Карцином на бъбрека

Какво е карцином на бъбрека?

Карциномът на бъбрека е по-чест при мъжете, отколкото при жените. Значително по-често от това заболяване се засяга единия бъбрек и много рядко двата бъбрека. Най-често се среща бъбречно клетъчният карцином (БКК). Той представлява 90% от всички ракови образувания на бъбрека. БКК започва да се развива от кората на бъбрека.

Светлоклетъчен карцином на бъбрека под микроскоп
Светлоклетъчен карцином на бъбрека под микроскоп

Има различни видове БКК, като най-честият вариант е светло клетъчният карцином.

Други по-редки видове са папиларният бъбречно клетъчен карцином, хромофобният бъбречно клетъчен карцином и карцином на събирателните каналчета на бъбрека.

Друг вид рак на бъбрека е карциномът на уретера и бъбречното легенче или преходноклетъчен карцином. Този тип рак значително по-често се установява в пикочния мехур и се лекува по-различен начин от бъбречно клетъчния карцином.

Значително по-рядко при децата и възрастните се установява нефробластома или тумор на Wilm.

Какви са причините и рисковите фактори за поява на карцином на бъбрека?

Причините за развитието на рак не са напълно изяснени. Някои неща обаче може да повишат риска от образуването на карцином. Тези неща се наричат рискови фактори. Наличието на тези рискови фактори обаче съвсем не означава, че непременно ще се развие рак на бъбрека.

Възраст

С повишаването на възрастта се увеличава и рискът от развитието на рак на бъбрека. Повечето хора с карцином на бъбрека са над 60 години.

Тютюнопушене

Колкото повече и по-дълго пуши човек, толкова рискът от развитието на карцином на бъбрека се увеличава. Спирането на тютюнопушенето намалява риска от развитие на рак на бъбрека.

Наднормено тегло

Проучванията показват, че наднорменото тегло повишава риска от развитие на рак на бъбрека.

Съпровождащи заболявания

Високото кръвно налягане леко увеличава риска от развитие на рак на бъбрека. Повечето хора с високо кръвно налягане обаче не развиват такъв рак.

Хората с напреднало заболяване на бъбреците са с повишен риск, особено тези на хрониодиализа, за развитие на бъбречен карцином.

Фамилна анамнеза за карцином на бъбрека

Повечето карциноми на бъбрека нямат наследствена предиспозиция. Повишен риск обаче може да има, ако братя, сестри или родители са имали рак на бъбрека.

Генетичен риск

Някои генетични състояния са с повишен риск от развитието на бъбречен карцином. Такива са болест на von Hippel-Lindau, папиларен бъбречно клетъчен карцином и синдром на Birt-Hogg-Dube.

Карциномите, които са свързани с генетични промени, се появяват в по-млада възраст, по-често са множествени и по-често засягат двата бъбрека.

Влияние на вредности в работната среда

Повишен е рискът от рак на бъбреците при работа с доменни или коксови пещи в стоманодобивната и въгледобивната промишленост. Излагане на кадмий, олово, азбест и трихлоретилен също повишават риска за развитие на рак на бъбрека.

Какви са симптомите на карцином на бъбрека?

Малките карциноми на бъбрека обикновено не предизвикват оплаквания. Тези тумори обикновено са в ранен стадий и се установяват случайно при извършване на някакво образно изследване поради друга причина.

Основните оплаквания от рака на бъбрека са:

Това е най-честият симптом. За съжаление обикновено той се наблюдава и когато туморът е с по-големи размери.

  • тъпа болка в кръста;
  • повишаване на температурата, изпотяване през нощта и отпадналост;
  • отслабване на тегло без видима причина;
  • подуване в областта на кръста или страничната част на корема.

Огромното мнозинство от пациентите с тези оплаквания нямат рак на бъбрека. Тези оплаквания не са специфични за карцинома на бъбрека и могат да бъдат предизвикани и от други причини. Въпреки това, ако има такива оплаквания, трябва веднага да се направи консултация с уролог.

Как се диагностицира карцином на бъбрека?

Бъбречният карцином най-често се диагностицира случайно при извършването на компютърна томография (КТ) по друг повод. Понякога установяването на кръв в урината от самия пациент (макрохематурия) или при изследване на урина, без да се вижда кръв с просто око, може да бъде причина за извършване на допълнителни изследвания, които да отхвърлят рак на бъбрека. Такива изследвания могат да бъдат:

  • кръвни изследвания;
  • ултразвуково изследване на бъбреците и пикочния мехур;
  • компютърна томография;
  • ядрено магнитен резонанс (ЯМР);
  • насочена биопсия за взимане на материал от мястото в бъбрека, което е съмнително за карцином. Това обикновено се извършва под ултразвуков контрол под локална анестезия.

Всички тези изследвания се извършват в болница, където се извършва преди това консултация с уролог. Урологът е лекарят, който подробно ще обясни какво предстои да се направи и последователността на изследванията.

Кръвни изследвания

Кръвните изследвания показват най-общо как работят бъбреците и черният дроб, както и количеството и съотношението на кръвните клетки.

Ултразвуково изследване на корема, бъбреците и пикочния мехур

Това изследване, извършено от опитен уролог, е изключително полезно при диагностицирането на рака на бъбрека. Тумори дори по-малки от 1 cm биха могли да се видят с подходящ ехографски апарат. Изследването е безвредно и неболезнено с продължителност около 15 min. Ехографското изследване може да разграничи рак от доброкачествена киста (кръгло мехурче, изпълнено с течност), както и да установи размера и разположението на карцинома.

Компютърна томография

Компютърната томография (КТ) използва рентгенови лъчи, чрез които машината изгражда триизмерен образ на органите в тялото. Времето за изследване е около 20-30 min. КТ е безболезнено изследване. Използва се малко количество радиация, което е много малко вероятно да причини увреда в тялото. По време на изследването вероятно ще се използва контраст, който се вкарва през вена в тялото. Може да не трябва да се приемат течности и храна през последните четири часа преди извършването на КТ.

След извършването на КТ човек може да се прибере в къщи.

Ядрено магнитен резонанс

ЯМР използва магнитно поле за изграждането на образи на органите в тялото. ЯМР използва мощно магнитно поле. Така че пациентите задължително подписват информирано съгласие, за да е сигурно, че това изследване е безопасно за тях. В информираното съгласие има запитване дали в тялото на пациента има метални импланти като пейсмейкъри, хирургични клипси, пирони и други попаднали по някакъв начин метални предмети.

Ако в тялото има някакви метални предмети най-вероятно ЯМР няма да е подходящото изследване за пациента.

Преди започване на ЯМР трябва да се свалят от тялото всички метални предмети. Изследването продължава около 30 min. По време на изследването може да се наложи използване на контрастно вещество, което се прилага през вена. С него образите, които се образуват с ЯМР, стават по-ясни. В началото пациентът се настанява удобно на апаратното легло, с което се вкарва в дълга тръба. През време на изследването се чува известен шум, който силно се намалява от слушалките, които носи пациентът и чрез които пациентът и лекарят поддържат връзка. Продължителният престой в цилиндъра на ЯМР създава клаустрофобична обстановка и за някои пациенти това може да е неприятно.

Рентгенова снимка на гръдния кош

За това изследване се използват рентгенови лъчи. Образът на гръдния кош е двуизмерен и с него се проверява състоянието на бъбреците и белите дробове. Това изследване е полезно и за проверка за метастази от рака на бъбрека в гръдния кош.

Насочена биопсия на тумори в бъбрека

Това се прави, за да може да се вземе материал от тумора на бъбрека. Урологът използва ехографски апарат за точното насочване на иглата.

Това изследване обикновено се извършва с локална анестезия. Материалът, който се взима, е около 1 mm широк и до 2 cm дълъг. С това изследване категорично може да се постави диагнозата рак на бъбрека. Извършването на биопсия на бъбрека за диагностика на бъбречния карцином се извършва рядко и при специфични състояния. В голямото мнозинство от случаи не се налага извършването на биопсия на бъбрека преди оперативното лечение.

Обикновено след извършването на биопсия на бъбрека се налага да се престои 24 часа в болница.

Резултатът от биопсията на бъбрека за диагностика на карцином обикновено се получава в рамките на 3-4 дни до една седмица, но в определени случаи срокът може да е до 30 дни.

Стадиране на карцином на бъбрека

След поставянето на диагноза карцином на бъбрека, ракът се стадира. Стадият на рака определя колко голям и колко разпространен е той. Видът на рака определя поведението му, т.е. колко агресивен.

Комбинацията от тези две характеристики на тумора дава възможност да се избере най-подходящата форма или комбинация от форми на лечение на раковото заболяване.

За стадиране на раковите заболявания е общоприета TNM класификацията. Чрез нея се определя стадия на тумора – колко е голям туморът, колко се е разпространил в бъбрека и около него и дали е дал метастази в околните лимфни възли или в други органи и места на тялото.

Много важно също е определянето на вида на рака. Това става като туморът се разглежда под микроскоп и се определя доколко неговите клетки приличат на нормалните клетки на бъбрека. По това може да се прецени колко бързо расте даденият тумор и колко бързо дава метастази. Когато клетките на тумора много приличат на тези на бъбрека, туморът расте бавно. Когато клетките на тумора се различават много от тези на бъбрека, туморът се развива бързо и дава метастази.

TNM Класификация на карцином на бъбрека

  • T се отнася към размера на тумора;
  • N се отнася към това дали са засегнати лимфните възли;
  • M се отнася към това дали има разпространение в другите части на тялото (метастази);

Т стадии:

  • Т1 стадий – Карциномът е ограничен в бъбрека и е с размери до 7 cm;

  • Т2 стадий – Карциномът е по-голям от 7 cm и все още е ограничен в бъбрека;

  • Т3 стадий  – Карциномът е ангажирал мастната тъкан около бъбрека или долната празна вена, без обаче да излиза извън външната капсула на бъбрека;

  • Т4 стадий – Карциномът е излязъл извън външната капсула на бъбрека и може да е засегнал надбъбречната жлеза.

N стадии:

  • N0 стадий – Не се установяват метастази в лимфните възли;
  • N1 стадий – Установяват се метастази в лимфните възли;

М стадии:

  • М0 стадий – Не се установяват метастази в други части на тялото;
  • М1 стадий – Карциномът се е разпространил в други части на тялото, като бели дробове, кости, черен дроб, мозък и др.

Определяне вида на карцинома на бъбрека

Вида на рака се определя по това как изглеждат раковите клетки при изследване под микроскоп. Видът на тумора дава възможност да се предположи какво би било поведението му.

Най-често за определяне на вида на карцинома на бъбрека се използва системата на Fuhrman. Тя има степени от 1 до 4. Колкото по-висока е степента, толкова клетките на рака изглеждат по-различно от нормалната тъкан на бъбрека. Карциномът от първа степен се развива най-бавно и по-рядко и по-късно дава метастази спрямо карцинома от четвърта степен по Fuhrman.

Карцином на бъбрека – как се лекува?

Лечение на ранния карцином на бъбрека

Ранният карцином на бъбрека (ограничен в бъбрека рак, без да е дал разсейки в лимфните възли и други области на тялото) като правило се лекува оперативно. Ако ракът е с малки размери, обикновено се отстранява заедно с малка част около него от здравата тъкан бъбрека. Ако туморът е по-голям се отстранява целият бъбрек.

При наличие на опитен уролог началният карцином на бъбрека е по-добре да се отстрани с лапароскопски метод. Туморите, които излизат извън очертанията на бъбрека, засягат долната празна вена или са се разпространили в лимфните възли, е по-добре да се отстранят чрез отворена конвенционална операция.

В някои случаи туморите могат да се унищожат с висока или ниска температура. Лечението се нарича туморна аблация и обикновено се прилага при малки туморни образувания.

Някои тумори на бъбрека растат бавно и вероятността да дадат разсейки е много малка. В някои случаи при пациенти с малки карциноми под 3 cm е възможно активното оперативно лечение да не е подходящо. Тогава се препоръчва ракът да се проследява периодично с СТ. Това се нарича активно проследяване на тумора. Ако ракът нараства, той може безопасно да бъде отстранен.

Лечение на локално авансиралия карцином на бъбрека

Ако карциномът е по-голям или е дал метастази в лимфните възли, но без да е дал разсейки в други области на тялото, оперативното лечение представлява основният оперативен метод.

Проучват се възможности дали таргетната терапия или имунотерапията могат да намалят риска от рецидив на рака след проведеното оперативно лечение.

Лечение на авансиралия (метастатичен или вторичен) карцином на бъбрека

Ако ракът се е разпространил в друга област на тялото, операцията още може да бъде полезна, като целта е бъбрекът и туморните маси да бъдат отстранени максимално радикално. В тези случаи оперативното лечение се комбинира с таргетна терапия.

В някои случаи оперативно могат да бъдат отстранени и вторични карциноми в белите дробове или другаде. Тези случаи са редки, тъй като трябва да има тумор само в една област и никъде другаде в тялото.

Таргетната терапия е основната форма на лечение на авансиралия рак на бъбрека. Тя се използва, за да се свие карциномът и да се контролират оплакванията на пациента от нарастващия тумор. Някои авансирали карциноми на бъбрека са добре диференцирани и растат много бавно. В тези случаи на бавен растеж, когато туморът не предизвиква симптоми, може да се използва проследяване с периодично извършване на СТ до момента на започване на терапията.

Понякога се използва лъчелечение с цел да се намали силата на оплакванията, причинени от авансиралия рак на бъбрека.

Оперативно лечение на карцином на бъбрека

Оперативното отстраняване на тумора е основната форма на лечение на карцинома на бъбрека. Видът на операцията зависи от стадия на тумора и общото състояние на пациента. Има два типа операции:

  • парциална (частична) нефректомия
  • радикална нефректомия

Парциалната нефректомия най-често се използва при тумори до 4 cm. При тази операция се отстранява само туморът и част от здравата тъкан на бъбрека, ограждаща тумора. Тази операция може да е показана и при пациенти с един бъбрек или при пациенти с общо бъбречно заболяване.

При радикалната нефректомия се отстранява целият бъбрек с мастната му обвивка и външната капсула на бъбрека, горните две трети на уретера и в определени случаи с прилежащата надбъбречна жлеза. Понякога се налага да се извърши и отстраняване на лимфните възли в хилоса на засегнатия бъбрек.

Оперативното лечение може да се извърши по конвенционален отворен метод, лапароскопски или роботизиран метод.

При наличие на авансирал карцином на бъбрека, оперативното лечение не може да излекува пациента. Отстраняването на бъбрека в тези случаи помага на другите форми на лечение да действат по-добре и да се намалят  някои от симптомите на пациентите.

Отстраняване на част от бъбрека (Частична нефректомия)

Частичната нефректомия е най-честата операция, която се извършва при тумори с размери под 4 cm. В определени случаи, основно в зависимост от разположението на карцинома, парциалната нефректомия може да се извърши и при по-големи тумори.

Операцията се състои в отстраняване само на тази част от бъбрека, в която се намира туморът, като в същото време целта е да се запази колкото може по-голяма част от бъбрека. Това дава възможност да се запази определена бъбречна функция.

Парциалната нефректомия също може да е показана, когато е важно да се запази функцията на засегнатия от рак бъбрек. Такива ситуации са когато пациентът има само един бъбрек, когато бъбреците не работят добре поради друго заболяване.

Отстраняване на целия бъбрек (радикална нефректомия)

Радикалната нефректомия включва отстраняването на целия бъбрек със заобикалящата го мастна тъкан и външната обвивка на бъбрека и две трети от уретера. Допълнително може да бъдат отстранени прилежащите лимфни възли, за да се установи дали има ракови клетки в тях.

Ако ракът е засегнал бъбречната вена или долната празна вена, често е възможно да се отстрани целият тумор. В този случаи операцията е най-ефективна, ако няма разсейки в лимфните възли и в други области на тялото. Отстраняването на тумора заедно с развитието му във вените на бъбрека и долната празна вена е трудна и със значими рискове и затова се извършва в специализирани центрове.

Напълно е възможно да се живее с един бъбрек. Когато незасегнатият от рака бъбрек е здрав, той поема напълно функцията и на двата бъбрека.

Отстраняване на бъбрека при наличие на разсейки в други области на тялото

Когато има метастази в други части на тялото и органи, премахването на бъбрека, като правило, не води до излекуване от рака. Отстраняването на тумора в бъбрека обаче помага на другите форми на лечение да бъдат по-ефективни и намалява оплакванията, свързани с нарастването на тумора.

Преди оперативното отстраняване на бъбрека в тези случаи обаче трябва да се преценят ползите от радикалната нефректомия и рисковете от извършването на тази голяма операция. За и против извършването на радикалната нефректомия при наличието на метастази се определят от общото състояние на пациента, броя, големината и разположението на метастазите.

Отворена, лапароскопска и роботизирана хирургия на карцином на бъбрека

Отвореното оперативно лечение се извършва с разрези около 30 cm. Като правило конвенционалната операция се използва за големи или локално авансирали тумори. В повечето случаи операцията се извършва през корема и по-рядко през кръста или при много големи тумори с достъп през гръдния кош и корема. Локално авансиралите и големите туморни образувания на бъбреците трябва да се оперират в центрове с опит в извършването на такива комплексни операции.

Лапароскопският и роботизираният метод за оперативно лечение на карцинома на бъбрека се основават на еднакви принципи. При тях се правят 4-5 малки дупки в корема, през които се извършва операцията на бъбрека. В края на операцията отстраненият тумор с бъбрека се изваждат през разрез с дължина около 8 cm. Лапароскопският метод позволява по-бързо възстановяване на пациентите, по-добър козметичен ефект след заздравяване на раните и по-малка кръвозагуба. В определени случаи при силно кървене по време на операцията или друг проблем лапароскопската операция може да се наложи да се конвертира (да премине) към отворена операция.

Оперативно лечение на метастазите

Рядко има показания за отстраняване на вторичните тумори в други области на тялото. В тези случаи се касае за високо специализирани оперативни интервенции. Показани за такава операция са единични тумори, разположени в една област на тялото, без да засягат жизнено важни анатомични структури.

От голямо значение е общото състояние на пациента, за да може като правило той да понесе тежката оперативна интервенция. Отстраняването на вторичния тумор може да помогне за продължителния контрол на тумора с други форми на лечение. В някои случаи тези операции могат дори да излекуват раковото заболяване.

Аблация на карцином на бъбрека

Аблацията на тумора означава унищожаването на рака в бъбрека. Като правило аблацията се избира като форма на лечение в случаите на малки тумори при пациенти, които не са в състояние да понесат оперативната интервенция или не искат да се подлагат на такава голяма операция.

Туморната аблация запазва по-голяма част от бъбрека в сравнение с парциалната резекция на бъбрека. Поради това този метод може да се предпочете при пациентите с единствен бъбрек или при пациенти с ракови образувания и на двата бъбрека.

Като цяло аблацията на тумора причинява по-малко странични ефекти и е с по-бързо възстановяване в сравнение със стандартното оперативно лечение на рака на бъбрека. От друга страна има малко по-висок риск малка част от тумора да остане неразрушен в бъбрека. Така че трябва внимателно да се прецени изборът между избягването на операцията и запазването на повече функционираща бъбречна тъкан от една страна и от друга страна – рискът да остане малка част неразрушен тумор.

Има различни методи за унищожаване на тумора. Най-често се използват:

  • радиофреквентна термоаблация – използва се висока температура;
  • криотерапия – използва се замразяване на тумора.

Други методи, които се проучват, са микровълнова аблация, лазерна аблация и фокусиран ултразвук с висок интензитет.

Как се извършва туморната аблация?

Процедурата обикновено се извършва с локална анестезия, но при някои пациенти може да се наложи използването и на обща анестезия.

Под ехографски или СТ контрол се поставят един или повече електроди през кожата в центъра на тумора. Електродите загряват или замразяват тумора. Екстремните температури унищожават тумора. Около 1 cm здрава бъбречна тъкан около тумора също се унищожава. Това се прави за да има достатъчна сигурност да не останат живи ракови клетки след термоаблацията.

Възможи странични действия на термоаблацията са инфекцията и кървенето. Рядко при поставянето на електродите може да се увреди черво или да се запуши уретера. След процедурата се извършва СТ, за да сме сигурни, че няма усложнения.

След термоаблацията пациентът остава на легло за 4-6 часа. Може да се наложи да се приемат обезболяващи за няколко дни. Понякога пациентите се чувстват отпаднали след термоаблацията. В този случай трябва да се направи консултация с лекуващия лекар. В повечето случаи пациентите могат да бъдат изписани 24 часа след манипулацията и възстановяват нормалната си активност в рамките на няколко дена.

След термоаблацията на рака на бъбрека е задължително проследяването с периодично извършване на СТ, за да се следи за появата отново на тумора.

Ремисия и рецидив на карцином на бъбрека

Ремисията е когато няма оплаквания и когато ракът не се установява в тялото. Ремисията може да бъде временна и перманентна. Тази несигурност причинява силни притеснения в пациентите, че ракът може да се появи отново.

Ако ракът се появи отново след проведеното първоначално лечение, се нарича рецидивен рак или рецидив. Ракът може да се появи отново на същото място (локален рецидив), по съседство (регионален рецидив) или в друга област на тялото (далечен рецидив). Ако е извършена частична нефректомия, то рецидивът може да се получи от останалата част на бъбрека. В този случай туморът може да се отстрани с нова парциална или радикална нефректомия.

Когато се установи рецидив, е необходимо да се направят отново всички диагностични изследвания, за да се знае колкото се може повече за тумора. За последващото лечение е важно да се знае къде е рецидивът, размера и разположението на тумора и има ли други рецидивни тумори в цялото тяло. Терапевтичният план може да включва всички форми на лечение на рака на бъбрека – оперативно лечение, таргетна терапия или имунотерапия. Различните форми на лечение може да се използват в различни комбинации и да се прилагат на различни места. Когато туморът се е появил наново в областта на вече премахнатия бъбрек, може да се наложи рецидивът да се отстрани с част от околните органи.

Емболизация на тумора

Когато не могат да се използват други форми на лечение, емболизацията на тумора представлява вариант на лечение. Тя се състои в запушване на съдовете, които осигуряват кръвоснабдяването на тумора. В определени случаи тази форма на терапия може да помогне за техническото извършване на планирана операция за рак на бъбрека. Също така емболизацията може да повлияе някои странични действия от нарастването на тумора, като болка и кървене. Освен това емболизацията може да се използва при тумори, които се намират вътре в бъбрека, както и при метастази.

Проследяване на пациентите с карцином на бъбрека

Карциномът на бъбрека, в зависимост от вида си, расте с различна скорост. Някои от карциномите растат много бавно във времето. Поради тази причина проследяването на пациентите е приемлива възможност, вместо веднага да се започне активно лечение. Активното проследяване е възможно при пациенти с тумори под 3 cm в диаметър и с характеристики много близки до тези на нормалната бъбречна тъкан. Този метод е приемлив за пациенти, които са с лошо здравословно състояние, при които оперативното лечение носи значими рискове. Тъй като този вид тумори се развиват много бавно, вероятността те да създадат проблеми на пациентите със сериозни съпровождащи здравословни проблеми, е много малка. Активното проследяване позволява да се отложи активното лечение за определен момент, когато то става категорично необходимо във връзка със значими рискове за здравето на пациента.

При определени пациенти с рак на бъбрека и разсейки в други области на тялото, но без оплаквания, проследяването е подходящ вариант преди започването на таргетна терапия.

Основното преимущество на проследяването е, че се избягват рисковете от  страничните ефекти на терапията, ако то не е абсолютно необходимо. Ако размерът на тумора или симптомите се променят по време на проследяването, се преценява моментът на започване на активно лечение.

За да се прецени дали проследяването е подходящо, е необходимо да се извърши биопсия на тумора в бъбрека. Резултатът от биопсията показва, че ракът е с подходящите хистологични характеристики, предполагащи много бавното му нарастване във времето.

По време на проследяването се извършват периодично ехографски изследвания, СТ или ЯМР, за да се следи дали туморът се променя по размери.

Проследяването е трудно да се възприеме от някои пациенти, особено в началото. С времето обикновено ситуацията се приема добре, за което помагат разговорите с лекуващия лекар и близкото обкръжение.

Лъчелечение при авансирал карцином на бъбрека

Лъчелечението унищожава рака чрез използване на високоенергийни радиолъчи, като едновременно има малко влияние на околните здрави тъкани. При рака на бъбрека лъчелечението основно се използва за намаляване на силата на симптомите от метастазите в мозъка и костите.

Медикаментозно лечение на рака на бъбрека

За унищожаване на раковите клетки се използва системно лечение с различни медикаменти. Тези лекарства се прилагат по кръвен път, за да достигнат в максимална концентрация до раковите клетки в цялото тяло.

Типовете системна терапия, която се прилага при рака на бъбрека са:

  • таргетна терапия
  • имунотерапия
  • химиотерапия

Тези три форми на системна терапия могат да се прилагат отделно или в комбинация в определен етап от лечението. Тези противотуморни лекарства могат също да се прилагат и като част от комплексното лечение в комбинация с оперативно и/или лъчелечение.

Лекарствата, които се използват за лечение на рака, се проучват и разработват непрекъснато. Най-добрият начин да се научи как тези лекарства действат, целта на приложението им, техните странични ефекти и взаимоотношенията им с други лекарства е да се говори с лекуващия лекар.

Таргетна терапия за карцином на бъбрека

Анти-ангиогенезна терапия

Тази форма на лечение е насочена към спиране на ангиогенезата, която представлява образуването на нови кръвоносни съдове. Светлоклетъчният карцином на бъбрека има мутация на VHL гена, който дава възможност ракът да произвежда прекалено много специфичен белтък, наречен съдов ендотелен растежен фактор (VEGF), който контролира образуването на нови кръвоносни съдове. VEGF може да бъде блокиран от някои лекарства. За да могат да се размножават и разсейват, раковите клетки се нуждаят от хранителни вещества, които се доставят с кръвта по кръвоносните съдове, захранващи тумора. Поради тази причина целта на анти-ангиогенезната терапия е да затрудни храненето на тумора чрез блокиране на образуването на съдовете, които го захранват с кръв. Има два начина за блокиране на VEGF.

Единият начин е с антитяло, наречено bevacizumab (Avastin), което забавя растежа на тумора при метастатичен рак на бъбрека. Вevacizumab, комбиниран с интерферан (виж имунотерапия), забавя както растежа, така и разпространяването на тумора. Друго подобно лекарство, което е одобрено от FDA за лечение на рака на бъбрека, е bevacizumab-awwb (Mvasi).

Друг начин за блокиране на VEGF са тирозин киназни инхибитори (TKI). Axitinib (Inlyta), cabozantinib (Cabometyx), pazopanib (Votrient), sorafenib (Nexavar), и sunitinib (Sutent) са тирозин киназни инхибитори, които могат да се използват за лечение на светлоклетъчния карцином на бъбрека. Най-честите страничните ефекти на TKI са диария, повишено кръвно налягане и увеличена чувствителност на ръцете и краката.

mTOR инхибитори

Everolimus (Afinitor) и temsirolimus (Torisel) са лекарства, които атакуват определени протеини, които помагат на раковите клетки на бъбрека да нарастват, наречени mTOR.

Имунотерапия

Имунотерапията се нарича още биологична терапия. Целта на имунотерапията е да подсили естествените защитни сили на организма в борбата му с рака. Това се постига с медикаменти, които подобряват и възстановяват функцията на имунната система.

  • Интерлевкин-2 (IL-2)

IL-2 се използва за лечение на карцином на бъбрека в късна фаза. Интерлевкин-2 е клетъчен хормон, наречен цитокин, който се произвежда от кръвните клетки. Той е много важен за функцията на имунната система на организма, както и за унищожаването на туморните клетки.

Високите дози IL-2 може да предизвикат странични ефекти, като намаляване на кръвното налягане, събиране на течност в белите дробове, увреда на бъбреците, сърдечен инфаркт, кървене, втрисане и повишаване на температурата. Може да е необходимо пациентите да бъдат в болница за 7-10 дни по време на приложението на терапията. Някои симптоми могат да са обратими. Лечението с високи дози IL-2 може да излекува малък процент от пациентите с метастатичен рак на бъбрека. Някои центрове използват ниски дози IL-2, тъй като лечението е с по-малко странични ефекти, въпреки че е по-малко ефективно.

  • Алфа-интерферон

Алфа-интерферон се използва за лечение на метастатичния рак на бъбрека. Интерферонът променя протеините по повърхността на раковите клетки и забавя техния растеж. Въпреки че не е толкова ефективен, колкото IL-2, лечението с алфа-интерферон е по-ефективно в сравнение с прилаганата по-стара терапия с мегестрол ацетат.

  • Инхибитори на имунните контролни точки

Инхибиторите на имунните контролни точки е имунотерапия, одобрена от FDA. За лечение на някои пациенти с авансирал рак на бъбрека, които не са лекувани преди това, е одобрена комбинация от два инхибитора на имунни контролни точки – nivolumab (Opdivo) и ipilimumab (Yervoy).

Различните форми на имунотерапия могат да причинят различни странични ефекти, което трябва да се обсъди с лекуващия лекар.

Химиотерапия

Химиотерапията е форма на лечение, с която се предотвратява растежът и деленето на раковите клетки. Курсът на лечение с химиотерапия обикновено се състои от брой цикли за определен период от време. Може да бъде използвано едно лекарство или комбинация от няколко лекарства.

Въпреки че химиотерапията е ефективна при лечението на повечето видове рак, светлоклетъчният рак на бъбрека често не се поддава добре на лечение с химиотерапия. При някои пациенти комбинацията от gemcitabine (Gemzar) с capecitabine (Xeloda) или fluorouracil (5-FU, Adrucil) може временно да забави и дори да намали размера на тумора.

Страничните ефекти на химиотерапията зависят от общото състояние на пациента, прилаганите лекарства и използваната доза. Най-често срещаните странични ефекти са отпадналост, повишен риск от инфекции, гадене и повръщане, опадане на косата, загуба на апетит и диария. Тези странични действия обикновено отминават след спиране на лечението.

проф. Ненчо Смилов

Сподели това: