Изследванията за диагностициране на ДПХ се извършват след обсъждането на резултатите от попълнения от пациента въпросник Международния простатен индекс (IPSS), фамилната предразположеност, миналите и съпровождащи заболявания и приеманите медикаменти, хранителните навици и начина на живот.
Следва преглед, който се нарича дигитално ректално туширане (ДРТ).
ДРТ е основно изследване при диагностиката на ДПХ. Изследването се извършва като лекарят вкарва показалеца си внимателно в ректума на пациента, като по този начин се опипва простатата и се определя нейния размер и консистенция, определя се евентуално наличие на възли и/или неравности. Ако лекарят установи някакви промени в простатата, може да назначи извършването на допълнителни изследвания за потвърждаване на диагнозата ДПХ и разграничаването и́ от други диагнози, като простатит, карцином на простатата.
Простатен специфичен антиген (ПСА)
ПСА е тест за установяване на промени в простатната жлеза. Взима се малко количество кръв от вената и тя се изследва в лаборатория за определяне нивото на ПСА в кръвта. ПСА е широко използван туморен маркер за диагностиката на карцинома на простатата. Освен при наличие на карцином обаче, ПСА може да бъде повишен и при наличие на простатит или ДПХ. Няма абсолютна връзка между стойността на ПСА и наличието на ДПХ и трябва да се има предвид, че неговите стойности трябва да се интерпретират внимателно.
Други кръвни изследвания
Освен ПСА лекарят може да назначи и други кръвни изследвания в случай на силно изявени или хронични симптоми при ДПХ. Това са изследвания за определяне на бъбречната функция и общи изследвания – кръвна картина, скорост на утаяване на еритроцитите и креатинин, а в определени случаи и урея.
Анализ на урината
Анализът на урината е основен тест при диагностиката на ДПХ. Тестът представлява изследване под микроскоп на проба от урина. Изследването не поставя диагнозата ДПХ, а само да покаже наличието на кръв в урината (хематурия), левкоцити (наличие на възпаление), протеини (проблеми с бъбреците), бактериурия и други промени.
Други диагностични изследвания:
Урофлоуметрия
Урофлоуметрията е безболезнено за пациента изследване, което измерва продължителността и силата на уринарния ток. Принципът на техническото извършване варира, но изследването се извършва стандартизирано като се уринира във фуния, свързана с устройство, измерващо скоростта и обема на отделената урина, продължителността на уринирането и т.н. Нормално дебитът при уриниране е ≥ 15 ml/s. Отделената урина трябва да е поне 125-150 ml, за да може да се приемат резултатите от изследването. Когато се установи нисък дебит, това може да е в резултат на обструкция (запушване) на уретрата или декомпенсиране (отслабване на мускулатурата) на пикочния мехур – най-често в следствие на ДПХ. В случаите на висок дебит се смята, че няма обструкция (запушване) на уретрата и лечението на ДПХ няма да е ефективно.
Цистоскопия
Цистоскопията е изследване, при която се използва тънка тръбичка с оптика и осветление, с която се преминава през пениса и се оглежда уретрата и пикочния мехур. С цистоскопията може да се определи приблизително обема на простатата и в каква степен тя притиска уретрата. Може да се установят:
камъни в пикочния мехур
дивертикули (избушвания с различен размер на лигавицата на мехура през раздалечените и атрофирали мускулни влакна)
тумори на мехура,
тумори на простатата
тумори на уретрата
стриктури (сраствания) на уретрата
Цистоскопията като правило се извършва преди оперативното лечение на ДПХ
Изпълваща цистометрия
При това изследване пикочният мехур се изпълва със стерилен серум. Така се измерва промяната на налягането в мехура. Това изследване обикновено се извършва само в случаите с анамнеза за наличие на урологични или неврологични проблеми, които могат да повлияят функцията на пикочния мехур.
Уродинамично изследване: pressure–flow
Това е комплексно уродинамично изследване. С него се измерва възможността на пикочният мехур да се изпразва плавно и напълно. Измерва се и налягането по време на уринирането. Цистометрограмата измерва колко урина може да задържи пикочният мехур. Измерва се също колко се увеличава налягането при задържането на урината и колко урина се задържа в мехура, когато пациентът има усещането за спешен позив за уриниране. При изследването се използват:
катетър за изпразване на пикочния мехур
катетър за изпълване на мехура с течност и измерване на налягането в мехура
катетър за измерване на налягането в ректума.
Отчитането на високо налягане едновременно с нисък уринен дебит, предполага обструкция на уретрата. При ниско налягане с нисък дебит се предполага наличието на промени във функцията на пикочния мехур.
катетър за изпълване на мехура с течност и измерване на налягането в мехура и друг катетър за измерване на налягането в ректума. Отчитането на високо налягане едновременно с нисък уринен дебит, предполага обструкция на уретрата. При ниско налягане с нисък дебит се предполага наличието на промени във функцията на пикочния мехур.
Ехография и други образни изследвания на простатата
Ехографското изследване обикновено се извършва при мъже с оплаквания от долните пикочни пътища. Ехографията се използва за измерване обема на простатата, установяване на структурни промени в бъбреците и пикочния мехур, наличието на конкременти (камъни) в бъбреците и/или пикочния мехур, задръжка на урината в бъбреците, за определяне на остатъчната урина, често след направена урофлоуметрия. Рядко може да се наложи извършването на венозна урография (контрастно рентгеново изследване), компютърна томография, ядрено магнитен резонанс или сцинтиграфия – обикновено за диагностициране на заболяване, различно от ДПХ.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на рекламите, и анализиране на трафика.
