Какво е андропауза (виропауза)?
Андропаузата e състояние при мъжа, което се определя с множество промени – хормонални, физически, психологически, междуличностни, сексуални и социални. Андропаузата започва между 40 и 60 годишна възраст (по-рядко около 30 годишна възраст), продължава различен период от време и се характеризира с намаляване на половите хормони (тестостерон). При мъжа синтезът на тестостерон започва постепенно да намалява след 40 годишна възраст. Физическите, сексуалните, психологическите и емоционалните промени, които настъпват при мъжете през този период, могат да бъдат силно травматични и често са неразбрани както от самия него, така и от неговата партньорка.
Влияние на тестостерона върху тялото на мъжа:
- Помага за развитието на простатната жлеза
- Повлиява синтезата на кръвните клетки в костния мозък
- Играе роля в поддържане на плътността на костите
- Повлиява метаболизма на въглехидратите, холестерола и триглицеридите
- Определя вторичните полови белези на мъжа, както и получаването на ерекция
Причина за появата на андропаузата
Причината за появата на андропаузата е постепенното намаляване синтезирането на тестостерон от Лайдиговите клетки. Освен тестостерон в тялото се произвеждат и други хормони като дехидроепиандростерон, дехидроепиандростерон сулфат и андростенедион. Те се произвеждат в кората на надбъбречната жлеза. Всички изброени хормони се превръщат в тестостерон и дехидротестостерон. С напредването на възрастта тестостеронът намалява с 1% на година. С понижаването нивата на тестостерон с времето на рецепторно ниво се променя и съотношението естрогени/тестостерон. Това води до андропауза.
Истинската андропауза обаче се появява само при тези мъже, които са загубили тестикуларната си функция поради заболяване или травма или тези с авансирал карцином на простатата след оперативна или медикаментозна кастрация.
Рискови фактори за андропаузата са тютюнопушенето, алкохолизмът, наднорменото тегло, захарният диабет, бъбречно заболяване, метаболитен синдром и сърдечно-съдовите проблеми.
Симптоми на андропаузата
Симптомите могат да се определят като сексуални и несексуални.
Сексуалните са:
- еректилна дисфункция
- намалено либидо
- намалена честота на сутрешните ерекции
- намалена сила на ерекцията
- трудно достигане до оргазъм
- намалена сила на оргазъма
- все по-често затрудняване в получаването на ерекция
- по-чести затруднения в задържането на ерекция
Други симптоми:
- проблеми със съня
- депресия и раздразнителност
- намаляване на концентацията и паметта
- депресия
- намаляване на мускулната маса
- намаление на силата и издържливостта
- напълняване
- намаляване на костната плътност и повишаване риска от остеопороза
Признаци за хипогонадизъм (недостатъчно производство на тестостерон) могат да бъдат и анемията, остеопенията (понижена костна минерална плътност), остеопорозата, коремният тип затлъстяване и метаболитният синдром.
Диагноза на андропаузата
Диагнозата изисква наличие на характерни симптоми и установяване на намалени серумни нива на тестостерона. Андропаузата се установява само след обстойно обсъждане с лекар на оплакванията, преглед, изследване на нивата на тестостерона и при необходимост на други хормони.
Тестостерон-заместителна терапия
Тази терапия се използва при мъже с намалено количество тестостерон. Започването на терапия и проследяването на ефекта от нея трябва да се назначава и следи от лекар и след внимателно обсъждане на оплакванията и резултатите от лечението. Преди започването на тестостерон-заместителна терапия при мъжете в андропауза трябва да се изследва нивото на тестостерона, да се направи липиден профил, да се извършат кардиофункционални тестове, да се изследва PSA и да се извърши ректално туширане. При необходимост може да е необходимо да се извърши простатна биопсия. По време на терапията тестовете се повтарят периодично между 3-6 месеца. Нежелани ефекти от терапията могат да бъдат тромбофлебит, хепатотоксичност, гинекомастия, сънна апнея, повишени нива на PSA
Форми на прием
В момента формите за приложение на тестостерона са интрамускулно, трансдермално, орално и букално. Всичките са сравнително безопасни и ефективни.
- През устата – характеризира се с голяма токсичност спрямо черния дроб.
- Инжекционна форма – интрамускулно. За да се поддържа определено ниво на тестостерон, приложението е през 2-3 седмици.
- Гелове – прилагат се в областта на раменете, бедрата и предмишниците. Те са предпочитан метод за прилагане заради малкото на брой нежелани ефекти.
- Трансдермални пластири – може да се налага използването по два пластира дневно, често се установява раздразнение на кожата на мястото на приложение.
Целта на заместителната терапия с тестостерон е да се поддържат съотвените нива на тестостерон в зависимост от възрастовата категория без да има нежелани ефекти. Лекуващият лекар трябва да има значителни познания и разбиране както на фармакокинетиката, така и на преимуществата и недостатъците на всеки един препарат. Изборът на формата на лечение е съвместно решение между информирания пациент и лекуващия го лекар.
Полза от тестостерон-заместителната терапия
Установено е, че лечението с тестостерон намалява мастната тъкан и увеличава мускулната маса. Увеличава се и мускулната сила и функция. Освен това се подобрява и метаболизма и сърдечната дейност. Увеличава се костната плътност при компенсирането на тестостероновите нива, което води до повишаване на здравината на костите и намаляването на риска от развитие на остеопороза и счупвания.
Лечението с тестостерон при мъжете с андропауза подобрява ерекцията, либидото и общото удоволствие от сексуалния живот.
Тестостерон, затлъстяване и метаболитен синдром
Тестостеронът намалява рисковите фактори за развитието на метаболитен синдром и сърдечно-съдови заболявания. Ниската концентрация на тестостерона е свързана с повишена смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Освен това редица прояви на метаболитния синдром като затлъстяване, хипертония, дислипидемия (нарушения в мастния статус на организма), нарушена регулация на кръвната захар и инсулинова резистентност се установяват при мъжете с намалени нива на тестостерона.
Карцином на простатата и доброкачествена простатна хиперплазия
В момента няма данни тестостероновата терапия да увеличава риска от появата на простатен карцином или ДПХ. Когато обаче вече е наличен простатен карцином, терапията с тестостерон предизвиква превръщането на незначимия в клинично значим карцином. Категорично е установено, че тестостеронът стимулира развитието и засилва оплакванията от локално авансиралия и метастатичен карцином на простатата.
В момента няма данни от проведените клинични проучвания за някакви допълнителни рискове от превеждането на заместителна терапия с тестостерон.
При възрастните мъже трябва да се обмисля риска и ползата от тестостероновата терапия преди започването ѝ, като е необходимо внимателно проследяване на състоянието на простатата по време на лечението.
Нелекарствени методи на терапия
Промяната на начина на живот е от изключително значение. Силно препоръчително е увеличението на физическата активност и намаляването на телесното тегло, особено при хипогонадните пациенти със значително наднормено тегло, тип 2 диабет и метаболитен синдром. Препоръчва се редовна физическа активност, хранене, богато на плодове, зеленчуци и омега-3 мазнини.