Какво представлява?
Eректилната дисфункция представлява невъзможност да се достигне или поддържа ерекция в достатъчна степен, често с невъзможност да се еякулира.
Еректилната дисфункция има няколко основни оплаквания и те са :
- Намалено желание за полов контакт
- Затруднение при получаване на ерекция
- Затруднение при задържането на ерекцията за достатъчно дълго време
Невъзможност да се постигне ерекция в до 20% от опитите се приема за нормално. Невъзможност да се постигне ерекция в повече от 50% от опитите изисква да се направят определени изследвания, за да се търси определена причина.
Как се получава ерекцията?
Под въздействието на емоционални и физически фактори в половия член започва да се образува азотен оксид, който подпомага образуването на гуанилат циклаза. Този ензим превръща гуанозин трифосфата в цикличен гуанозин монофосфат, който помага за релаксирането на гладката мускулатура на артериите и увеличаването на притока на кръв в пениса. Клапите на вените в половия член, чиято функция е да извеждат кръвта извън него, се затварят. Това подпомага задържането на повече кръв в половия орган. В резултат на това се достига до получаването на ерекция.
Важно е да се отбележи, че въпреки образуването на достатъчно азотен оксид, липсата на цикличен гуанозин монофосфат не позволява получаване на ерекция. В образуването и контрола върху ерекцията участва и ензимът фосфодиестераза. Този ензим превръща цикличния гуанозин монофосфат обратно в гуанозин трифосфат. Когато липсва производството на цикличния гуанозин монофосфат, ерекцията не се постига.
По този механизъм медикаментите, които подпомагат еректилната функция, блокират ензима фосфодиестераза-5 и го деактивират. Деактивирането на фосфодиестераза-5 води до повишаване на цикличния гуанозин монофосфат, което довежда до ерекция.
Проблемите с ерекцията. На какво може да се дължат?
Причините за появата на еректилна дисфункция са комплекни и са свързани с централната нервна система, хормоналната система, мускулната система, нервно-съдовата система и емоционалното състояние. Заболяването по-често се среща при мъже, които редовно употребяват алкохол, активни пушачи, мъже със стресови професии или след емоционални травми.
Еректилната дисфункция може да бъде специфично следствие на някои заболявания като диабет, високо кръвно налягане и заболявания на сърцето, ниски серумни нива на тестостерона, определени видове лечение на доброкачествената простатна хиперплазия и често е специфично следствие след повечето форми на лечение на карцинома на простатата.
При младите мъже (освен сърдечните заболявания, диабета, някои лекарства, хормоналните разстройства, неврологични проблеми и травми) специфична честа причина са психологичните разстройства – те са около 10-20% от всички случаи. Основните психологически причини са депресията, притеснението и стресът от предходни неуспешни сексуални контакти.
Основните рискови фактори за еректилната дисфункция са:
- Сърдечно-съдови заболявания
- Високо кръвно налягане
- Тестостеронова недостатъчност
- Захарен диабет тип 2
- Метаболитен синдром
- Хипотиреоидизъм
- Повишени нива на холестерол
- Наднормено тегло
- Прекомерна консумация на алкохол и прекомерно тютюнопушене
- Психическо пренапрежение
- Депресия
- Неврологични заболявания
- Заболяванията на бъбреците и черния дроб
- Карцином на простатата
- Прием на медикаменти като:
- Анксиолитици, антидепресанти и антиепилептични лекарства: диазепам, лоразепам, фенитоин, сертралин, флуоксетин, амитриптилин.
- Диуретици и антихипертензивни медикаменти: хидрохлортиазид, еналаприл, каптоприл, метопролол, пропранолол, лабетолол, атенолол, спиронолактон, триамтерен, фуроземид.
Връзката на еректилната дисфункция с дефицита на витамин D
Резултатите от редица проучвания показват ясна връзка между еректилните проблеми и дефицита на витамин D. Нормалните стойности на витамин D в кръвта са между 40-80 ng/mL. Стойности, които имат връзка с еректилна дисфункция, са под 20 ng/mL. Намалените стойности на витамин D водят до ендотелна дисфункция, която от своя страна води до по-малко запълване на пещеристите тела на половия член с кръв и оттам по-слаба ерекция.
Захарен диабет тип 2 и еректилна дисфункция
Най-новите проучвания показват, че захарният диабет тип 2 намалява ендотелната функция на съдовете, които подпомагат ерекцията. Учените са открили силна връзка между дефицита на витамин D и еректилна дисфукция при мъже, страдащи от диабет.
Високо кръвно налягане и еректилна дисфункция
За да лекувате проблемите с ерекцията, първо трябва да се нормализират стойностите на кръвното налягане. При лечението на високото кръвно нерядко нежелана реакция на някои медикаменти (хидрохлортиазид, атенолол) е еректилна дисфункция. Има и лекарства, като верапамил и дилтиазем, при чиято употреба е по-малка вероятността да се получат еректилни проблеми.
Приапизъм
Лекарствата, които се използват за лечение на еректилната дисфункция могат да предизвикат продължителна ерекция. Когато ерекцията продължи повече от четири часа, трябва да се потърси лекарска помощ. Това е състояние наречено приапизъм, което може да се получи и като следствие от други причини. Приапизъм е сериозен медицински проблем и представлява спешно състояние. Поради продължителната ерекция и задържането на кръвта в пениса няма приток на нова, богата на кислород кръв. Това води до недостиг на кислород в еректилната тъкан на пениса и перманентната и увреда. В тези случаи ерекцията трябва да се отстрани възможно най-бързо. Това изисква спешна консултация с уролог.
Диагностика на еректилната дисфункция
Установяването на еректилната дисфункция и причините за нея изискват консултация с уролог с извършване на физикален преглед, анамнестични данни, включващи начина на живот, прекараните и/или съпровождащи заболявания, преживяни травми, прием на лекарства и извършването на определени тестове.
След установяването на еректилна дисфункция усилията се насочват към установяването на подлежащите причини и приемането на форма на лечение.
При диагностиката се използват валидизирани въпросници – International Index of Erectile Function (IIEF) или валидизираната кратка версия – Sexual Health Inventory for Men (SHIM).
Лекарският преглед
Той включва измерване на кръвното налягане, изследване на половия член и на тестисите, кръвни показатели, уринен тест, ехографско изследване на половия член.
Изследването на половите органи има за цел да се види дали има загуба на чувствителност (повърхностна нервна сетивност) от страна на пациента.
Кръвните показатели подсказват дали има намаление нивото на тестостерона, нивото на кръвната захар, сърдечни биомаркери.
Доплер-ехография на половия член показва състоянието на съдовете, кръвотока и помагат да се потвърди или изключи проблем със съдовете на половия член.
Лечение
Лекарства, които стимулират ерекцията
Най-често първо се използват инхибитори на фосфодиестеразата. Това са Тадалафил, Варденафил, Силденафил.
Всички тези три медикаменти действат по подобен начин като повишават ефекта на азотния оксид в пещеристите тела на половия член. Това води до увеличение на притока на артериална кръв и ерекция на пениса. За да се случи това обаче е необходимо да има сексуален стимул 9. Приемането на медикамент невинаги може веднага да доведе до ерекция. Тя се постига, когато се синтезира азотен оксид от нервите, инервиращи члена. Силденафил и Варденафил са относително кратко-действащи, докато Тадалафил действа значително по-дълго. Не винаги е лесно да се определи точната доза на лекарството и точният медикамент. Понякога това налага малко повече време и консултации с лекуващият лекар.
Нежелани ефекти на лекарствата са:
При повечето мъже приемащи някои от изброените лекарства не се установяват странични ефекти. Най-често срещани са: главоболие, временни промени в зрението, зачервяване на лицето, изтръпване по крайниците.
Преди да употребите лекарство, което повишава ерекцията, задължително се консултирайте с уролог! Не предприемайте самолечение и опити в приемането на различни медикаменти! Това понякога може да доведе до сериозни усложнения и неадекватно лечение.
Опасности могат да настъпят, когато имате:
- Тежки чернодробни проблеми (цироза, чернодробна недостатъчност)
- Тежки бъбречни проблеми (хронична бъбречна недостатъчност)
- Ангина пекторис, повишено кръвно или ниско кръвно налягане.
Инжекционни средства
Най-често използваните лекарства, които се въвеждат в половия член, са папаверин, алпростадил, фентоламин и вазоактивен интестинален полипептид. Иглата най-често се въвежда странично на половия член. Целта е да се достигне ерекция около 30 минути. Нежеланите ефекти са: кървене, развитие на съединителна тъкан в половия член и приапизъм.
Супозитори (свещички), които се въвеждат в уретрата (канала на пениса)
Супозитории алпростадил се въвеждат в уретрата и след около 10 минути настъпва ерекция, която трае между половин и един час.
Подходящи са за мъже, при които лекарствените средства нямат успех и при тези, които не приемат въвеждането на инжекция в половия член. Нежеланите ефекти са: появата на съединителна тъкан в половия член, болка и кървене.
Хормон заместителна терапия
При мъжете, които са с тестостеронов дефицит, за лечение на еректилната дисфункция се използва заместителната терапия с тестостерон. В тези случаи се препоръчва 6 месечно лечение. Инжекционно се използва дълго-действащ (три месеца) тестостерон или ежедневно се прилага през кожата тестостеронов гел.
Друга лекарствена терапия
Други медикаменти, които се използват за лечение на еректилната дисфункция са: Йохимбин, Делаквамин, Тразодон, L-аргинин, перорален Лимапрост, перорален Фентоламин и Нитроглицерин и локално приложение на Папаверин и Миноксидил.
Психосексуална терапия
Психосоциалните причини, свързани с еректилната дисфункция, са незаинтересованост от страна на партньора, семейни проблеми, депресия и напрежение. В тези случаи насоката на лечение е към решаване на междуличностните, семейните и проблемите в службата. Определени проучвания показват ползата от използване на комбинация от фармакотерапия с кратка психосексуална терапия.
Импланти, които се поставят в половия член
Поставянето на пенисна протеза в пениса представлява оперативна процедура траеща около 2 часа. Тези импланти се състоят от надуваеми или полуригидни протези изработени от силикон или полиуретан. Тази форма на лечение е скъпа и като правило не се препоръчва и извършва преди да са използвани другите методи на лечение. Пенисните протези са подходящи при пациентите с тежка органична еректилна дисфункция.
Най-често се използват надуваемите импланти. Тези импланти се състоят от две или три части (цилиндри пълни с течност, които се поставят в половия член; малка помпичка, която се поставя в скротума и резервоарче за течност, който се поставя в корема). За достигане на ерекция помпичката се натиска няколко пъти.
Надуваемите пенисни протези имат 100% успеваемост в достигането на ерекция. Мъжът може да достигне ерекция, когато пожелае. Ерекция се достига след около 10 секунди от активирането на помпичката.
Възприемането на имплантите е много добро с много редки следоперативни усложнения. След операцията може да има болка и подуване на пениса за около 3 месеца. Секс не трябва да се прави 4 до 6 седмици след операцията. Най-честото сериозно усложнение обаче е инфектирането на протезата. За намаляване на риска от инфектиране имплантите се покриват с антибиотици. Рискът от инфекция след операцията при съвременните импланти е много нисък.
Вакуумни еректилни устройства
Вакуумните еректилни устройства представляват тръба и помпа, с която се създава вакуум, чрез който се задържа кръвта в пениса. При използване на устройството са необходими до двайсет минути за достигане на ерекция. При използването на вакуумни устройства над 80% от мъжете получават ерекция. Цветът на половия член се променя до тъмносин. Това се дължи на задържане на венозната кръв вътре в члена. Половият орган е и с по-ниска температура. За да не се получи травма, е важно пръстенът на уреда да не се оставя върху члена повече от 30 минути. Обикновено тези устройства се използват от мъже, които не желаят или при които има противопоказания да се използва медикаментозна терапия. Вакуумните устройства имат следните преимущества и недостатъци:
- те са много ефективни при създаването на ерекция, независимо от етиологията (причините) на еректилната дисфункция
- нивата на удовлетвореност при използването на тези устройства е в широки граници (от 35% до 84%)
- продължителността на използване на тези устройства варира, но е значително по-високо от това при инжекционната терапия
- повечето мъже, които са доволни от вакуумните устройства, продължават да ги използват дълго време
- страничните ефекти от използването на вакуумните устройства включват образуване на хематоми, болка, невъзможност за еякулация
- сериозните странични ефекти са много редки, като например некрорза на кожата.
Реваскуларизация на пениса
Тази операция се извършва рядко. Пенисната реваскуларизация представлява оперативно лечение на еректилната дисфункция чрез артериален микросъдов байпас. Най-честата причина за еректилна дисфункция показана за извършване с пенисна реваскуларизация е травма на перинеума следствие на каране на колело. Целта на операцията е да се повиши притока на артериална кръв към кавернозните тела за постигане на достатъчна ерекция. Трябва да се има предвид, че пациентите със системно артериално заболяване или атеросклероза следствие на захарен диабет, хипертония, тютюнопушене, дислипидемия и напреднала възраст, не са показани за извършване на пенисна реваскуларизация. След операцията трябва да се контолират стойностите на кръвното налягане, стойностите на холестерола в кръвта и консумацията на алкохол.
Кегъл упражнения
Определена роля за създаването и поддържането на ерекцията има и тазовата мускулатура. Целта е с упражнения на тазовото дъно да се засили функцията на пубококсигеалния мускул. Съзнателният напън за задържане на газове и на урина се създава от този мускул. Kegel упражненията могат да помогнат за предотвратяването и по-бързото възтановяване при лечението на уринарната инконтиненция и евентуално да подобрят сексуалния живот. Тренирането на пубококцигеалния мускул може да се осъществи, когато се възспира и после се подновява уринирането при средна струя. Стегнете мускула и задръжте за 5 секунди. След това може да се отпуснете. Препоръчително е да се повтаря това упражнение 20-40 пъти на ден. Редовното трениране на пубококсигелания мускул води до подобряване на еректилната функция след 3 месеца!
Природни стимулатори на мъжката сексуална сила
Карнитинът увеличава сексуалната сила, намалява умората и депресията.
Гинкго билоба съдържа в себе си терпеноиди, които подобряват кръвотока в половия член.
Жен-шенът е природен продукт, който се използва за намаляване на стреса. Проучвания показват, че около 200 мг дневен прием подобрява еректилната мощ.
Епимедиумът (Разгонен козел) е друг природен продукт, известен като сексуален стимулатор в китайската медицина. Икаринът е вещество в епимедиума, което повишава азотния оксид в тялото и инхибира действието на фосфодиестераза-5.
Тонгкат али увеличава естествено нивото на тестостерона в кръвта. Продуктът се използва и от бодибилдъри. Преди употреба е важно да се направи консултация с уролог. Ако има карцином на простатата, сърдечно-съдови, чернодробни и бъбречни заболявания този продукт трябва да се приема с повишено внимание.
Бабини зъби е известен стимулатор на либидото в югоизточна Европа. Този стимулатор увеличава нивата на лутеинизиращия хормон, дехидротестостерона и естрогените. Опити върху животни показват увеличаване нивата на тестостерона. Мъжете, които приемат хормонални лекарства, не е препоръчително да приемат често бабини зъби.