Какво е интравезикална терапия (ИВТ) за карцином на пикочния мехур?
Интравезикална терапия за карцином на пикочния мехур (ИВТ) представлява вкарване на лекарства през тънък катетър в пикочния мехур, които директно убиват останалите по стената на пикочния мехур ракови клетки след лечение. Този метод се използва след трансуретрална резекция на тумори на пикочния мехур. ИВТ няма значими, чести странични ефекти, които да засягат целия организъм, каквито се наблюдават при другите подобни лекарства, прилагани през устата или през вените.
Кога се използва интравезикална терапия?
ИВТ се използва след трансуретрална резекция на неинвазивни или малкоинвазивни тумори на пикочния мехур. Чрез тази терапия значително се намалява риска от рецидив на карцинома на пикочния мехур.
Това лечение е подходящо само за карциноми на пикочния мехур, които са в ранен стадий. (обяснение на стадирането на карцинома виж тук)
Лечението е ефективно само за раковите клетки, разположени по повърхността на стената на пикочния мехур и не повлиява или има минимално влияние върху другите клетки в тялото. Така че ИВТ няма ефект върху раковите клетки в бъбрека, уретера, уретрата и тези, разраснали се в дълбочина в стената на пикочния мехур и разсейките извън пикочния мехур и в други органи на тялото.
Какви видове ИВТ има?
Има два вида интравезикална терапия
- Химиотерапия
- Имунотерапия
Интравезикална химиотерапия (ИВХТ)
При ИВХТ химиотерапевтиците се инсталират през катетър директно в пикочния мехур. Тези лекарства унищожават активно развиващите се ракови клетки и тези, които са останали след трансуретралната резекция на тумора. Една част от тези лекарства се прилагат и по венозен път и системно повлияват карцинома на простатата в по-напреднали стадии.
Кога се използва ИВХТ?
При повечето пациенти химиотерапевтикът се прилага още в операционната зала след трансуретралната резекция на тумора или в рамките на 24 часа след това. В случаите с нисък риск от рецидив на карцинома обикновено не се налага допълнително лечение.
Ако рискът за рецидив на карцинома е умерен, ИВХТ може да бъде продължена за 6 седмици веднъж седмично или и за по-дълъг период.
Как се извършва интравезикалната химиотерапия?
Когато ИВХТ се извършва след операцията в болница, обикновено химиотерапевтикът се инсталира в пикочния мехур веднага след операцията или в рамките на 24 часа след това. При наличие на кървене инсталирането може да се отложи за следващия ден. При травма на мехура по време на операцията ИВХТ може да бъде отложена за по-дълго време.
При необходимост от продължение на ИВХТ тя се провежда в амбулаторни условия. Обикновено се препоръчва да се намали приема на течности преди инсталацията на химиотерапевтика, за да не се намали както концентрацията му от отделената урина, така и да се намали дискомфорта от препълването на пикочния мехур.
Не трябва да се провежда ИВХТ при наличие на активна уринарна инфекция или неразположение по някаква причина на пациента. Винаги преди инсталацията на химиотерапевтика урината се проверява за наличие на инфекция.
В легнало положение се поставя катетър в пикочния мехур, през който се инсталира лекарството.
За ИВХТ най-често се използва mitomycin. Когато митомицин се прилага затоплен в пикочния мехур, лечението е значително по-ефективно.
Други химиотерапевтици, които могат да се използват за ИВХТ са gemcitabine и рядко epirubicin или doxorubicin, docetaxel и thiotepa. При някои пациенти, когато CIS (carcinoma in situ) не отговаря на лечението с BCG и/или не може да се проведе оперативно лечение за отстраняване на пикочния мехур, може да се използва инсталация с valrubicin.
След инсталирането на лекарството обикновено катетърът се отстранява, а следващото уриниране трябва да бъде не по-рано от един час. Задържането на уринирането може да причини дискомфорт, но за да бъде ИВХТ максимално ефективна, е необходимо да се изчака известно време.
В някои случаи катетърът може да остане в пикочния мехур след инсталирането на лекарството и да се защипе или запуши със специална тапа. В тези случаи пациентът може да се движи по време на престоя на химиотерапевтика в пикочния мехур. След един час катетърът се отпушва и лекарството със събралата се урина се отделя в уринаторната торба и катетърът се отстранява.
През следващите 6 часа с оглед предпазване от контакт с химиотерапевтика трябва:
- да се уринира седнал, за да не се уринира извън тоалетната чиния;
- да се измиват кожата и гениталиите със сапун и вода след всяко уриниране;
- да се затвори тоалетната чиния с капака и двукратно да се пускане водата след уриниране;
- де се измият внимателно ръцете след уриниране;
- през следващите 2 дни след ИВХТ да се изпиват поне 2 до 3 литра вода за 24 часа, за да се промие добре пикочния мехур от лекарството.
Най-голямото преимущество на ИВХТ е, че прилагайки тези лекарства директно в мехура, се избягва тяхното системно действие и съответно страничните ефекти на системната химиотерапия.
Какви са страничните ефекти на ИВХТ?
Основните странични ефекти на ИВХТ са:
- чести позиви за уриниране;
- болка и парене при уриниране;
- поява на кръв в урината.
Повечето от страничните ефекти са свързани с химично възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Обикновено са необходими 5 – 7 дни за преминаване на оплакванията.
Приемането на 2-3 литра течности и леки обезболяващи, като аспирин, аналгин или нестероидни противовъзпалителни средства облекчават възпалението и оплакванията.
При някои пациенти може да се образува обрив по ръцете, гениталиите или цялото тяло, за което трябва да се потърси консултация с лекар.
Трябва да се направи консултация с лекуващия лекар:
- ако оплакванията не се подобряват в рамките на 1-2 дни;
- ако се повиши температурата;
- ако урината стане мътна или мирише лошо.
Тези симптоми предполагат наличие на активна уринарна инфекция.
Най-честите странични явления на ИВХТ са чувството на дискомфорт, дразнене и парене при уриниране и в пикочния мехур.
Как да извършваме полов акт след ИВХТ?
През първите 48 часа след химиотерапия мъжете трябва да използват презерватив по време на сексуален контакт. Той предпазва партньорката от евентуалното наличие на лекарството в семенната течност или мъжа от наличието на лекарството във вагиналния секрет.
По време на ИВХТ трябва да се използва ефективна контрацепция. Химиотерапевтиците могат да увредят развиващия се плод.
Интравезикална имунотерапия (ИВИТ)
За борба с раковото заболяване имунотерапията действа чрез активиране на имунната система на организма. За интравезикална имунотерапия при ранните стадии на карцинома на пикочния мехур се използва Bacillus Calmette-Guerin (BCG). Повечето хора познават BCG като ваксина, която се използва за предпазване от туберкулоза.
Кога се използва инсталация с BCG?
BCG се използва за намаляване на риска от рецидив на карцинома на пикочния мехур. Освен това инсталирането на BCG в пикочния мехур след трансуретрална резекция на тумора намалява риска от прогресия на тумора и превръщането му от неинвазивен (не засягащ мускулния слой на стената на пикочния мехур) в инвазивен карцином (засягащ мускулния слой на стената на пикочния мехур).
ИВИТ с BCG се използва при високо рисков за рецидив карцином на пикочния мехур и в определени случаи с карцином на пикочния мехур с умерен риск от рецидив след трансуретрална резекция на тумора.
Как се извършва ИВИТ?
BCG се инсталира директно в пикочния мехур през тънък катетър. Клетките на имунната система се насочват към пикочния мехур, където се активират от BCG и атакуват раковите клетки. Обикновено терапията започва няколко седмици (поне 2 седмици) след трансуретралната резекция на тумора. Това време е необходимо, за да може пикочният мехур да заздравее след операцията. Обикновено терапията продължава веднъж седмично за 6 седмици. След прекъсване от 6 седмици терапията може да бъде подновена веднъж седмично за една до три седмици.
Понякога, когато се понася добре, терапията с BCG може да бъде продължена и при добър ефект може да се предложи поддържащо лечение. Логиката е, че по този начин се намалява риска от рецидив на карцинома. В тези случаи продължителността на лечението е различно – обикновено интермитентна терапия за 2-3 години. Недостатък на поддържащото лечение е продължителното дразнене на пикочния мехур и свързаните с това оплаквания, като парене, болка и кървене.
Най-често еднократната инсталация отнема до 3 часа, като след това обикновено пациентът може да се прибере в къщи.
Препоръчва се да се намали приемът на течности преди инсталацията на BCG, за да не се намали както концентрацията му от отделената урина, така и да се намали дискомфорта от препълването на пикочния мехур.
Не трябва да се провежда ИВИТ при наличие на активна уринарна инфекция или неразположение по някаква причина на пациента. Винаги преди инсталацията на BCG урината се проверява за наличие на инфекция.
BCG е жива ваксина и с оглед предпазване от контакт с нея през следващите 6 часа трябва:
- да се уринира седнал за да не се уринира извън тоалетната чиния;
- да се избягва замърсяване на ръцете с урина;
- измиване внимателно на ръцете след уриниране;
- след уриниране, за да се унищожи ваксината, в тоалетната се изсипва неразредена белина, капакът се затваря и след 15 минути се пуска водата.
Какви са страничните ефекти на ИВИТ?
Най-честите странични ефекти на ИВИТ с BCG са:
- чести позиви за уриниране;
- болка при уриниране;
- кръв в урината;
- грипоподобни оплаквания, като отпадналост, повишаване на температурата и болки в мускулите и ставите.
Тези оплаквания обикновено преминават за един два дни.
Рядко BCG може да се разпространи в организма и да предизвика сериозна инфекция. Основен признак за инфекциозно усложнение е поддържането на висока температура, не повлияваща се от аспирин и други понижаващи температурата медикаменти. Може да се появят болки в ставите и кашлица. В тези случаи трябва спешно да се направи консултация с лекар, тъй като може да се наложи започването на спешно лечение с антибиотици, които се използват за лечение на туберкулоза.
Как да извършваме полов акт след ИВИТ?
През първите 7 дни след имунотерапията мъжете трябва да използват презерватив по време на сексуален контакт.
Все още не е ясно дали BCG може да увреди развиващия се плод. По време на ИВИТ се препоръчва да се използва ефективна контрацепция.