Катетеризиране

Периодично самокатетеризиране за дрениране на пикочния мехур

Този метод за дългосрочен дренаж на пикочния мехур е предпочитан пред другите форми на катетеризация. Използва се малка специално оформена тръбичка, покрита с лубрикант, която се поставя в мехура през уретрата. Процедурата се извършва няколко пъти дневно. След изпразването на мехура катетърът се отстранява и изхвърля. Когато пациентът не може да се самокатетеризира, процедурата се извършва от някой близък или от човека, който се грижи за него.

Съществуват различни типове катетри, които могат да се използват за самокатетеризиране. Пациентът избира най-удобния за него катетър. Това зависи от какво е направен катетъра, лубриканта, дължината, конфигурацията на върха на катетъра, цената и други фактори, като опаковката например.

Постоянни катетри за дренаж на урината

Постоянните катетри са метод на избор при пациентите, които по различни причини не могат да се самокатетеризират. Тези катетри се поставят през уретрата и остават с позициониран връх в пикочния мехур за различен период от време (обикновено се подменят през 20 – 30 дни). Катетърът се задържа в пикочния мехур чрез раздут с физиологичен разтвор малък балон. Външният край на катетъра се съчленява за дренажна торба. Урината се изхвърля периодично от торбата или катетърът се запушва със запушалка и мехурът се изпразва през 2 – 3 часа.

Усложненията на постоянното катетеризиране са увреда на уретрата, инфекция, запушване на катетъра, сепсис. Освен това постоянното носене на уретрален катетър има отношение към сексуалния живот и ангажиментите, свързани с ежедневното му обслужване и хигиена. Поради тези причини постоянните катетри не се препоръчват да се използват за продължителен дренаж на урината.

Супрапубисен катетър

Супрабубисните катетри са алтернатива на трансуретралните постоянни катетри за дренаж на урината. В този случай катетърът се поставя в пикочния мехур през корема, непосредствено над пубисните кости. Използва се същата дренажна система, както при постоянния дренаж през уретрата. Използването на този начин на дренаж на урината избягва усложненията на дренажа с постоянен катетър през уретрата. Подмяната на дренажната торба и катетъра зависи от физическата активност, хигиената и начина на живот. Обикновено катетърът се подменя през 30 дни.

При мъжете с инконтиненция на урината могат да се използват външни катетри за дренаж. Тези системи не се препоръчват в дългосрочен план, тъй като пикочният мехур може да не се изпразва напълно, чесно се наблюдава инфекция и мацериране на кожата, изпускане на урина и млфункция на дренажната система.

За съжаление няма напълно ефективна форма на лечение на субконтрактилния пикочен мехур. В повечето случаи се касае за контролиране на остатъчната урина, подобряване на качеството на живот, намаляване на риска от усложнения и увреда на бъбреците в дългосрочен план.

Усложнения на катетеризацията на пикочния мехур

Основното усложнение на катетеризацията е инфектирането на пикочните пътища. За да се намали риска от инфекция, се препоръчва:

  • да се пият достатъчно течности, за да се поддържа обем на урината над 2 литра за 24 часа
  • приемът на протеини трябва да е достатъчен, като се препоръчва дневен прием поне 60g за мъжете и 50g за жените
  • употребата на хранителни добавки, съдържащи червена боровинка, намалява риска от инфекция на пикочните пътища
  • честотата на катетеризирането трябва да се извършва съобразно препоръките на вашия уролог
  • да се използва достатъчно количество лубрикант при катетеризацията, за да се избегне риска от увреда на уретрата
  • по възможност да се използват стерилни дренажни торби
  • да се поддържа добра хигиена на половите органи и перинеума
  • да се използва лубрикант за влагалището по време на полов акт
  • жените да уринират непосредствено след полов акт

Самокатетеризация на пикочния мехур – практически аспекти

Острата ретенция на урината е сериозен риск при пациентите със субконтрактилен пикочен мехур. Самокатетеризацията е лесна за извършване, но е неодходимо малко практика. Основните насоки и първоначалното обучение се извършва от уролога. В определени случаи може да се наложи асистиране или самокатетеризирането да се извърши от близък или медицинска сестра. Самокатетеризирането обикновено се извършва, докато сте седнали на тоалетната чиния.

Изборът на кететър се препоръчва от лекаря, но окончателното решение се взима от пациента след известна практика. Катетрите са с различни размери и форми. Освен катетър е необходима малка дренажна торба и лубрикант. За предпочитане е лубрикантът да съдържа обезболяващо вещество.

Лекарят определя честотата на катетеризация. Обикновено изпразването на мехура е 4 до 6 пъти дневно.

Размер на катетрите

Диаметърът на катетрите се определя в French (Fr). Ако показателя Fr разделим на 3, получаваме диаметъра на катетъра в милиметри. Например катетър 18 Fr е с диаметър 6 mm. Обикновено се избират катетри между 5 – 18 Fr.

Дължина на катетъра

Катетрите по отношение на дължината са мъжки, женски и детски. Мъжките катетри са 40,5 cm, женските са 15-20 cm, а детските са 15-30,5 cm. Жените и децата често използват катетри с по-малка дължина поради по-късата уретра. В определени случаи жените използват и по-дълги катетри.

Връх на кететъра

Правите катетри представляват права гъвкава тръба от пластмаса или гума. Върхът им обикновено е объл, а другият край е фуниевиден. Обикновено за самокатетеризиране се използват катетри с връх тип coude и изработени от латекс, силикон, червена гума и са антибактериални.

Хидрофилните катетри са покрити с хидрофилен полимер, който ги прави изключително хлъзгави, когато се намокрят. Тези катетри са с 95% по-малко триене от обикновените катетри. Поради тези им качества поставянето им е по-лесно и значително по-комфортно за пациента.

Затворени катетърни системи

Затворените катетърни състеми са предварително лубрикирани, предлагат се в стерилни опаковки и са готови за поставяне. Обикновено са в комплект с почистващи кърпички, стерилни ръкавици и дренажна торба. С тези катетеризационни системи може да се извършва катетеризация в неподходяща обстановка, при спазване на стерилни условия и измерване на отделеното количество урина.

проф. Ненчо Смилов д.м., д-р Джамал Заргани

Сподели това: