Отделителната система се разделя условно на горна и долна част. Горната част е съставена от бъбреците и от уретерите. Бъбрекът е органът, който образува урината. Тя се събира в неговата колекторна система (чашки и легенче) и се транспортира до пикочния мехур по каналче, което се нарича уретер. Долните пикочни пътища представляват пикочния мехур и пикочния канал (уретрата).
Пикочният мехур е мускулест орган, който се намира в долната част на корема (в малкия таз), непосредствено зад и малко над срамната кост (частта от таза над половите органи). Отвътре мехурът е покрит с мехурна лигавица.
Пикочният мехур има две задачи: да бъде резервоар за урината след образуването и́ в бъбреците и да се съкращава, като по този начин се изхвърля урината от тялото. В стената на пикочния мехур има рецептори, които при изпълването на пикочния мехур, подават нервни сигнали до мозъка, което се възприема като позив за уриниране.
За волевото задържането на урината в тялото спомагат и специални мускули, наречени сфинктери.
Те се контролират съзнателно от индивида. Когато човек реши да уринира, мозъкът изпраща обратно сигнали до пикочния мехур и тазовото дъно, които предизвикват свиване на пикочния мехур, отпускане на сфинктерите и като следствие изхвърляне на урината от тялото през уретрата. Това се случва обичайно след събирането на 300-400 ml урина в пикочния мехур. Когато, при нормален позив, няма възможност да се уринира, пикочният мехур може да задържи и значително по-голямо количество урина.
Уретерите, които отвеждат урината от бъбреците, се вливат в долната част на пикочния мехур. Природата е изградила такъв начин на вливане на уретерите в пикочния мехур, който при свиването на мехура да не позволява на урината да се върне обратно към бъбреците.
Разлики между мъжката и женската анатомия на долните пикочни пътища
При мъжете и жените пикочния мехур се намира над крайната част на дебелото черво, наречена ректум или право черво.
При мъжете непосредствено под пикочния мехур се намира простатната жлеза. Тя обхваща уретрата от всички страни. Простатата има допълнителна роля при съзнателното контролиране на задържането на урина. При увеличаването на простатната жлеза, тя може да стесни уретрата и да затрудни процеса на изхвърляне на урината.
Жените нямат простатна жлеза и имат само един сфинктерен механизъм. При жените, за разлика от мъжете, пикочният мехур е в непосредствена близост до външната среда, от която я делят около 3 cm. Толкова е дължината на женската уретра. Това обуславя предразположеността и съответно по-високата честота на възпаления на пикочния мехур при жените.
Кои са най-честите заболявания на пикочния мехур?
-
Възпалителни заболявания
Връзката на пикочния мехур с външната среда създава риск за наличието за появата на инфекции. Те са значително по-чести при жените (виж повече за бактериалния цистит) и могат да предизвикат парене, болка и често уриниране.
Камъните в пикочния мехур могат да предизвикат различни оплаквания, като болка, кървене, парене с често уриниране, но в някои случаи и силен спазъм и невъзможност да се уринира.
Туморът на пикочния мехур е опасно и често срещано злокачествено заболяване. Най-честият му симптом е поява на кръв при уриниране. Обикновено появата на кръв в урината не е съпроводена с болка или други опраквания. По-често рак на пикочния мехур се установява при хора, работили с бои и при дългогодишни пушачи.
Свръхактивният пикочен мехур е състояние, при което има проблем със съхраняването на урината, характеризиращо се с чести позиви и отделяне на малко количество урина.
При наличие на нарушения във функцията на нервите, мускулатурата на мехура или на някакво препятствие между пикочния мехур и външната среда, урината може да се изхвърля частично или въобще да не може да се уринира. Това се нарича задръжка на урината. Задръжката на урината може да е частична, когато не се изхвърля цялото налично в мехура количество урина и пълна, когато въобще не може да се уринира. Пълната задръжка на урина е спешно състояние и изисква незабавна помощ от лекар.