
Когато кистите са с размери над 4 – 6 cm, могат да предизвикат оплаквания, като тъпа болка и тежест в гърба, слабинната област и корема. В някои случаи болката идва от притискане на уретера и събирателната система на бъбрека, което води до задръжка на урина в бъбрека и болка. Рядко кистите се усложняват с инфекция, което може да доведе до повишаване на температурата, втрисане и отпадналост.
Установено е подобряване на високото кръвно налягане след отстраняване на големи обикновени бъбречни кисти, но тази връзка не е достатъчно проучена.
Най-честите усложнения на бъбречните кисти са:
- Инфектиране на кистата. Възпалението на бъбречната киста може да доведе до болка и повишаване на температурата.
- Спукване на кистата. Спонтанното спукване на кистата може да е съпроводено с рязка и остра болка в областта на кръста.
- Запушване на бъбрека. По-големите по размер кисти, в зависимост от тяхното анатомично разположение, могат да доведат до притискане на различни структури. Когато кистата притисне прилежащия уретер (каналчето, което отвежда урината от бъбрека към пикочния мехур), това води до влошаване на дренажа на урината от съответния бъбрек и задръжка на урина в бъбрека. Задръжката на урина в бъбрека се нарича хидронефроза (буквален превод вода в бъбрека).
- Усложнена киста. Някои кисти имат допълнителни изменения в тяхната структура, като тези изменения могат да бъдат и ракови. В тези случаи кистите се определят като усложнени. Поради тази причина, преди извършването на каквато и да е интервенция върху кистата, трябва да бъде изключено наличието на карцином.
Как се диагностицират обикновените бъбречни кисти?
Образните изследвания са най-честите методи за диагностика на бъбречните кисти, като:
- ултразвуково изследване (ехограф);
- компютърен томограф (скенер);
- ядрено магнитен резонанс.
Диагностиката на бъбречните кисти има за цел да даде информация за броя и вида кистите, да помогне да се разграничат усложнените от простите единични кисти, да се установят евентуално усложненията от кистата (инфекция, хидронефроза и др.) и да се разграничат обикновените кисти от рака на бъбрека, който наподобява обикновената киста.
Използването на компютърната томография или ядрено магнитния резонанс най-сигурно разграничават обикновените кисти на бъбрека от възпалителните и раковите заболявания.
Какво е лечението на обикновената бъбречна киста?
Повечето бъбречни кисти не налагат лекарска намеса. Ако кистата е безсимптомна (не предизвиква оплаквания) и няма усложнения, лечение не се налага. Обикновено на пациентите се препоръчва извършването на ехография на бъбреците на определен интервал от време, за да се проследи и отчете евентуално нарастване или друга промяна в кистата.
Някои малки единични кисти, макар и рядко, могат да изчезнат сами с времето.
Когато се появят оплаквания, предизвикани от кистата, или в случай на усложнения, свързани с нея, може да се наложи лечение на кистата. Лечението на обикновената киста на бъбрека е оперативно, като възможностите за интервенция са две: пункция (дрениране) на кистата или операция за отстраняване на кистата.
Пункция и склерозация на обикновената бъбречна киста
Пункцията на бъбречната киста представлява въвеждане на тънка и дълга игла в кухината на кистата и източването на нейното съдържимо, което обикновено е бистра течност. След източването на кистата се въвежда реагент, който да предизвика склерозиране (слепване) на кистата и да предотврати повторното и́ образуване. Такъв реагент най-често е алкохолен разтвор с висок градус. При по-големи или усложнени кисти след пунктирането им се поставя тънко катетърче, което се оставя в кухината на кистата за няколко дни. През този период се извършва контрастно изследване на кистата и ако няма противопоказания, неколкократно се инсталира абсолютен алкохол, след което катетърчето се отстранява.
В този случай пункцията на кистата е процедура, която наподобява поставянето на нефростома (виж там). Упойката е локална (местна) и се поставя в кожата, в зоната на преминаване на иглата и поставянето на катетърчето в кистата.
Оперативно лечение на обикновената бъбречна киста
Хирургичният метод на лечение на обикновените бъбречни кисти представлява тяхното дрениране и изрязването или изгарянето на стените на кистата. При тази процедура може да се отстранят една или повече кисти. Операцията налага кратък болничен престой и се извършва под обща упойка.
Оперативният метод
Може да бъде конвенционална (отворена операция), лапароскопска или роботизирана операция. Най-често се предпочита лапароскопският метод, тъй като той е значително по-щадящ и достъпен за пациента, с ниска степен на усложнения и висока степен на ефективност. При този метод се правят три малки разрези на кожата, през които се поставят камера и инструментите, с помощта на които се извършва операцията. Роботизираният метод се извършва по аналогичен на лапароскопския начин, като инструментите са свързани с компютър, който се командва от оператора. Няма разлика по отношение на ефективността на операцията, усложненията, кръвозагубата и бързината на възстановяване на пациента между лапароскопската и роботизираната операция.
Конвенционалният метод
Има историческо значение като оперативно лечение на обикновената бъбречна киста и се предпочита рядко, обикновено в случаите, съпроводени с различни усложнения. Следоперативно обикновено се поставя тръбичка (дрен) около бъбрека за 1-2 дни.
Обикновено престоят в болницата е между 2 и 3 дни след лапароскопска или роботизирана оперативна интервенция. Престоят след отворено оперативно лечение на обикновена киста на бъбрека е значително по-дълъг – 4 и повече дни и зависи от съпровождащото усложнение.