Карцином на пикочния мехур – обзор на симптоми, диагностика и лечение

Какво представлява карциномът на пикочния мехур?

Карцином означава злокачествено заболяване (тумор, рак). При този тип заболявания клетките в тъканите на някой от органите не се развиват нормално, делят се неконтролируемо и могат да се разпространят до други части на тялото. Теоретично от всяка клетка в тялото може да се развие рак. Когато това се случи в тъкан от пикочния мехур, се нарича карцином на пикочния мехур.

Пикочният мехур е мускулест орган, част от отделителната система на човека. Бъбреците отстраняват отпадъчни вещества от кръвта под формата на урина. Тя се събира в тяхната колекторна система (бъбречни чашки и бъбречно легенче) и се стича до пикочния мехур по уретерите (тънки тръбички, които свързват бъбреците с пикочния мехур).
Пикочният мехур има за задача да складира урината до определен момент, след което да подаде позив за уриниране и по контролиран начин да изхвърли урината от тялото.
Вътрешният слой на пикочния мехур (лигавица, още наречена уротел) е нагънат, което му позволява да променя дължината си в различна степен в зависимост от изпълването на мехура. Мускулният слой на пикочния мехур изгражда основната част от стената му.

За повече информация за анатомията на нормалния мехур прочетете Анатомия на пикочен мехур.

Туморът на пикочния мехур е петият най-често срещан тумор в Европа (според проучване от 2012 г. на Европейското дружество по медицинска онкология), като според изследването от 100 000 мъже – 17,7 са с тумор на пикочния мехур. При жените туморът на пикочния мехур е 3 до 4 пъти по-рядко срещан – от 100 000 жени около 3,5 са с тумор на мехура. Среща се по-често с напредването на възрастта – 70% от диагностицираните с такъв тумор са хора над 60-65 г. Въпреки че се среща по-рядко при жените, туморът на пикочния мехур при тях по-често се диагностицира в по-напреднал стадий.

Какви са видовете тумори на пикочен мехур?

Както беше споменато, тумор може да се образува от всяка клетка в тялото. Органите са изградени от различни тъкани и теоретично, туморите на съответния орган са толкова видове, колкото отделни тъкани го изграждат.

Преходноклетъчен тумор на пикочния мехур

На практика най-често срещаният тумор на пикочния мехур е преходно-клетъчният карцином. Той се образува от вътрешния слой (лигавицата или уротела) на органа и за това носи названието уротелен. Около 90% от всички случаи на злокачествено заболяване на пикочния мехур са предизвикани от този тип тумор. Най-често има папиларна форма.

Сквамозно-клетъчен карцином

Съставлява между 2% и 5% от всички тумори на пикочния мехур. В Европа този тумор се среща при: пациенти с дългогодишен постоянен уретрален катетър, дългогодишна анамнеза за камъни на пикочния мехур, често рецидивиращи инфекции и др. Този тип тумор се среща често след заразяване с паразита Шистозома. Тъй като този паразит е по-разпространен в развиващите се страни, там е по-често срещан и този вид тумор.

Аденокарцином

Това е рядък тумор, около 1 % от случаите, образува се от жлезисти клетки.

Какво предизвиква образуването на тумори на пикочния мехур?

Има редица рискови фактори, които се срещат при голяма част от диагностицираните с рак на пикочния мехур. Рисковият фактор статистически увеличава шанса за образуването на даден тумор. Рисковият фактор не е причина за образуването на тумора, също така не всеки диагностициран с тумор е изложен на някой рисков фактор.

Рискови фактори:

  • Възраст – заболяването се среща по-често с нарастването на възрастта.
  • Пациенти, които вече веднъж са били диагностицирани с рак на пикочния мехур, са изложени на по-голям риск заболяването да се появи отново.
  • Тютюнопушене – при пушачите рискът от тумор на пикочния мехур е 4 до 7 пъти по-голям, отколкото при непушачите. Рискът е повишен поради отделянето на някои елементи от цигарения дим и на катраните в урината. Спирането на цигарите за повече от 4 години намалява риска.
  • Излагане на химикали: анилинови бои, циклофосфамид (химиотерапевтик), ароматни амини, арсен и др. Излагането на химикали трябва да е продължително, за да бъде повишен риска от рак на пикочния мехур.
  • Излагане на лъчево натоварване – при лъчетерапия в областта на малкия таз (за лечение на гинекологични тумори или простатен карцином).
  • Хронично заболяване: постоянен уретрален катетър, рецидивиращи инфекции, камъни в пикочния мехур и др. Поради продължителното механично дразнене пациентите с този тип заболявания по-често са диагностицирани със сквамозно-клетъчен тумор на пикочния мехур.
  • Други заболявания: статистически повишен риск от тумор на пикочния мехур имат страдащите от: захарен диабет, болест на Крон, шистозомиаза (паразит шистозома), гонорея и др.

Какви са най-честите симптоми при карцинома на пикочния мехур?

ХЕМАТУРИЯ

Хематурията означава кръв в урината. Хематурията се разделя на два вида, в зависимост от това дали наличието на червени кръвни клетки в урината води до нейното видимо оцветяване. Микроскопска хематурия: Това означава наличие в урината на по-голямо количество еритроцити (червени кръвни клетки), без това видимо да промени цвета на урината. Този вид хематурия може да бъде установен само при лабораторно изследване на урината. Макроскопска хематурия: Този термин означава видима промяна на цвета на урината (от наличните червени кръвни клетки). Цветът на макроскопската хематурия може да варира между всички нюанси на червеното от розово до тъмно червено.
Най-честият симптом на тумора на пикочния мехур е безболкова макроскопска хематурия. Кървенето може да бъде еднократно и често е единствен симптом. При наличието на такова оплакване активно трябва да бъде търсен тумор на пикочния мехур.

Други симптоми

Туморите на пикочния мехур, макар и по-рядко, могат да предизвикат проблеми с уринирането (обикновено при по-напредналите стадии). Такива оплаквания могат да бъдат:

  • чести позиви за уриниране;
  • императивни позиви за уриниране; (виж СПМ, инконтиненция);
  • болки при уриниране.

При разпространяването на туморните клетки извън пикочния мехур (метастазиране), могат да се появят най-различни симптоми, свързани със засегнатите органи.

Какви усложнения може да има от карцинома на пикочния мехур?

Задръжка на урина в бъбреците

При нормално функционираща отделителна система урината може да се движи само в посоката към мехура. Някои тумори могат механично да притискат крайната част на уретерите и да затруднят отичането на урината от някой от бъбреците (или и от двата). Това води до задръжка на урина в бъбреците, която може да доведе до трайни бъбречни увреждания, лошо филтриране на кръвта с повишаване на азотните тела. Задръжката в бъбреците се нарича хидронефроза и може да бъде показание за отвеждане на урината с нефростома (виж по-долу).

Интензивно кървене и хемотампонада

Продължителната хематурия може да доведе до анемия – да понижи хемоглобина в кръвта. Силното кървене може да доведе и до образуване на съсиреци в пикочния мехур, което да затрудни и дори да спре уринирането. Това състояние се нарича хемотампонада. Хемотампонадата е спешно състояние в урологията, при което пикочният мехур се изпълва със съсиреци, които запушват изхода му и човек не може да уринира. При това състояние спешно трябва да се почисти мехура от съсиреци и да се постави катетър през уретрата или през кожата над срамната кост. Тъй като съсиреците могат да запушат и катетъра, често се налагат постоянни промивки със стерилен физиологичен разтвор. Хемотампонадата може да бъде индикация за спешна оперативна намеса.

Как се диагностицира карциномът на пикочния мехур?

Окончателната диагноза на всяко онкологично заболяване се поставя след вземането на биологичен материал за изследване. Тази процедура се нарича биопсия.

Преди да се премине към извършването на биопсия обаче диагнозата на тумора на пикочния мехур се извършва чрез серия от изследвания.

Ултразвуково изследване (ехография) на пикочо-половата система

С ехографското изследване може да се установи тумор на пикочния мехур и бъбреците, приблизително да се определят метоположението и размера му. Освен това може да се прецени дали туморът нарушава отделянето на урина от бъбреците. Ехографията също така може да установи други причини за хематурията, като камъни в пикочните пътища и дивертикули на пикочния мехур.

Компютърна аксиална томография (КАТ) или скенер

Компютърната томография е рентгеново изследване, което прави много детайлни снимки и спомага при диагностиката на рака на пикочния мехур. Извършва се с апликация на контрастно вещество в кръвоносната система. Изобразяват се всички структури на тялото и е задължително изследване при съмнение за злокачествено заболяване на пикочния мехур или бъбреците.

Магнитно-резонансна томография (МРТ или ядрено-магнитен резонанс)

Чрез ядрено магнитния резонанс, подобно на КАТ, се правят детайлни снимки, но за разлика от скенера не се използват рентгенови лъчи. Магнитният резонанс има различна информационна стойност от КАТ и при някои състояния се предпочита пред КАТ и затова изследването се провежда само по преценка на уролога.

Цистоскопия

Цистоскопията представлява инвазивно изследване с което се оглежда пикочния мехур. Със специален инструмент се преминава през уретрата и се достига до мехура. Диагностичната стойност на цистоскопията не може да бъде заменена с никое друго диагностично изследване. Тази процедура е задължителна при всяко съмнение за тумор на пикочния мехур. Цистоскопията е сигурен начин да се отхвърлят диагнози като камък, тумор и други болестни промени в пикочния мехур.

С цистоскопията се доказва наличието на формация в пикочния мехур, за която има съмнение че е карцином.

За категорично поставяне на диагнозата карцином на пикочния мехур служат някои от следните изследвания:

Микроскопско изследване на урината за карциномни клетки

Уринна проба се изпраща, за да бъде проведено специфично изследване, при което се засичат свободни карциномни клетки в урината. Това изследване може да потвърди диагнозата, но не може да я отхвърли окончателно.

Биопсия на туморната формация

Биопсията представлява инвазивна диагностична ендоскопска процедура. Биопсията има за цел да вземе проби от участъците по мехура, които са съмнителни за карцином. Биопсията като правило не отстранява целия тумор, а взима само малка част от него. Когато туморът по-малък, той се изрязва напълно. По този начин операцията освен диагностична се превръща и в лечебна с пълното изрязване на тумора. Взетият с биопсията материал се изследва под микроскоп, като се определя има ли рак или не, и ако се установи карцином, се определя какъв вид е и колко е злокачествен. След тази манипулация е възможно да има кървене, парене, дразнене при уриниране, чести позиви и др.

Определяне на злокачествеността и разпространението (стадиране) на карцинома на пикочния мехур

За да може да се прецени до каква степен е напреднало едно злокачествено заболяване, след като се докаже наличието на тумор, трябва да се събере достатъчно информация за болестта (образни изследвания, биопсии). Тази информация дава точните характеристики на съответния тумор: брой на туморните формации, размери, дали е ограничен само в пикочния мехур или излиза извън него или е разпространен по други части на тялото и колко е злокачествен. След като тази информация е събрана, всяко злокачествено образувание се стадира според установен стандарт, наречен TNM класификация.

TNM класификация

Този стандарт има точна система за оценка на туморните заболявания, според техни основни характеристики:

  • Големината на тумора (означена с Т);
  • Разпространение в лимфни възли (означено с N)
  • Разпространение в други органи (разсейки или метастази – обозначени с М)
  • N и M не се използват и при стадирането на карцинома на простатата.

Към тези обозначения обикновено следват цифри, конкретизиращи по-точно размера, броя лимфни възли и броя метастази. Тези три характеристики оценяват точно в какъв стадий е определеното злокачествено заболяване.

Неинвазивен карцином на пикочния мехур – Та, Тcis, Т1

Та – туморът засяга само най-вътрешния слой на стената на пикочния мехур – лигавицата.

Тcis (carcinoma in situ) – плоска туморна формация, засягаща вътрешния слой на лигавицата, но с потенциален шанс за инфилтриране в дълбочина.

T1 – Туморът засяга само лигавицата на мехура и прилежащата съединителна тъкан.

Инвазивен карцином на пикочния мехур – Т2, Т3, Т4

T2 – Туморът прониква в мускулната тъкан на пикочния мехур (мускулно-инфилтративен тумор).

T3 – Туморът засяга цялата стена на пикочния мехур и излиза извън него, без да засяга съседни органи.

T4 – Туморът прониква в някой от съседните структури и органи.

Степен на диференцираност

Една от тези характеристики е от голямо значение за последващите решения при избора на метода за лечение на болестта – степента на диференцираност (степен на злокачественост). Колкото по-диференциран е един тумор, толкова той наподобява нормална тъкан. Степента на диференцираност кореспондира със степента на агресивност на тумора – колкото по-малко наподобява нормалните клетки, толкова по-агресивен е тумора.

Когато карциномът е определен като G1 и G1, е много вероятно да е необходимо допълнително лечение след проведената операция.

Високодиференцирани (G1) – висока степен на наподобяване на нормалните клетки, неагресивен, с по-добра прогноза;

Умеренодиференцирани (G2) – умерено наподобяване на нормалните клетки, неагресивен, с по-лоша прогноза;

Нискодиференцирани (G3) – агресивни тумори, които не наподобяват околните тъкани и имат голям процент на рецидивиране дори при липса на мускулна инфилтрация.

Рискови групи

В зависимост от характеристиките на тумора пациентите, диагностицирани с рак на пикочния мехур, могат да бъдат разпределени в три групи по отношение на риска от прогресията и повторната поява на заболяването.

Нисък риск: При наличие на една туморна формация, по-малка от 3 cm, която засяга само най-вътрешния слой на мехурната лигавица (Та).

Умерен риск: Пациентите, които не са с категорично нисък или висок риск, са групирани в тази средна група.

Висок риск: При всички случаи на Т1 и повече, включително и Тcis, както и при по-ниски степени на диференцираност.

Какво е лечението на карцинома на пикочния мехур?

Възможностите за лечение на карцинома на пикочния мехур зависят от характеристиките на конкретния тумор. Преди да бъде подложен на някакво лечение, пациентът трябва да бъде информиран за възможностите, прогнозата и усложненията от всяко лечение.

Както при всяко туморно заболяване, вариантите за лечение са няколко:

  • Оперативно – включва всички оперативни процедури за частично или пълно отстраняване на тумора от тялото;
  • Консервативно – включва химиотерапия, лъчетерапия, имунотерапия;
  • Комбинация от двете.

Оперативното лечение

Всяко оперативно лечение предполага преценка на съотношението между полза и риск от съответната процедура. Трябва да се вземат предвид много фактори, като възраст, придружаващи заболявания, предходни оперативни намеси и др.

ТРАНСУРЕТРАЛНА РЕЗЕКЦИЯ НА ТУМОРА НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР (ТУРПМ)

Трансуретралната резекция на тумора представлява оперативна интервенция, която има диагностична и терапевтична роля при рака на пикочния мехур. Тази ендоскопска манипулация изисква упойка (обикновено спинална) и подобно на цистоскопията, през уретрата се въвежда ендоскопски инструмент. Извършва се оглед на мехурната лигавица и се изрязва в дълбочина всеки участък, съмнителен за тумор. Трансуретралната резекция на тумора на пикочния мехур дава информация за това дали туморът инфилтрира мускулния слой на стената на мехура. В случаите на неинфилтративен карцином на пикочния мехур (Та, Тcis, Т1) тази процедура може да отстрани напълно туморните клетки от тялото. При доказване на мускулно-инфилтративен тумор обикновено се налагат допълнителни терапевтични или оперативни процедури.

РАДИКАЛНА ЦИСТЕКТОМИЯ

Радикалната цистектомия представлява премахването на целия пикочния мехур. Заедно с него при мъжете се премахват простатната жлеза, семенните мехурчета, може да се премахне и уретрата. При жените радикалната цистектомия включва отстраняването на матка, маточни тръби, яйчници и части от влагалището.

При радикалната цистектомия се отстраняват и всички лимфни възли в таза.
Радикалната цистектомия е една от най-големите по обем оперативни интервенции.

Урологът може да има различни основания да предложи този тип лечение:

  • Инфилтрация на мускулния слой от тумора;
  • При тумор с агресивен характер (G3);
  • При повече от една туморна формация;
  • При повторен тумор след предходно лечение (химиотерапия, имунотерапия и др.).

Преди интервенцията пациентът трябва да знае какво да очаква след операцията и да бъде подготвен за ранния следоперативен период, както и за перманентната промяна в начина на живот след операцията.

Подготовката преди операцията включва почистване на червата, за което ще Ви инструктира лекуващият Ви лекар.

Отворена (конвенционална) радикална цистектомия

Операцията обикновено е отворена (конвенционална), с разрез започващ малко над пъпа и достигащ до пубисната кост. Упойката е обща интубационна. Състои се от три основни части: премахването на тумора и прилежащите структури, отстраняване на лимфните възли в таза и възстановяването на отвеждането на урината.

При премахването на пикочния мехур е важно да се вземе предвид стадия на заболяването, което като правило налага широка лимфна дисекция и отстраняването на допълнителни органи и структури.

Парциална (частична) цистектомия – Намира рядко приложение, що се отнася до туморите на пикочния мехур. В миналото се е използвала като вид орган-съхраняваща операция. Днес орган съхраняващата терапия включва комбинация от ТУРПМ, лъчелечение и химиотерапия (тримодална комбинация) виж по-долу.

Лапароскопска/Роботизирана радикална цистектомия

Някои пациенти предпочитат извършването на лапароскопски или роботизиран метод за радикално отстраняване на пикочния мехур. Операцията се извършва през няколко малки дупки в корема. Отстраняването на препарата от корема става през разрез с размери около 8 cm. Деривацията на урината може да се направи чрез лапароскопски метод или през същия отвор, през който се отстранява препарата по конвенционален метод. В момента няма категорично становище дали конвенционалното или лапароскопското извършване на деривацията е по-добрия метод и за сега конвенционалното извършване на деривацията се предпочита в значително по-голямата част от специализираните центрове за лечение на рака на пикочния мехур. Възстановяването на пациента е по-бързо след извършването на лапароскопска радикална цистектомия. Трябва да се подчертае обаче, че извършването на радикалната цистектомия по лапароскопски начин не е за всеки пациент, както и е необходимо лекарят, който извършва тази операция, да има допълнителна квалификация в тази област.

ОТВЕЖДАНЕ (ДЕРИВАЦИЯ) НА УРИНАТА СЛЕД ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Отвеждането (деривацията) на урината е образно казано третата част от операцията.
Това отвеждане има две форми: инконтинентна и континентна деривация.
Инконтинентната форма на деривация на урината представлява постоянно отвеждане на урината в колектор извън тялото. При континентното отвеждане на урината се възстановява някаква форма на резервоар за урина в тялото, което донякъде да изпълнява функцията на пикочен мехур.

Видове инконтинентна деривация:

  1. Уретерокутанеостомия

Уретерокутанеостомията представлява отвеждане на урината, при което уретерите се извеждат директно на кожата. Това може да стане с един отвор (където двата уретера се свързват) или с два отделни отвора на кожата. Това е един от най-лесните варианти за отвеждане на урина и се използва при пациенти с технически усложнения – предходни операции, влошен общ статус от придружаващи заболявания и др. По-често, след такъв тип деривация, в двата уретера се поставят тръбички, които трябва да се сменят през определен период от време.

  1. Уретероилеокутанеостомия или деривация с кондуит

Тази деривация представлява отвеждане на урината, при което част от тънкото черво се използва за връзка между кожата и уретерите. Тази процедура е най-често извършваната форма на деривация на урината след радикална цистектомия.

  1. Перкутанна нефростома

Нефростомата представлява тръбичка, която се поставя в бъбрека през кожата и служи за отвеждането на урината, когато бъбрекът е запушен от тумора. Нефростомата се поставя предоперативно или в случаите с напреднали и неподходящи за операция пациенти, като по този начин се предпазва бъбрека от трайни увреждания със загуба на функция.

Видове континентна деривация

  1. Тънкочревен резервоар с клапа

Тънкочревният резервоар с клапа е сравнително рядка процедура, при която, подобно на кондуита, се взима част от тънкото черво. За разлика от кондуита обаче, при тази техника се изработва резервоар от тънкото черво, а извеждането на кожата се прави с клапа. За да се източва урината, трябва да бъде поставян тънък катетър.

  1. Извеждане на уретерите в дебелото черво

При тези операции урината се отвежда в правото черво, където се съхранява благодарение на задържащите механизми на ректума. Тази техника се използва изключително рядко, тъй като смесването на фекалиите и урината способства за чести и почти постоянни инфекции, незадържане на изпражненията и урината, както и повишен риск за образуване на рак на мястото на имплантиране на уретерите в червото.

  1. Ортотопичен пикочен мехур

Ортотопичният пикочен мехур представлява изработване на нов мехур от тънко черво. Новият мехур се поставя на мястото на отстранения вече пикочен мехур, свързва се с уретерите и с уретрата. Тази техника позволява задържането на по-големи количества урина. Изпразването на новия мехур трябва да се случва на определени интервали, тъй като пациентите с ортотопичен мехур не получават позив за уриниране. При уринирането пациентите обикновено се съветват да бъдат седнали, да стягат коремните мускули или да помагат с притискане ниско в корема.

НЕОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ

Лъчетерапията може да бъде използвана както заместител, така и като допълнение след хирургичното лечение. Когато се използва вместо хирургично лечение, лъчелечението обикновено се съчетава с химиотерапия.

При метастатичния карцином на пикочния мехур лъчелечението се използва за намаляване на оплакванията на пациента, като болка в костите и кървене на тумора в пикочния мехур

Лъчелечението използва радиация, за да убие раковите клетки. Извършва се с уред, който фокусира лъчите в определена точка. Нежелан ефект от лъчелечението е засягането на здравите клетки на тъканите около раковите образувания. Въпреки напредъка, постигнат с апаратурата и начина на извършването, след лъчелечение често настъпват умора, гадене, повръщане, чести позиви за уриниране и дефекация, болки в таза и други.

ХИМИОТЕРАПИЯ
Химиотерапията представлява апликация на анти-туморни лекарства. Те убиват клетките на туморите или спират тяхното делене (умножаване). При туморите на пикочния мехур може да бъдат използвани два вида химиотерапии: локална и системна.
Локалната химиотерапия представлява апликация на химиотерапевтик в пикочния мехур. Това може да бъде еднократно (при ниско-рискови пациенти) или да се проведе курс, който да продължи до една година.

Системните химиотерапевтици са лекарства, които влизат в кръвообращението и достигат всички туморни клетки по кръвен път. Обикновено се използват няколко лекарства. Най-честата комбинация е MVAC – methotrexate, vinblastine, аdriamycin (doxorubicin) и cisplatin).

Системната химиотерапия се използва в определени случаи преди оперативното или лъчелечението и при метастатичен карцином на пикочния мехур.

Приложението на системна химиотерапия зависи от функцията на бъбреците и общото здравословно състояние на пациента.

ИМУНОТЕРАПИЯ

При някои пациенти е показана употребата на ваксината за туберкулоза (bacillus Calmette-Guérin BCG). Ваксината се прилага локално в пикочния мехур. Не е съвсем ясен механизмът на действие, но се предполага, че ваксината предизвиква имунен отговор на здравите клетки, който убива туморните клетки. Продължителността на имунотерапията е различна. Обикновено имунотерапията продължава от една година до три години в зависимост от агресивността на карцинома.

ПРИМЕРНИ ПЛАНОВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА КАРЦИНОМА НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Примерен план на лечение за неинфилтративен карцином на пикочния мехур (Та, Тcis, Т1):

  • Цистоскопия и трансуретрална резекция на тумора – диагностика и основно оперативно лечение на тумора.
  • Локална (интравезикална) химиотерапия – за да се предотврати повторната поява или прогресията на заболяването, непосредствено след трансуретралната резекция на тумора на пикочния мехур се прилига локално (в мехура) химиотерапевтик. Това най-често са химиотерапевтиците: Mitomycin C, Epirubicin и Doxorubicin. При пациенти с нисък риск за прогресия еднократната апликация обикновено е достатъчна. При пациентите с умерен или висок риск се препоръчва след първата апликация на интравезикален химиотерапевтик да се извърши пълен курс с локална химиотерапия или с имунотерапия.
  • Цистектомия – препоръчва се само при неуспешни химио- и имунотерапия с повторна поява на заболяването.

Примерен план на лечение за мускулно-инфилтративн карцином на пикочния мехур (Т2,Т3)

  • Химиотерапия – за стадиите между Т2 и Т4 без метастази се предлага системна химиотерапия предоперативно, като комбинацията от химиотерапевтици задължително трябва да включва cisplatin.
  • Лъчетерапия преди оперативната интервенция: има за цел да намали риска от разпространяването на туморните клетки по време на операцията, да ограничи недоловимите микрометастази и да намали размерите на тумора. Такъв тип лъчетерапия се нарича неоадювантна. Според Европейската асоциация по урология неоадювантната лъчетерапия не подобрява прогнозата от успеха на лечението.
  • Радикална цистектомия – основно лечение
  • Лъчетерапия – основно лечение при неоперабилни пациенти и при пациенти, които не желаят радикална операция. Последните подлежат на орган съхраняващо лечение, което включва ТУР, химио- и лъчетерапия.

Какво да очаквате след лечението за карцином на пикочния мехур?

След оперативното лечение

След всяка по-голяма оперативна интервенция има група от общи рискове и усложнения, за които винаги има някаква вероятност да се проявят:

  • Кръвозагуба, инфекция, тромбоемболия, реакция към анестетиците и др. Рискът от развитие на тези усложнения се намалява от извършването на предоперативни консултации със различни специалисти – кардиолог, пулмолог, анестезиолог и др.
  • Лимфен оток. След радикалната тазова лимфна дисекция отичането на лимфната течност от долната половина на тялото е затруднена, затова може да се наблюдават отоци по долните крайници. В тези случаи трябва да се направи консултация с лекуващия лекар с оглед преценка за необходимостта от лечение.

Други усложнения, специфични за оперативното лечение:

  • След ТУРПМ е възможно да има чести и нерядко спешни позиви за уриниране, съпроводени с дразнене, парене и понякога болка.
  • След радикална цистектомия се наблюдава загуба на сексуалната активност (поради премахнати органи от репродуктивната система и нервите, отговарящи за половата дейност).

След лъчетерапия

Въпреки че лъчетерапията фокусира радиацията главно в засегнатия от тумора орган, понякога се засягат и прилежащи органи. Най-често засегнатите органи след лъчетерапия по повод на карцинома на пикочния мехур и ефектите от това са:

  • Ефекти върху дебелото черво – диария, дискомфорт, изхождане на кръв.
  • Ефекти върху влагалището – възможно е стеснение на влагалището, което се проявява обикновено като късно усложнение.
  • Ефекти върху отделителната система – болка, парене и кръв при уриниране, чести и спешни позиви, ретенция на урината.

След химиотерапия

Локалната химиотерапия може да доведе до усложнения като цистит или циститни оплаквания, кожни обриви и др.

Системната химиотерапия – обикновено е с по-тежки нежелани ефекти, като: косопад, умора, съхнене на устата, диария, аменорея, дразнене от пряка слънчева светлина и др.

След имунотерапия

След инсталацията на BCG ваксина в пикочния мехур могат да се появят парене, дразнене при уриниране, температура и общо неразположение. При пациенти с нарушен имунитет е възможно ваксината да предизвика генерализирана инфекция, тъй като бацилите от ваксината попадат в кръвта. Това е спешно състояние и веднага трябва да се направи консултация с лекуващия лекар.

Какво трябва да правите след лечението?

Вашият лекар ще Ви съобщи на какви периоди трябва да правите контролни прегледи.
Контролните прегледи имат за цел:

  • Контрол над усложненията, възникнали след лечението, проследяване на лабораторни показатели и др.
  • Преглед за евентуално повторна поява на заболяването. Това обикновено означава контролни цистоскопии на определен период от време. При неинфилтративния карцином цистоскопиите се правят на всеки 3-6 месеца за първите 2 години, след което по преценка на уролога.

Всички публикувани материали имат чисто информативен характер и не могат да заменят лекарската консултация. При всяко съмнение се обърнете към уролог.

проф. Н. Смилов

Допълнителни източници:

https://patient.info/doctor/bladder-cancer-pro

http://patients.uroweb.org/i-am-a-urology-patient/bladder-cancer/

https://www.cancer.net/cancer-types/bladder-cancer

https://www.webmd.com/cancer/bladder-cancer/tc/bladder-cancer-treatment-patient-information-nci-pdq-general-information-about-bladder-cancer#1

https://www.esmo.org/content/download/6589/114929/file/EN-Bladder-Cancer-Guide-for-Patients.pdf

http://www.bladderclinic.com.au/conditions/cancer/bladder-cancer

http://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/bladder-cancer

Сподели това: