Доброкачествената простатна хиперплазия – ДПХ или аденом на простатата е състояние, при което се наблюдава увеличение на простатата. Нормално простатата е с обем около 20-30 ml (колкото средно голям орех), но тя може да увеличи обема си до 150 ml и повече. ДПХ означава доброкачествено увеличение на простатата (уголемена простата) , което се получава чрез увеличение на броя на клетките в жлезата. Често се използва понятието доброкачествена простатна хипертрофия, което е неточно и означава доброкачествено увеличение на простатата чрез увеличение на обема на клетките.
Оплаквания при ДПХ
Оплакванията при ДПХ са следствие на разрастване на простатата около уретрата и притискането и, което води до отслабване на струята при уриниране, като симптомите варират от липсващи, леки до умерени и тежки. При различните мъже симптомите са напъване и изчакване преди започване на уринирането, спешна нужда да се уринира, често уриниране, прекъсване на струята, тънка струя, ставане за уриниране през ноща, усещане за непълно изпразване на пикочния мехур и продължаващо изтичане на капки след уринирането.
По-рядко може да се наблюдава кръв в урината, дискомфорт при уриниране и неволево изпускане на урина. Освен това при някои мъже развитието на ДПХ може да доведе до образуването на камъни в пикочния мехур, инфекция на уринарния тракт, невъзможност да се уринира и отслабване на силата на детрузорния мускул (мускула на пикочния мехур).
Изследвания, извършващи се при ДПХ

Диагнозата обикновено се поставя с дигитално ректално туширане (ДРТ) като част от физикалния преглед и анализ на оплакванията чрез попълване на въпросника, наречен Международен простатен симптоматичен индекс. В допълнение се обсъждат съпровождащите заболявания, приеманите медикаменти и хранителните навици. Лекарят обикновено назначава кръвен тест на простатния специфичен антиген (ПСА), изследване на урината и основни кръвни тестове, а в определени случаи урофлоуметрия и ехографско изследване. Понякога може да е необходимо да се извършат комплексни уродинамични изследвания, цистоскопия и образни изследвания.
Какво предизвиква ДПХ?
Причините, предизвикващи ДПХ не са известни, но се предполага, че различни хормонални промени с напредване на възрастта лежат в основата на развитието на ДПХ. Тестостеронът, който се образува от тестисите в простатата, се превръща на дихидротестостерон (ДХТ) и естрадиол. Установено е, че високите нива на ДХТ в простатата са свързани с увеличението на обема на жлезата.
Въпреки че не са напълно ясни причините за образуване и развитие на ДПХ, установени са някои рискови фактори. Това са възрастта, фамилната обремененост, повишените нива на ДХТ и естрадиола, наднорменото тегло, диабета, високите нива на холестерола, високото кръвно налягане, мeтаболитният синдром, атеросклерозата, етничността, начинът на живот, консумацията на алкохол и отслабената имунна система.
Превенция
От изброените рискови фактори се вижда, че само някои неща могат да бъдат взети предвид и променени. Това са използването на подходяща диета и здравословен начин на живот.
Еректилна дисфункция и ДПХ
Взаимовръзката между еректилната дисфункция (EД) и ДПХ активно се проучва в последните години. Различни проучвания показват, че има връзка между двете заболявания и тя не е само свързана с възрастта. Освен това някои медикаменти, които се използват за лечение на ДПХ, също могат да причинят ЕД. От друга страна tadalafil (Cialis), който се използва за лечение на ЕД, е одобрен и за лечение на ДПХ.
Лечение на ДПХ
Лечението на ДПХ зависи от тежестта на оплакванията, предпочитанията на пациента и как ДПХ е лекувана до момента. Използват се изчакващо проследяване, медикаментозно, инвазивно неоперативно и оперативно лечение.
Изчакващо проследяване
В този период се използва промяна в хранителните навици и начина на живот за предотвратяване на развитието на ДПХ.
Медикаментозно лечение
Използват се различни препарати, като алфа блокери, които отпускат изхода на пикочния мехур и простатата и подобряват силата на струята; 5-алфа-редуктазни инхибитори, които предотвратяват превръщането на тестостерона в дихидротестостерон (ДХТ) и антихолинергетици, които повлияват симптомите при свръхактивен пикочен мехур.
Инвазивно неоперативно лечение
Тук се отнасят трансуретралната балонна дилатация, трансуретралната иглена аблация, трансуретралната микровълнова термотерапия, поставянето на стентове и използването на различни лазери, като холмиевата лазерна аблация, фотоселективната вапоризация и интерстициалната лазерна терапия.
Оперативно лечение
В определени случаи най-добрият метод на лечение е оперативното. Тук се отнасят трансуретралната резекция на простатата (ТУРП), трансуретралната инцизия на простатата (ТУИП), трансуретралната вапоризация на простатата (ТВП), холмиевата лазерна енуклеация и отворената трансвезикална или супрапубисна простатектомия.
Натурално и алтернативно лечение
Използват се различни форми на лечение като противовъзпалителна диета (простатна диета), редукция на тегло, физически упражнения, намаляване на стреса и използване на редица естествени добавки като Saw palmetto, Serenoa repens, Urtica dioica и др.
Странични ефекти на лечението на ДПХ
Страничните ефекти от лечението на ДПХ се свързват с медикаментозната терапия, инвазивното нехирургично и оперативното лечение. Най-чести странични ефекти при лечението на ДПХ са изпускането на урина, еректилната дисфункция и ретроградната еякулация. Пациентите трябва да обсъдят със своя лекар евентуланите странични ефекти от лечението, за да могат да вземат информирано решение за най-подходящата за тях терапия.